Витамин C не е непозната тема за противоречия, както е доказано от факта, че отнема 40 години между тогава, когато цитрусите се оказало, че лекуват скорбут през 1700 г. и широко разпространеното приложение на практиката, за да се спасят животи. Възможно ли е да сме сред подобна 40-годишна закъснялост? С изследването от средата на 70-те години, което твърди, че доказва, че терминално болни пациенти от рак, лекувани с витамин C, живели четири пъти по-дълго, а понякога и 20 пъти по-дълго. Изследователите в известната клиника Майо решили да направят проучване и те не успели да докажат никакви ползи. Кривата на оцеляване и за двете групи пациенти били малко или много идентична. Всъщност, единствената успешна история, един човек с краен стадий рак на панкреаса, който не показал никакво развитие на който и да е от предишните опити с химиотерапия, но започнал да се подобрява и все още бил жив пет години по-късно, бил един от пациентите, които получили плацебо захарно хапче. Било официално: витамин C не действа. „Очевидните положителни резултати, докладвани преди това,“ казва придружаващата статия на Националния институт по рака, почти със сигурност произхожда от системно предубеждение по отношение на това каква контролна група е избрана за сравнение с групата с лечение.
Линус Паулинг не е съгласен, твърдейки, че предишната химиотерапия при почти всички пациенти от клиничното проучване в Майо, може да е заличила ефекта от витамин C. Ако витамин C действа чрез подсилване на имунната ви система, а имунната ви система е разрушена заради химиотерапията, логиката е, че не е чудно, че не подействало. В първоначалното проучване с витамин C само 4 от 100 пациенти някога са получили химиотерапия. Изследователите от Майо клиниката били скептични, но Паулинг има легендарна репутация в научните среди като прав за всякакви неща, така че може би ще е по-лошо отколкото ако поне от части се разчита на невероятната интуиция на Паулинг. И така, едно второ рандомизирано двойно тайно проучване с плацебо контролна група било проведено върху пациенти с напреднал стадий на рак, но този път пациенти, които не са имали предишна химиотерапия. И отново било невероятен провал. Никаква измерима реакция. Ракът в групата с витамин C прогресирал точно толкова бързо, а пациентите с плацебо захарното хапче живели точно толкова дълго. Всъщност, групата със захарното хапче живяла по-дълго. След две години всички в групата с витамин C били мъртви, но все още имало няколко оцелели в плацебо групата, която изкарала поне до 3 години. И така, стига се до заключението: терапия с високи дози витамин C не е ефективна срещу напреднал стадий рак, независимо дали пациентът е имал химиотерапия или не.
Понеже проучванията от клиниката Майо били приети като определящи, медицинската общност заключва, че витамин C е безполезен. В клиничните проучвания на Майо обаче давали витамин C орално под формата на добавка, не интравенозно, във вената. В ретроспекция, пътят на администриране може би е ключът.
В първоначалното проучване започнали да вливат по 10 грама витамин C на ден интравенозно, докато и в двете проучвания на Майо, проектирани да отразят протокола, просто давали на хората витамин C под формата на добавка само орално – просто ги изпратили вкъщи, за да поглъщат по 20 капсули на ден – същата доза, но 10 грама прием през устата не е същото, както десет грама интравенозно, но те могат да бъдат извинени, защото това е открито чак десетилетия по-късно.
Оказва се, че концентрациите на витамин C в кръвта ни са строго контролирани, така че ако се опитате да погълнете повече отколкото ще получите, ако изядете пет порции плодове и зеленчуци, тялото ви намалява усвояването в червата. Например, ако преминете от прием на 200 мг на ден към десет пъти повече – 2500 мг, нивата в кръвта ви ще се покачат само с 3 мг на литър или 1 литър кръв. За разлика от това, понеже интравенозната инжекция подминава системата за усвояване в червата, това може да доведе до супер високи концентрации в кръвта, примерно сто или двеста пъти нивата, които можете да постигнете, приемайки витамин C само през устата, без значение колко точно приемате. Така че, може би това обяснява защо първоначалните проучвания изглеждат толкова обещаващи, но последващите проучвания са толкова разочароващи. Това повдига противоречивия въпрос за преоценка на витамин C в лечението на рака. Изследователите отговорили на предизвикателството и облекли престилките и ще разберем какво открили в следващото видео.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/vitamin-c-supplements-for-terminal-cancer-patients
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари