През 1985 г. един шведски патолог забелязал промени, приличащи на симптоми на Алцхаймер – плаки и връзки в мозъка на около три четвърти от една малка група мъже и жени на 50- и 60-годишна възраст, които починали от други причини, докато повечето събрани мозъци под 30 години били чисти. Но тези проучвания просто включвали няколко десетки хора.
Въз основа на хиляди аутопсии човек може да види това, което изглежда, че са първите тихи етапи, които започват дори на 20-годишна възраст при около 10% от населението и около 50% на 50-годишна възраст. Също както първите злокачествени клетки на рака не успяват да произведат никакви клинично значими симптоми, но представляват по-голям потенциално животозастрашаващ процес, наличието на тези връзки в мозъка може да представлява истинска заплаха.
Високото разпространение на първия етап на заболяването, дори и при младите, както и неговата дълга продължителност – повечето хора не се диагностицират с Алцхаймер преди 70-годишна възраст – не се оценяват напълно досега. Сега вече разбираме, че невродегенеративните промени в мозъка са доброкачествени на средна възраст. Както и когнитивното влошаване. Започваме да губим мозъчна функция на 40-годишна възраст.
Преди хората да се диагностицират с Алцхаймер, те се диагностицират с така нареченото леко когнитивно увреждане. Това е когато когнитивното влошаване става клинично очевидно. Няколко години по-късно може да се постави диагноза Алцхаймер, която впоследствие завършва със смърт. Но никога не сме знаели какво се случва преди лекото когнитивно увреждане… досега. Изглежда има бавно влошаване на мозъчната функция и натрупване на плаки и възли в мозъка десетилетия преди диагнозата Алцхаймер.
Това откритие потенциално има дълбоки последици за превенция на деменцията. Трябва да започнем рано, преди появата на забележителна мозъчна загуба.
Добрите новини са, че мозъчното заболяване не е неизбежно, дори и след 100-годишна възраст. Най-възрастната жена в света запазила мозъчната си функция като тази на хората, които са наполовина на нейната възраст. Ако не беше починала от рак на стомаха, щеше да продължава да се развива.
Оказва се, че няма такова нещо като смърт от старост. 42 000 последователни аутопсии били изучени и се оказва, че столетниците, тези които доживяват до 100, въпреки че за повечето се предполага, че са били здрави преди смъртта си – дори и от техните лекари – се предали заради заболявания в 100% от изучаваните случаи. Никой не умрял от „старост“. До скоро напредналата възраст се смятала за заболяване само по себе си, но хората не умират като следствие от старост, както често се предполага, а от заболявания, най-често инфаркти.
о не и при нашата 115-годишна жена. Едно от най-интригуващите открития е, че тялото й не показва никаква значителна атеросклероза, а артериите в мозъка й също били чисти. А това може би е била една от тайните на умствената й яснота. Има поява на консенсус, че „това, което е полезно за сърцето ни, също е полезно и за главата ни,“ което ще разгледаме в следващото видео.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/alzheimers-may-start-decades-before-diagnosis/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари