Може и да сте чували за месо, направено от пшеничен протеин, направено от соев протеин, както и месо, направено от грахов протеин, но микопротеинът е относително ново попълнение – месо, направено от гъби – популярно в Европа и комерсиализирано като Quorn, които правят не само безмесно телешко, но и пилешко без пилешко, риба без риба и свинско без свинско, в случай че някой иска да се храни растително, но не може да се откаже от коктейлните наденички.
По отношение на влиянието върху околната среда, телешкото Quorn има поне 10 пъти по-малко въглероден отпечатък, отколкото истинското телешко; Пилешкото Quorn е поне четири пъти по-добро от истинското пилешко. И по отношение на здравето, то е с високо съдържание на протеини и фибри, както и ниско съдържание на мазнини, холестерол, натрий и захар, както човек би могъл да очаква. Но най-важното е, че има клинични проучвания, които показват, че то може да помогне на хората да контролират холестерола си, кръвната захар и нивата на инсулин, както и да подобрят ситостта си. Не е изненада, имайки предвид, че не само фибрите, но и самият микопротеин ферментира заради полезните ни бактерии, така че те могат също така да действат като пребиотици за нашата полезна флора.
Има редки достоверни доклади на хора с алергии към микопротеина и дори още повече с недоказани оплаквания, но имайки предвид колко милиарди пакети се продават, процентът алергични реакции може би е около 1 на 9 милиона.
Ето данните за холестерол, конвертирани в американски единици. Значително намаление на общия и LDL холестерола – над 30 единици за 8 седмици.
По отношение на ситостта, както отбелязах в своята презентация за отслабването, базирано на научни доказателства, както тофуто, така и микопротеина се оказва, че имат засищащи качества, които са по-силни от пилешкото месо; за Quorn, както сред слабите, така и сред тези с наднормено тегло и затлъстелите хора, намаляването впоследствие на прием на храна часове по-късно.
Знаете, смешно е, когато месната индустрия финансира проучвания върху затлъстяването за пилешкото месо, те избират едно към едно храни за сравнение, като бисквити и „шоколад, покрит със захар.“ Това е класически трик на фармацевтичната индустрия, при който правите продукта си да изглежда по-добре, като го сравнявате с нещо по-лошо. (Очевидно, просто обикновен шоколад не е достатъчен, за да накара пилешкото да изглежда по-добре.) Но какво се случва, когато пилешкото е сравнено с истинска контрола, като пилешко без реално месото? Едното надделява над другото.
Например, ако давате на хората обяд с пилешко и ориз, четири и половина часа по-късно те ще изядат 18% повече от вечерята, в сравнение с тези, които вместо това получили обяд с Quorn и ориз, което намалява приема средно с около 200 калории.
Част от причината, поради която растителното месо води до по-малко затлъстяване, е, че то причинява по-малък скок на инсулина. Пилешкото без месо като Quorn, води до 41% по-малко незабавна реакция на инсулина. Оказва се, че животинският протеин води до почти също толкова освобождаване на инсулин, както чистата захар.
Самото добавяне на яйчни белтъци към диетата може да увеличи инсулина с 60% за четири дни. А рибата може и да е още по-лоша.
Защо добавянето на риба тон към картофеното пюре ще повиши нивата на инсулин, а добавянето на броколи вместо това ще намали инсулина с около 40%? Не са фибрите, тъй като приемът на същото количество фибри от броколи не осигуряват никакви ползи. Така че, защо животинският протеин влошава нещата, а растителният протеин ги подобрява?
Растителният протеин обикновено е с по-ниски нива на аминокиселини с разклонени вериги, които са свързани с инсулинова резистентност, причината за диабет тип 2. Можем да видим това с експеримент. Ако дадете на група вегани аминокиселини с разклонена верига, ще ги направите толкова резистентни към инсулина, колкото и месоядните. Или ако вземете месоядни и ги поставите на 48-часово предизвикателство с веганска храна, ще видите в рамките на два дни обратното – ще има значителни подобрения на метаболитните показатели. Защо? Защото „намалената консумация на аминокиселини с разклонена верига подобрява метаболитното здраве.“
Вижте това. Хората, рандомизирани да ограничават приема си на протеин, средно са приемали буквално стотици повече калории на ден; така че те би трябвало да са надебелели, нали? Но не, всъщност изгубили повече телесни мазнини. Ограничаването на протеина им позволило да приемат повече калории, докато в същото време отслабнали повече. Повече калории, но загуба на телесни мазнини! И тази магия с „ограничението на протеини“? Те просто са карали хората да приемат препоръчителното количество протеини. Така че може би трябваше да ги нарекат групата с нормален прием на протеини или групата с препоръчителния прием на протеини, а групата, която е приемала по-скоро стандартните за Америка нива на протеини и е страдала заради това, групата на прекомерния прием на протеини.
Имайки предвид „възстановяването на метаболитното здраве чрез намалена консумация на аминокиселини с разклонена верига“, водещите в областта предполагат създаването на лекарства, които да блокират усвояването им, за да „се подпомогне метаболитното здраве и да се лекува диабета, затлъстяването без намаляване на приема на калории.“ Или можем просто да опитаме да не ядем толкова много аминокиселини с разклонена верига преди всичко.
Те се съдържат най-вече в месото, включително пилешкото и рибата, млечните продукти и яйцата, което може би обяснява защо животинските протеини са свързани с по-висок риск от диабет, докато растителният протеин изглежда има защитна роля. И така, определянето на „подходящи горни граници“ на приема на животински протеин „може да предложи голяма възможност за превенция на диабет тип 2 и затлъстяване.“
Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-health-effects-of-mycoprotein-quorn-products-vs-bcaas-in-meat/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари