В продължение на десетилетия се води понякога яростна битка сред учените относно степента, до която завишената консумация на сол допринася за смъртта като едната страна я нарича обществена опасност за здравето, която изисква мощна атака, а другата твърди, че рисковете от прекомерната сол са преувеличени дори до степента на това, че призивите за намаляване на солта вероятно са най-голямата илюзия в историята на превантивната медицина. Другата страна нарича това отричане етически безотговорно, особено когато милиони животи са замесени всяка година.
За да се опишат двете страни на дебата, може да означава да се попадне в капана на фалшивата равнозначност, обаче, както посочва звучащата като супер герой „Световната лига по хипертония“: Има силен научен консенсус, че намаляването на солта спасява животи. И както дебата за климатичните промени, повечето власти са на страната на засегнатата индустрия и на техните платени консултанти, а на другата има само няколко несъгласни учени.
Почти всички институции, назначени от властите и експерти по храненето, които са взели предвид доказателствата, препоръчват колективно да намалим приема си на сол около наполовина, което се описва като екстремно, обаче, от хората, защитаващи индустрията. В крайна сметка, само малка част от американците реално намаляват приема си на натрий толкова много. Ето защо скептиците относно солта казват, че опитът на човечеството за много ниски нива на консумация на натрий е изключително рядък.
Изключително рядък? Реалността е точно обратната. Опитът на човечеството е живот в продължение на милиони години без Чийтос или солница наоколо. Ние сме еволюирали в машини за задържане на сол и когато имаме пред себе си снаксове или KFC, ние развиваме високо кръвно налягане, но при малкото групи от населението, които не консумират сол, които продължават да се хранят така, както са го правили милиони години, нашият водещ рисков фактор за смърт, хипертонията, е на практика несъществуваща. И когато вземете хора с неконтролируема хипертония и ги върнете до нивата на натрий, които са нормални за прием, опустошенията от заболяването могат дори да бъдат заличени. И така, защо все пак има спорове?
Ако солта, скрита в храните, убива милиони хора по света, защо усилията за намаляване на приема на сол в храната са посрещнати с ожесточена съпротива? Ами, солта е големият бизнес на преработените храни и месната индустрия и затова, според главния за Световната здравна организация съвместен център по храненето, получаваме познатата история. Също както тютюневата индустрия прекарва десетилетия, опитвайки се да произведе съмнения и да обърка хората, индустрията на солта прави същото, но противоречията са фалшиви. Доказателствата за намаляването на солта са ясни и непроменливи. Повечето от „противоречивите изследвания“ идват от учени, свързани с индустрията за сол. Трябват умения, обаче, за да забележите измамата, защото индустрията е достатъчно умна, за да стои зад кулисите, плащайки тайно за проучвания, създадени, за да омаловажат рисковете. Всичко, което трябва да направят, е да създадат точно толкова съмнения, за да поддържат противоречията живи.
Изказванията на Световната лига на хипертонията се описват като просто детска пушка в сравнение с оръжейния клас огнева мощ на индустриите, свързани със солта, които гледат презрително на доброволните здравни асоциации, които изграждат прегради по пътя на печалбите. Да не забравяме, отбелязва тази статия в журнала на Канадската медицинска асоциация, че високото кръвно налягане е голям бизнес за фармацевтичната индустрия също, чиито милиарди от кръвното могат да бъдат заплашени, ако намалим солта. Ако спрем натрия и елиминираме проблема с хипертонията, не само Биг Фарма ще страда, ами лекарите? Диагноза номер 1, за която хората посещават лекаря си, е високото кръвно налягане – почти 40 милиона лекарски посещения на година, и така, може би дори индустрията на БМВ може да има полза от това да се поддържа жив дебатът за солта.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/sprinkling-doubt-taking-sodium-skeptics-with-a-pinch-of-salt
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев