Препоръките за спорт при затлъстяване се смятат за „мистериозния случай на насоки за общественото здраве, които (почти) изцяло се пренебрегват.“ Правителствените, научните и професионалните организации призовават за поне един час упражнения на ден за контрол на теглото, но почти никой затлъстял възрастен не следва тези препоръки. Проучвания предполагат, че американците гледат телевизия десет пъти повече, отколкото спортуват, а за затлъстелите американци може да бъде още по-лошо. Само 2% дори достигат 30 минути на ден, а процентът, които превишават един час на ден, се очаква да бъде близо до нулата.
Защо затлъстелите хора не спортуват повече? Какво ще кажете да ги попитаме? Когато са попитани, затлъстелите възрастни обикновено описват спортуването като „неприятно, неудобно и неприемливо.“ Как можем да премахнем този омагьосан кръг, в който липсата на активност може да доведе до надебеляване, което да доведе до по-нататъшна липса на активност и повече наддаване на тегло? Първото нещо, което трябва да признаем, е, че „е нормално и естествено да бъдем физически мързеливи.“
„Нищо в биологията няма логика, освен в светлината на еволюцията“ е заглавието на известното есе, написано от един известен генетик. Мързеливостта е в гените ни. Ние сме еволюирали, за да избягваме инстинктивно ненужно движение, за да консервираме енергия за оцеляване и възпроизвеждане. Тези дни няма недостиг на налично гориво, но все пак трудно постигнатата инерция остава. Нашите древни предци са спортували, само когато това е било необходимо или когато е било забавно, като форма на игра. Също както промените в храненето за контрол на теглото, единственият начин, по който спортуването ще работи в дългосрочен план, е ако стане доживотен навик. Спортът е наистина единствено ефективен, ако е устойчив. Така че, ние трябва да преструктурираме нашата околна среда, за да имаме нужда от по-голяма физическа активност, като например да използваме бюро с бягаща пътека и да открием как да правим спорта по-приятен. Трябва да бъде просто като разходка в парка – буквално може би!
Мъдър съвет от един медицински журнал от 1925 г.: „Най-доброто предписание за разходка е да си вземете куче… и приятел.“ Да слушате любимата си музика може също да помогне. Музиката е описана като „законен метод“ за подобряване на представянето и по-важното, наслаждението от високо интензивните интервални тренировки. По време на спортуване слушането на предпочитана музика може значително да намали „процента възприемано усилие“, което означава колко трудно вие чувствате, че тялото ви работи. Но ако поставите сериозно затлъстели младежи на бягаща пътека и ги накарате да тичат до изтощение с или без музика, тези, които слушат любимите си мелодии, обикновено издържат около 5% по-дълго. Това се отдава на „разсейване на вниманието“ музиката може би само им е помогнала да държи ума им далеч от усещането за умора. Ако това е случаят, може би слушането на подкаст или аудио книга може да има подобен ефект.
Един друг начин за разходка е с щеки за ходене. Така нареченото скандинавско ходене, също известно като спортно ходене или викингско изкачване, първоначално е развито в Скандинавските страни, за да поддържа тренировките на ски спортистите през лятото в страната, но оттогава придобива популярност по света като обща физическа активност. Увеличеното натоварване на мускулите на горната част на тялото може да доведе до 18 до 22% увеличение на изразходените калории в сравнение с обикновеното ходене (в зависимост от части от техниката ви за използване на щеките). Въпросът, който исках да знам за новата си книга, обаче, е: Означава ли това реално ускорение на отслабването?
Проучвания с преди и след демонстрират отслабване с ходене с щеки, в сравнение с контролна група със заседнал живот, ами ако го сравним с обикновено ходене? От четирите такива проучвания, които успях да намеря, сравняващи три пъти седмично 40 до 60-минутни сесии на скандинавско ходене, сравнено с обикновено ходене, всяко едно от тях не установило никаква значителна разлика в мерките на телесните мазнини след 8 седмици… 12 седмици… 12 седмици… или 13 седмици. Има определено други ползи пред обикновеното ходене, като повишено натоварване на мускулите на горната част на тялото, мускулната издръжливост и сила (въпреки че е не чак толкова много, колкото тренировката с ластици), но до днес няма никакви доказателства за ефект, подобряващ отслабването, поради което скандинавското ходене не успява да стигне до новата ми книга. Но точно, когато тръгвахме за печата, беше публикувано това проучване: за първи път комбинация на скандинавско ходене с диета, в сравнение със същата програма за хранене с обикновено ходене. И отново, никаква значителна разлика в телесното тегло или каквото и да е друго. Сега, има едно допълнение, че тези в групата с щеките им харесало повече, а в крайна сметка спортуването действа единствено, ако го правите.
А може да има и други ползи. Скандинавското ходете побеждава обикновеното ходене по отношение на намаляване на симптомите на депресия и подобрение на качеството на съня. Може би това не е никаква изненада, имайки предвид по-голямата интензивност на упражнението на скандинавско ходене, което се доближава до това на джогинга с по-висока скорост. И именно тук виждам ролята на щеките – да запълнят дупката на интензивността между хората, които са готови да преминат към нещо друго след ходенето, но все пак не са готови за по-интензивни активности, като тичането. Единствените потенциални недостатъци са допълнителните разходи и, спомням си скеча на Монти Пайтън „министерството на глупавите разходки“, унижението от това, че изглеждате малко нелепо.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/are-there-benefits-of-pole-walking-for-weight-loss/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари