Проучванията от 70-те показват изключителен процент на оцеляване при пациенти с терминален рак, приемащи витамин C, проста, относително нетоксична терапия, и така, нищо чудно, че това събира много внимание, особено, когато е докладвано от един световноизвестен учен, Линус Паулинг, но проучвания като това през 80-те години, не установява никакви такива ползи, и така, уви, били оставени с неизбежното заключение, че очевидните положителни резултати в първоначалното проучване, са продукт на предубеждение, а не на ефект от лечението. През 90-те години, обаче, възникнало алтернативно обяснение. Разочароващото проучване от 80-те години използвало само орален витамин C, докато очевидно успешните експерименти от 70-те години използвали интравенозен витамин C, а чак през 90-те години осъзнахме, че същата доза, давана интравенозно, може да доведе до драстично по-високи нива в кръвта, отколкото, ако се приема през устата. Така че, може би високите дози на витамин C наистина помагат при терминален рак, но може би само, когато се дават интравенозно.
Окуражителни докладвани случаи продължават да се публикуват. Ето тук има регресия, ремисия и излекуване, документирани в индивидуални случаи на рак на бъбреците в напреднал стадий, рак на пикочния мехур и лимфома. Но това са три истории на успех от общо колко? Ако са три от сто или дори три от хиляда… ами добре, ако лечението е достатъчно нетоксично, но има доказателства, че витамин C, приемат интравенозно, е широко използва в света на алтернативната медицина, като при 86% от запитаните специалисти. Само тези 172 лекари лекували около 10 000 пациенти годишно. И ако попитате производителите, те продават стотици хиляди флакони от това нещо в САЩ. Сега, не всички се използват за рак, но вероятно поне хиляди пациенти, болни от рак, са лекувани всяка година с интравенозен витамин C, което прави публикацията за трите забележителни докладвани случая да изглежда по-малко впечатляваща. Независимо колко невероятни са тези случаи, е възможно ракът спонтанно да е регресирал от само себе си и просто да е съвпадение, че се е случило, след като им е даден витамин C. За да разберем със сигурност, трябва да направим проверка.
До днешна дата има някои малки пилотни проучвания, а резултатите досега са разочароващи. Добрата новина е, че дори невероятно големи дози интравенозен витамин C изглежда забележително безопасен, но не успява в това проучване с 24 пациенти да демонстрира противоракова активност. Подобни малки проучвания са публикувани чак до ден-днешен с обещаващи, но неубедителни резултати. Това, което знаем, е че сегашната ситуация с лечението на рака е неудовлетворителна. Хората имат това възприятие, химиотерапията значително ще подобри шанса им за излекуване, но ако вземем всички ракоубиващи химиотерапии, общият принос към преживяване до 5 години е само 2%. Всички тези странични ефекти за 2,1%, на цената на може би $100 000 на пациент на година. Така че, може би си струва да разгледаме по-дълбоко терапии като интравенозен витамин C. Липсата на финансов интерес, обаче, тъй като витамин C не може да бъде патентован и продаван за $100,000, както и предубежденията срещу алтернативната медицина, могат да разубедят конвенционалните изследователи и финансови агенции от това сериозно да обмислят този подход.
И така, десетилетия по-късно какво можем да заключим? След проучвания, които включват поне 1600 участници над 33-годишна възраст, трябва да заключим… че все още не знаем дали витамин C има някаква значителна клинична противотуморна активност. Въпреки че в момента няма сигурни доказателства за полза, рандомизираните контролирани проучвания на клиниката Майо не отричат потенциалните ползи, въз основа на това, което сега знаем за оралния и интравенозния начин на прием. И така, ние сме обратно в началото, действа ли или не? Има сериозно противоречиви мнения и за двете изказвания, но всеки работи с едни и същи непълни данни. Това, от което се нуждаем, са внимателно контролирани клинични проучвания. Въпросът е, какво да правим до тогава?
Ако беше напълно нетоксичен, то човек би си помислил – какво има да губя? Но не е така; витамин C е само относително нетоксичен. Например, има редки, но сериозни случаи на увреждане на бъбреците. В крайна сметка, ако е толкова безопасен, защото тялото ни е еволюирало да контролира излишното усвояване? Също така може да бъде скъпо и доста времеемко. Всяка вливка може да струва между 100 и 200 долара от джоба ви, тъй като осигуровките не го покриват, което може да бъде доста сложно за лекарите, практикуващи алтернативна медицина. Около 90% от милионите дози витамин C, които се осигуряват, са със сделки за печалба, така че има финансово влияние и в двете посоки, за и против това лечение.
Имайки предвид относителната безопасност и цена, обаче, ако контролираните проучвания открият дори малка полза, ще си струва. А ако не открият, добре, въпросът с витамин C може да бъде уточнен веднъж завинаги. Но при лечението на рака нямаме лукса да изхвърляме вероятно ефективни, относително нетоксични лечения. Трябва да преразгледаме обещаващите пътища, без предразсъдъци и с отворени умове.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-role-of-vitamin-c-in-the-treatment-of-terminal-cancer
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Абонирайте се за нашия бюлетин

Присъединете се към нашия имейл бюлетин, за да получавате последните публикации в блога.

Успешно се записахте!