Еднояйчните близнаци не просто споделят едно и също ДНК; те също така са споделяли и една матка. Може ли това да обясни някои от метаболитните прилики? Феталното прехранване, доказано чрез необичайно голямо тегло при раждане, изглежда е силен индикатор на затлъстяването в детството и по-късно в живота. Може ли причината да е това, с което майка ви се е хранила?
Драматична илюстрация от животинския свят е кръстосването на Шетландско пони с огромни тежкотоварни коне. Искам да кажа, така или иначе, поколението ще са наполовина пони, наполовина кон, но в матката на пони те ще излязат много по-малки, благодарение на бедното пони. Вероятно това е причината, поради която мулетата – баща магаре и майка кобила – са по-големи от катъра – кон баща и майка магаре. Начинът, по който може това да се изследва при хората е да се изучава размера на бебетата от сурогатни майки след инвитро оплождане.
Кой мислите, че определя най-много теглото при раждане на бебе от епруветка: майката донор, което дава цялото ДНК или сурогатната майка, която осигурява вътрематочната среда? При тестване печели матката. Невероятно, бебе, родено при затлъстяла сурогатна майка със слаба биологична майка, може да наследи по-голям риск от затлъстяване отколкото бебе с голяма биологична майка, родено от слаба сурогатна майка. Изследователите стигат до заключението, че средата, предоставена от майката, е по-важна от генетичния принос към теглото при раждане.
Най-интересните данни идват от сравнение на процента затлъстяване при братя и сестри от една майка преди и след нейната бариатрична операция. В сравнение с техните братя и сестри, родени преди операцията, тези, родени, след като майката е тежала с 45 кг по-малко, имали по-нисък процент възпаление, метаболитни нарушения и най-важното, три пъти по-малък риск от това да развият тежко затлъстяване, засягайки 35% от тези, родени преди отслабването, в сравнение с 11% на тези, родени след. Изследователите стигат до заключението, че тези данни подчертават колко важно е да се предотврати затлъстяването и да се лекува ефективно, за да се предотврати по-нататъшно предаване на бъдещите поколения.
Но чакайте малко. Майката е имала същото ДНК преди и след операцията. Тя е предавала същите гени. Как е възможно нейното тегло по време на бременността да повлияе съдбата на теглото на нейните деца по различен начин? Самият Дарвин признава, че най-голямата грешка, която той е извършил, е да не позволява достатъчна тежест на директното въздействие на средата, като храната, независимо от естествения подбор. Най-накрая разбрахме механизма, чрез който това може да се случи: епигенетика.
Епигенетиката – буквално означава над генетиката – полага допълнително ниво на информация върху ДНК последователността, която може да бъде повлияна от заобикалящата ни среда и потенциално да бъде предадена на децата ни. Това се смята, че обяснява програмирането на развитието, което може да се случи в утробата, в зависимост от теглото на майката или дори на бабата. Тъй като всички яйцеклетки в яйчниците на дъщеря ви вече са формирани преди раждането, статусът на теглото на майката по време на бременността може да повлияе върху риска от затлъстяване на нейните внуци. Както и да е, можете да си представите как това може да доведе до опорочен кръг между поколенията, при който затлъстяването поражда затлъстяване.
Има ли нещо, което можем да направим за това? Ами, кърмените бебета може би имат по-малък риск от по-нататъшно затлъстяване, въпреки че ползите може да са ограничени до изключителното кърмене, тъй като ефектът може и да се дължи на фактори на растежа, предизвикани от наличието на излишния протеин в адаптираното мляко. Данните относно кърменето обаче са противоречиви, с обвинения на нивото на пристрастието на бялата шапка. Това е притеснението, че изследователите на общественото здраве може непропорционално да захвърлят резултати от проучването, които не се вместват в целта на по-висшето благо – в този случай за предпочитане е проучванията върху кърменето да показват по-положителни резултати – но разбира се, това идва от някой, който работи за компания за производство на адаптирано мляко. Кърмата е най-добрата храна, независимо от това; нейната роля в епидемията на детското затлъстяване просто остава неопределена.
Превенцията може би е ключът. Имайки предвид епигенетичното влияние на майчиното тегло по време на бременността, един симпозиум от експерти върху педиатричното хранене заключава, че планирането на бременността, включително преди оптимизацията на теглото на майката и метаболитното й състояние, предлага безопасно средство за започване на превенцията, отколкото лечението на детското затлъстяване. По-лесно е да се каже, отколкото да се направи, но бъдещите майки с наднормено тегло могат да са спокойни с факта, че след отслабване в проучването с операцията, дори и майките, които родили деца с три пъти по-нисък риск, все пак имали средно затлъстяване самите те, което предполага, че отслабването преди бременност не е твърдение от типа „всичко или нищо“.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-role-of-epigenetics-in-the-obesity-epidemic
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Абонирайте се за нашия бюлетин

Присъединете се към нашия имейл бюлетин, за да получавате последните публикации в блога.

Успешно се записахте!