През 1975 г. е докладван един забележителен случай на 42-годишен мъж, страдащ от злокачествена форма на неходжкинов лимфом, който преживял драматична регресия на рака си, след като приемал големи дози витамин C интравенозно. Той изглежда се излекувал, затова спрели да му дават витамин C и ракът се върнал с всичка сила, затова започнали отново витамин C, като така предизвикали пълна втора ремисия. Сега, понякога ракът просто спонтанно регресира – рядко е, но се случва, така че може и да се твърди, че първата ремисия е спонтанна, просто съвпадения, че се е случило, точно когато са започнали с витамин C. Но имайки предвид траекторията, върху която е бил ракът, последван от бърза ремисия, последвана от повторна поява, когато е спрян приемът на витамин C, последвана от втора ремисия, веднага след като отново е започнат, предполага, че употребата на витамин C има нещо общо.
Сега, наистина съществуват множество спонтанни регресии. Имаше един скорошен случай, например, на една жена с рак на маточната шийка, очевидно излекуван с радиация и химиотерапия, но когато ракът се появил отново, тя отказала по-нататъшно лечение, но все пак туморите изчезнали сами, после се върнали, после пак изчезнали, после пак се върнали и пак изчезнали, пак се върнали и после изчезнали за четвъртата спонтанна ремисия. И това било без никакво очевидно лечение. Така че е възможно този случай с витамин C да е просто някаква налудничава случайност, а приемът на витамин C изобщо да не е помогнал. Няма как да разберем, докато не направим проучване.
И така, тези изследователи, с помощта на Линус Паулинг, който се смята за най-великия химик на 20-ти век, бил известен с това, че е заинтересован от витамин C. Ако той не може да получи финансиране, никой не може, а той не успял да получи финансиране. Те отишли до Националния институт по рака с обещаващи данни върху първите 40 пациенти с рак, които лекували с витамин C и помолили да проведат рандомизирано двойно тайно проучване, което означава да вземат една група неизлечими пациенти с рак, за които нямаме какво повече да предложим, да ги разделим произволно на две групи и да дадем на едната витамин C, а на другата нещо, като например салин, на практика вода, и да видим какво ще стане? Нито пациентите, нито лекарите ще знаят кой получил кое, за да се елиминират предубежденията и плацебо ефекта. И те се връщали година след година след година, молейки за финанси, за да могат те самите да проведат проучването, ако Националният институт по рака не иска да го направи. И им отказвали година, след година, след година. И така, те събрали каквито финанси имали и направили всичко възможно с това, което имали и публикували известните си открития през 1976 г.
Те нямали контролирано проучване, но до този момент лекували 100 терминално болни пациенти от рак с витамин C, и така, сравнили прогреса си с този на хиляда подобни пациенти, които не получили витамин C. За всеки пациент, лекуван с витамин C те откривали 10 пациенти на около същата възраст със същия вид рак, които са били лекувани в същата болница, но без вливки с витамин C. Ето какво открили. Нека видим например рака на гърдата. Ето кривата на оцеляването за терминален рак на гърдата – помните ли, че това са все терминално болни пациенти с рак? Както можете да видите, в контролната група, в рамките на 100 дни, над 90% от жените били мъртви, но в групата с витамин C половината били все още живи почти една година по-късно. Имали жени с терминален рак на гърдата, все още живи 2270 дни по-късно и повече.
Контролните групи за всички други видове рак предвидимо се справила зле, с по-голямата част мъртви в рамките на сто до двеста дни; докато пациентите, лекувани с витамин C, изглежда били значително по-добре. Като цяло, средният период на оцеляване бил четири пъти по-голям за пациентите с витамин C, над 200 дни, в сравнение само с 50 дни за контролната група. Резултатите, те заключават, ясно показват, че тази проста и безопасна форма на лекарство определено си заслужава при лечението на пациенти с напреднал стадий на рак. Това било през 1976 г. Какво се случило?
Критиците разбираемо нападнали проучването заради използването на контролна група след свършен факт. Можете да забележите как това може да предизвика предубеждения. Ако съзнателно или несъзнателно изберете пациенти контролна група, които са били по-болни отколкото пациентите в групата с лечението, те ще умрат по-рано отколкото вашите пациенти, но това няма да има нищо общо с лечението, хората от контролната група просто ще са стартирали в по-лоша позиция. И наистина, има доказателства, че точно това се случило – цели 20% от контролната група умрели в рамките на няколко дни, след като били обявени за терминално болни, в сравнение с никой в групата за лечение, което наистина звучи съмнително. Но проучването успяло най-накрая да убеди Националният институт по рака да финансира рандомизирани контролирани проучвания, извършени от престижната клиника Мейо. Какво открили те…? Ще разберем в следващото видео.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/intravenous-vitamin-c-for-terminal-cancer-patients
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари