Ракът на дебелото черво е водещият раков убиец, но съществува парадоксът в Африка, където хората рядко се разболяват дори в днешно време, когато вече не се хранят с традиционните си цели храни. И така, те вече не приемат много фибри и свежи плодове и зеленчуци. Вероятно заради това продължителната им ниска честота на рак на дебелото черво – 50 пъти по-ниска от нашата – е свързана с ниския им прием на животински протеин и мазнини, както обясних и преди. Но защо животинският протеин и мазнини увеличават риска от рак? Както отбелязах във Войната на червата, ако ядете яйчни белтъци, например, част от протеина не се храносмила, не се усвоява и накрая се оказва в дебелото черво, където преминава през процес, наречен гниене.
Когато животинският протеин гние в червата, това може да доведе до производството на газове с мирис на развалени яйца, водороден сулфид, който, освен всичко останало, неговата неоспорима миризма, може да доведе до промени, които увеличават риска от рак. Гниещият протеин може също да произвежда амоняк.
За един живот на стандартна западна диета, бактериите в дебелото ни черво могат да освободят количество амоняк, което се съдържа в хиляда литра Уиндекс. В концентрации, които се намират ежедневно вътре в дебелото черво при стандартна западна диета, амонякът унищожава клетките, променя синтеза на ДНК-то, увеличава клетъчното делене, може да увеличи вирусните инфекции, да благоприятства растежа на ракови клетки и в крайна сметка да увеличи вирусните инфекции втори път. И виновни са продуктите на приема на протеини и мазнини, до такава степен, че можете да поглъщате концентрации на амоняк в дебелото черво само като ядете много месо.
Но ако сложите хората на растителна диета, само за една седмица активността на ензимите, които създават амоняка в дебелото черво, спада главоломно.
Други бактериални ензими също са повлияни. Помните ли как зеленчуците от семейството на броколите могат да увеличат детоксикиращите ензими в черния дроб? Тези така наречени ензими от фаза 2, UDP-глюкуронозилтрансферази, те детоксикират лекарства и химикали чрез прилагане на химическа усмирителна риза, показано тук в червено, който деактивира насилствено GHB, или приема на канцерогени от месото, като бензопирен, и приемането им за безвредни преди да отидат в червата за изпразване. Но ако черния ви дроб ги детоксикира, защо тогава бензопиренът в месото все още е свързан с ректален рак? Ами, определени бактерии в червата ни съдържат противоположния ензим, „токсикиращ“ ензим, който премахва директно усмирителната риза и освобождава канцерогена да бушува с последния си хаос преди да напусне тялото.
Но само за една седмица на растително хранене можем да намалим активността на ензима в дебелото черво с около 30%. Но това е при сурова „екстремна“ веган диета. Какво ще кажете за обикновената вегетарианска диета? В сравнение с диета с по половин килограм месо на ден, хората на безмесна диета за един месец преживели 70% спад на „токсикиращата“ активност, която може да увеличи количеството канцерогени вътре в дебелото черво. А дългогодишните вегетарианци преминават само през една малка част от активността за освобождаване на канцерогени, в сравнение с хората на стандартна американска диета.
И така, всичко това може да обясни повишеният риск в САЩ. Изследователите направили проучване, обаче, като взели биопсии от лигавицата на дебелото черво на американци и на африканци, за да измерят скоростта на разпространение, колко бързо клетките се делят, показател за повишен риск от рак и намалена преживяемост на рака. Ето какво открили. Черните точки отбелязват размножаващите се клетки, които можем да видим в дебелото черво на кавказци американци и афро-американци, но само няколко били забелязани в биопсиите на африканци. Драстично по-ниска степен на разпространение.
Като цяло, по-високият риск от колоректален рак е свързан с по-висок прием от храната на животински продукти и по-големи популации на дебелото черво с потенциално токсичен водород и бактерии, произвеждащи вторични жлъчни соли.
И докато били там, за да вземат биопсия, разгледали и малко повече и от всички черва на африканци засекли само четири проблемни от общо 18. Но от 17-те афро-американски или кавказки черва, открили във всяко 21 проблема: полипи, дивертикулит, много хемороиди. Забележително безупречното състояние на дебелото черво на африканските доброволци допълнително подкрепя впечатлението, че африканските черва като цяло са далеч по-здрави от американските.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/putrefying-protein-and-toxifying-enzymes/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари