Знаем, че наднорменото тегло и затлъстяването са важни рискови фактори за диабет тип 2, но едва наскоро започна да се отдава внимание на ролята на определени храни.
Това мета анализ от 2013 г. на всички кохорти, който разглежда месото и диабета, открива значително по-висок риск, свързан с общата консумация на месо и особено преработеното месо, най-вече пилешкото. Но защо?
Има цял списък с потенциални виновници с месото. Може би са наситените мазнини и животинската мазнина. Може би са транс мазнините, които естествено се съдържат в месото. Може би е холестеролът на животинските протеини. Хем желязото в месото може да доведе до свободни радикали, а този оксидативен стрес, предизвикан от желязото, може да доведе до хронично възпаление, диабет тип 2. Крайните продукти на гликация са друг проблем. Те водят до оксидативен стрес и възпаление, а анализите на храните показват, че най-високите нива на тези така наречени гликотоксини, се съдържат в месото, особено печеното, пърженото или приготвеното на скара месо, въпреки че всякакви храни от животински източници могат да бъдат потенциални източници на тези оксидативни химикали. В това проучване дали на диабетиците храни, натъпкани с гликотоксини, като пилешко, риба и яйца и техните възпалителни показатели се увеличили: фактор на туморната некроза, C-реактивен протеин, молекули на съдовата адхезия. Така при диабета, крайните продукти на гликация предизвикват възпалителни медиатори, което води до увреждане на тъканите. Добрите новини, обаче, са, че ограничаването на този вид храни може да потисне тези възпалителни ефекти. Подходящите мерки за ограничаване на приема на крайните продукти на гликация, като елиминирането на тези храни или стремежа към само готвене на пара и варене на месото, могат значително да намалят вече тежестта на тези токсини при пациентите с диабет. Тези гликотоксини могат да бъдат липсващата връзка между увеличената консумация на животински мазнини и месо и развитието на диабет тип 2 преди всичко.
Откакто беше публикуван мета анализът, това проучване излезе наяве, в което около 17 000 души били проследени за няколко години. Установили 8% увеличен риск за всеки 50 грама ежедневна консумация на месо. Това е около една четвърт пилешки гърди за целия ден, което може значително да увеличи риска от диабет. Да, може би гликотоксините в месото, или наситените мазнини, или транс мазнините в месото, или хем желязото, всъщност предизвикват образуването на канцерогени, наречени нитрозамини, въпреки че те може и да се произвеждат в самия процес на готвене, но това е ново. Изглежда има излишък на диабет при хората, които се занимават професионално с месо. Може би има някакво инфекциозно средство в животните, което причинява диабет, като вирусите, които се намират в прясно нарязаното месо, включително пилешкото.
Свръх стимулацията на ензима на остаряването TOR чрез прекомерна консумация на храна, може би е важен фактор зад епидемията с диабет, но не само каквато и да е храна. Животинските протеини могат не само да стимулират хормона на растежа на рака, IGF-1, но и да осигурят големи количества левцин, който стимулира активността на TOR и изглежда изгаря инсулин произвеждащите бета клетки в панкреаса и допринася за появата на диабет тип 2. Така че не е само високото съдържание на мазнини и добавена захар. Трябва да се даде сериозно внимание на ежедневния прием на животински протеини.
Като цяло ниските нива на левцин се постигат единствено с ограничение на животинските протеини. Както отбелязах и преди, за да достигнем приема на левцин, осигуряван от млечните или месото, ще трябва да изядем 4 кг зеле, 100 ябълки. Тези изчисления отразяват огромните разлики в количеството левцин, осигурявано от един по-стандартен начин на хранене, в сравнение с растителното хранене.
И преди сме разглеждали ролята на индустриалните замърсители, които разбиват ендокринната система в една поредица от 3 видеа. Ясно е, че стандартната американска диета и начин на живот допринасят към епидемията на диабет и затлъстяване, но тези индустриални замърсители вече не могат да бъдат пренебрегвани. Сега имаме експериментални доказателства, че излагането на индустриални токсини само по себе си предизвиква наддаване на тегло и инсулинова резистентност и затова може да бъде подценявана причина за затлъстяване и диабет. Вижте какво става с нашите бебета. Затлъстяване при 6-месечно бебе не е свързано с диетата или липсата на движение. Те днес бива излагани на стотици химикали от майките си, директно през пъпната връв, част от които могат да предизвикат затлъстяване. Имайки предвид тоновете химикали и тежки метали, които се освобождават всяка година в околната среда, това трябва да ни накара да спрем и да се замислим, за това как живеем и изборите, които правим всеки ден с храната, която приемаме. Както този преглед на доказателствата върху замърсителите и диабета отбелязва, да, може и да сме излагани на разни токсични вещества, но по-голямата част от контакта при хората днес е от поглъщането на замърсена храна, като резултат на биологичното натрупване в хранителната верига. И основният източник, около 95% от постоянния прием на замърсители е чрез консумацията на животински мазнини.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/why-is-meat-a-risk-factor-for-diabetes/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев