Може би 99,99% от времето ни като вид на земята ние сме живеели навън в природна среда. Може ли да има ползи за здравето от това да се завърнем сега и отново и да се заобиколим с природа? Това е въпрос, който градските проектанти си задават: Дали хората, които живеят на зелено са по-здрави отколкото хората, които живеят на по-малко зелено? Трябва ли да сложим парк или паркинг за коли?
В една по-природна обстановка хората съобщават за по-малко симптоми на заболявания и по-добре възприемат общото и психическото си здраве и то значително по-добре. Ако приемем, че връзката е причинно-следствена, 10% по-зелени площи водят до намаление на броя на симптомите, което е сравнимо с намаление на възрастта с пет години, но това си е голямо предположение.
И все пак, можете да си представите някакви потенциални механизми защо това може да е така. Може да означава по-малко замърсяване на въздуха. А замърсяването на въздуха не е шега; това е петата водеща причина за смърт на планетата Земя, която заличава около пет милиона души на година. Въпреки че, разбира се, нашето хранене убива два пъти повече, като рисков фактор номер 1.
Така че, това може да е ефект против замърсяване. Или може би има нещо специално относно прекарването сред зеленина освен само това да предлага повече възможности за движение, но това вероятно е най-простото обяснение: естествената природна среда просто подпомага „здравословни навици, а не специфични и директни ползи за здравето.“ По-трудно е да тичаме в парка, когато няма никакъв парк. По ирония на съдбата, изглежда, че дори когато хората имат достъп до природата, те не се възползват от него непременно. И дори и когато има връзка, вместо природната среда да подпомага увеличаването на физическата ни активност, може би физически активните хора просто са привлечени да живеят там, където има природа. Но това, което исках да знам, освен подпомагането на физическата активност, е дали има допълнителни ползи за здравето от простото излагане на природна среда?
Сега, определено, само излагането на слънчева светлина може да лекува неща като сезонно афективно разстройство и да осигури витамина на слънцето – витамин D. Но има ли други заложени ползи? Няма как да знаем, докато не тестваме. Някои от проучванията, обаче, са просто глупави. Първо, си мислех, че става въпрос за академични постижения и вегетарианство, но не – вегетация. Установили връзка между вегетацията извън гората и процента завършили училище. Може би лигата на бръшляна е просто заради бръшляна…
Добре, но това проучване започва да прави нещата по-интересни. Гледката през прозореца може да повлияе възстановяването след операция. В тази болница в покрайнините някои стаи на пациенти гледали към дървета, а други – към една тухлена стена. И „пациентите след операция, които стояли в стаи с прозорци, гледащи към природна среда, имали по-кратък престой в болницата след операцията“ и им трябвали по-малко болкоуспокояващи, отколкото подобни пациенти в подобни стаи, но с прозорци, гледащи към тухлена стена. Няма как да сведете всичко до ефекта на витамин D.
Каква може да е причината за подобрение при гледане на дървета? Може би е витамин З, просто зеленият цвят. Знаем колко е полезно да се ядат зеленолистни. Ами да ги гледаме? Изследователите накарали хората да спортуват докато гледат видео, симулиращо излизане сред естествено зелена природна среда, същото видео в черно и бяло или всичко обърнато в червено, и… никаква разлика не се забелязала, с изключение на червеното, което просто прави хората да са по-ядосани.
Най-интересният предложен механизъм, на който се натъкнах, бяха фракталите. Нали знаете, всички клони на едно дърво някак имат една и съща форма, като самото дърво? Фракталните модели се намират в природата, където можете да видите каскада от полуподобни модели при цяла гама от увеличения. И ако завържете хората за електроенцефалограма, по някаква причина на мозъка ни очевидно изглежда му харесват.
Независимо от механизма, ако съберете всички контролирани проучвания върху използването на природата на интервенция, подпомагаща здравето, ще видите предимно психологични ползи, докато откритията, свързани с физическите резултати, са по-малко постоянни. Най-често срещаният тип резултат от проучванията е са самодокладвани измервания на различни емоции. Като например, какво ви кара да се чувствате по-добре, започвайки с овощна градина с кивита или със строеж на сграда? Странно описано, благодарение може би на езиковата бариера, като сравнение на „синтетична срещу органична стимулация.“ Природната обстановка може да направи хората по-осъзнати, не толкова тъжни, но когато става въпрос за някои обективни мерки, като кръвно налягане, никакъв значителен ефект. И така, питате хората, които спортуват навън и те казват, че се чувстват страхотно, което предполага, че „спортуването на зелено“ има капацитета да увеличава настроението, фокуса и енергията и то само в рамките на пет минути в гората.
И все пак, тези проучвания обикновено не са рандомизирани. Те просто питат хората, които вече са потърсили природата какво мислят за природата; и така, нищо чудно, че я харесват – в противен случай нямаше да са там. Но хей, природните интервенции са евтини, често безплатни, и неинвазивни, освен ако не броите комарите. И така, ако искате „естествено приповдигане“, предлагам да опитате каквото и да е, което ви прави щастливи. Въпреки че, очевидно не всички зелени спортисти харесват дървета. Хората, които играят голф, ги виждат като пречки.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/are-there-health-benefits-of-spending-time-in-nature
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Абонирайте се за нашия бюлетин

Присъединете се към нашия имейл бюлетин, за да получавате последните публикации в блога.

Успешно се записахте!