Историята за живота на земята е история на глад. Пепелта от огромни вулкани и астероиди блокира слънцето, убивайки растенията, което после убива почти всичко останало. Както Дарвин посочва, обаче, от тази „война на природата, от глада и смъртта, най-високопоставеният обект, който ние можем да заченем“ се надига, а именно ние.
Ние сме „особено добре адаптирани към продължителни гладувания.“ Еволюирането в контекст на бедност се смята, че е оформило нашата изключителна способност да съхраняваме големи количества калории, когато има налична храна. Разбира се, сега нашата способност лесно да натрупваме килограми води до съвременните заболявания, като затлъстяване и диабет тип 2, но без способността ни да съхраняваме толкова много телесни мазнини, може би нямаше да стигнем дотук, за да го разкажем.
И не са само астероидите преди няколко милиона години. „Голяма част от горен Египет умирал от глад“, гласи един надпис върху една египетска гробница преди около 4000 години, „до такава степен, че всички стигнали до това да ядат децата си…“ Или просто преди стотици години – родителите убивали децата си и децата убивали родителите си и ги изяждали; „телата на екзекутираните престъпници с желание били грабвани от бесилките.“ Затривайки две трети от населението на Италия, една трета от населението на Париж. Не е нужно да се връщаме към древната история. Дори и най-сигурните и богати населения днес трябва да проследят историята си назад за кратко. Например, почти 200 семейства във Великобритания през последните 2000 години.
Днес страдаме от твърде много храна, което носи своите собствени проблеми, но може ли да има негативни последствия от това никога да не гладуваме? Това беше въпрос, повдигнат преди 50 години. Искам да кажа, ако нашата физиология е толкова добре настроена на периодично гладуване, може би чрез елиминирането й вредим повече на здравето си? Просто не сме знаели.
Липсата на изследвания в областта на гладуването е приписвана на „трудността да се осигурят желаещи хора участници.“ И така, малкото, което имаме, идва от участници с нежелание. Лекари от варшавското гето направили подробни анализи преди самите те са се поддадат; или ирландските републикански затворници, които гладували до смърт след 73 дни на гладна стачка. Но гладът не е непременно същото като постене, въпрос, повдигнат в медицинските журнали преди повече от един век. Гладът обикновено е принудителен, психически стресиращо и хронично състояние, докато терапевтичното гладуване е доброволно, ограничено като продължение и обикновено практикувано от хора, които започват с адекватни хранителни навици.“
Терапевтично гладуване? Откъде сме получили тази идея за гладуване като терапия, гладуване за медицински цели? Може първоначално да е възникнала от наблюдението, че когато хората се разболеят сериозно, обикновено губят апетита си; така че, може би има нещо в мъдростта на тялото, което спира яденето. Оттук вероятно идва самата поговорка „да накараме температурата да гладува“.
Има такава логика, че гладуването позволява физиологична почивка за тялото, не само за храносмилателния тракт, но и като цяло, позволявайки на тялото да се концентрира върху излекуването. Очевидно е обществена тайна, че ветеринарите са хоспитализирали кучета, само за да ги оставят да гладуват, докато не се оправят; и така, може би, продължава теорията, може и да действа при хората.
Освен само освобождаването на ресурсите, които обикновено ще се използват за храносмилане и съхранение, има и концепция, че по време на гладуване клетките ни преминават към някакъв вид състояние на защита. Защо гладуването би намалило увреждането на свободните радикали и възпалението и би укрепило клетъчната защита? Идеята, че това, което не ни убива, ни прави по-силни, известна като хормезис. Това е един вид обратното на теорията да оставим тялото да си почива. По-скоро като оставите тялото да се стресира. Стресът от гладуването може да предпази тялото от други видове стрес, които идват на пътя ви. Това е демонстрирано може би най-ясно в една поредица от експерименти, в които мишки били бомбардирани с гама-радиация на нивата на Хирошима, достатъчна, за да убие 50% за две седмици, но от мишките, които в началото са гладували периодично за шест седмици преди това, нито една от тях не умряла.
Това са драматични данни, които водят до изключителни твърдения, като това, че терапевтичното гладуване може да уволни половината лекари в света. Но няма как да знаем, докато не тестваме, което ще разгледаме в следващото видео.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-benefits-of-fasting-for-healing
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари