Това е известното проучване, което повлече толкова много хора по погрешния път. Хиляди мъже, проследени за 19 години, и се оказва, че има значителен спад в риска от рак на белите дробове за пушачи, които приемат все повече и повече бета каротин от храната си, което е изчислено, като се прибавя с колко плодове, зеленчуци и супа са се хранили. И така, започнали ли са да дават на пушачите плодове, зеленчуци и супа? Не, дали им хапчета с бета каротин.
И тези, които приемали хапчетата, получавали повече рак на белите дробове, отколкото тези без хапчетата, както и повече смъртни случаи от рак на белите дробове, сърдечно заболяване, инсулт и като цяло по-малка продължителност на живота. Това обаче не ги спряло от това да се опитват отново и отново, обаче. Още шест проучвания извършени и хапчетата с бета каротин продължили да увеличават смъртността. Още двадесет проучвания, в които давали бета каротин и други добавки с антиоксиданти, значително увеличаване на смъртността.
Очевидното заключение е, че изолираните нутриенти са лекарства, но не проучени или регулирани като лекарства, а може би трябва. Към храната, от друга страна, трябва да се отнасяме по друг начин, да имаме предвид идеята за синергия на храната. Цялата храна е по-голяма от сумата на нейните части.
Да, ниските нива на бета каротин в кръвта повишават риска от смърт от сърдечно заболяване, но това реално казва, че недостатъчният прием на моркови, тиква, зеленолистни и кейл повишава риска от смърт от сърдечно заболяване, или тук, в САЩ, наличие на дефицит на моркови, спанак и сладки картофи.
Да, колкото повече каротеноиди имаме в кръвта си, толкова по-здрави ще сме, но въпреки че безскрупулните търговци може да използват това, за да продават хранителни добавки, отговорните учени и производителите на храни трябва да подчертаят употребата на храни и цели хранителни продукти за подобрение на концентрацията на каротеноиди в кръвта.
Можем да видим сега, че приемането на добавки с бета каротин е погрешен начин за предотвратяване на рак. Вместо това изследователите може би трябва да се опитат да определят кои храни действат най-добре и след това да изследват плодовете и зеленчуците в рандомизирани контролирани проучвания.
„Науката“ има тенденция за редукционизъм, търсейки несвързани причини и следствия. Трудно е проучванията върху храната да минат през проверки от рецензенти, освен ако те не разделят храната, което в нашия случай няма да има смисъл. Ключът е да се окуражат потребителите да увеличат общото количество на 9 до 13 порции плодове и зеленчуци всеки ден.
През последните 30 години сме свидетели на огромно количество доказателства относно важността на растителните храни за превенция или намаляване на риска от хронични заболявания. Но въпреки широко разпространените програми за обществена информация за това как да се храним здравословно, изключително трудно е да накараме хората да променят храненето си. Ето защо едно предполагаемо решение е да се добавят здравословните фитонутриенти, които липсват от много удобни за консумация храни. Като добавим повече плодове и зеленчуци? Не, глупачета, като добавим ГМО фитонутриенти в бързите храни.
Хората ядат кетчуп, не кейл, на кой са му притрябвали зеленолистни, когато можем да направим ГМО домати с високо съдържание на фолат? Защо да купуваме горски плодове, когато можем да направим лилави домати, като свържем два гена от цветето кученце и да създадем трансгенни домати? Вместо соеви бургери, можем да хапваме соеви гени в кетчупа на бургерите си. А чували ли сте за гроздовидни домати? Какво ще кажете за истински гроздови домати? Хапчетата са по-печеливши от растенията. Но когато хапчетата не действат, индустрията ще се опита да патентова самата продукция.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/industry-response-to-plants-not-pills
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари