В САЩ приблизително един на всеки трима възрастни на 65-годишна възраст и над нея има хронично бъбречно заболяване. Но по-голямата част от пациентите с хронично бъбречно заболяване не стигат до напреднал стадий, защото смъртта предхожда развитието на краен стадий бъбречно заболяване. Проследявайки около 1000 души на 65 и по-възрастни с хронично бъбречно заболяване за около едно десетилетие, само няколко трябвало да се подложат на диализа, защото повечето трябвало да бъдат погребани. Най-страшното нещо за много пациенти с бъбречно заболяване е страхът от диализа, но е 13 пъти по-вероятно да умрат, отколкото да стигнат до диализа. Със смъртните случаи от сърдечно заболяване, което убива повече хора от всички други причини, взети заедно, увреждането на бъбречната функция може само да създаде условия за сърдечно удари, инсулти и смърт.
Ето защо е много важно всяка една диета, избрана да помогне на бъбреците, също да помага и на сърцето. Диетата на растителна основа е подходяща, осигурявайки защита срещу рак на бъбреците, камъни в бъбреците, възпаление на бъбреците, ацидоза, както и сърдечно заболяване. По-точно, контролът на кръвното налягане може да се подобри чрез намаляване на приема на натрий и вегетарианската природа на диетата, което е много важно също и за понижаване на серумния холестерол, което може не само да помогне за сърцето, но и за самите бъбреци.
Назад към 1858 г. Вирхов, бащата на съвременната патология, за първи път описва мазната дегенерация на бъбреците. През 1982 г. тази идея за липидната невротоксичност беше официално приета, възможността мазнините и холестеролът в кръвта да са токсични директно за бъбреците, въз основа на данни като тези, които показват тапи от мазнини, които буквално запушват работата на бъбреци при аутопсия.
Откакто идеята беше представена, тя събра доста известност. Изглежда, че високият холестерол и мазнините в кръвта могат да ускорят развитието на хронични бъбречни заболявания чрез директни токсични ефекти върху самите клетки на бъбреците.
Имайки предвид връзката между холестерола и увреждането на бъбреците, употребата на лекарства статини за понижаване на холестерола се препоръчва за забавяне на развитието на бъбречното заболяване. Разбира се, сериозните странични ефекти върху мускулите и черния дроб трябва да бъдат взети предвид. Ето защо растителното хранене може да предложи най-доброто и от двете страни, предпазвайки сърцето и бъбреците, без страничните ефекти на лекарствата.
Двата потенциални недостатъка са количеството фосфор и калий в растителните храни, които болните бъбреци могат понякога да имат проблем да изхвърлят. Но се оказва, че фосфорът в месото се усвоява два пъти по-бързо, да не споменаваме и фосфатните добавени вещества, които се инжектират в месото. И така, вегетарианството може значително да намали нивата на фосфор в кръвта. Притеснението за калия е до голяма степен теоретично, тъй като алкализиращите ефекти на растителни храни могат да помогнат на тялото да изхвърли калия, но не и теоретично за тези на диализа или с краен стадий заболяване, които трябва да бъдат стриктно следени от диетолог, специалист по бъбреците.
Специалните вегански диети с ограничение на протеина са използвани успешно за намаление или спиране на развитието на бъбречната недостатъчност. Ето я влошената бъбречна функция на осем диабетика за една до две години преди да преминат на растително хранене, което изглежда спира неумолимото увреждане при повечето пациенти, което довежда учените до това да обявят, че това е избраното лечение на бъбречната недостатъчност при диабет.
Може и да помогне да забави диализата с една до две години, а след трансплантация на бъбрек може да подобри преживяемостта на бъбрека и да подобри цялостното оцеляване на пациента. Повечето статии обаче са просто пилотни проучвания. Няма значение дали е ефективно, ако не можем да накараме хората да се придържат към диетата. Но докато чакаме по-ясни проучвания, съществуващите данни подкрепят този вид растително хранене като опция за всички пациенти с напреднал или прогресиращ стадий на хронично бъбречно заболяване.
Дори и ако ефектите на такива диета върху развитието на бъбречно заболяване все още са под въпрос, неоспоримите ползи от растителното хранене върху някои от най-увреждащите сърдечно-съдови и метаболитни заболявания, обикновено свързани с бъбречна недостатъчност, като хипертония и диабет, осигуряват обоснования за препоръчване на предимно растителни протеини за пациенти с болни бъбреци. Да, диетата все още не се използва пълноценно, от части защото някои хора намират, че промяната на храненето им е трудна задача. Все пак знаем, че храните, богати на животински протеини, водят до метаболитна ацидоза.
Нашето хранене до голяма степен е киселинно образуващо, защото е дефицитно на плодове и зеленчуци и съдържа големи количества животински продукти. И така, какво направили лекарите? Дали на хората сода за хляб. Вместо да лекуват причината, киселинният товар от храната в резултат на твърде много животински продукти и твърде малко плодове и зеленчуци, те лекуват последствията, казвайки, „О, твърде много киселина? Ами, нека ви дадем малко основа, сода бикарбонат.“ И подействало. Неутрализацията на киселината със сода бикарбонат намалява бъбречната недостатъчност и забавя и увреждането на бъбреците, но сода бикарбонат (содата за хляб) съдържа натрий, така че лекарите може би така добавят просто още един проблем.
Сега, ако пациентите няма да намаляват животинските продукти, поне трябва да приемат повече плодове и зеленчуци. И така, опитали това и вижте, подействало също, и не довело до натрупване на твърде много калий в кръвта. И може да действа дори още по-добре, след като плодовете и зеленчуците имат допълнително предимство да помагат за понижаване на кръвното налягане. Това проучване е важно, защото то илюстрира един много прост и безопасен начин за лечение на метаболитна ацидоза: плодове и зеленчуци. Така че, ключът към спиране на развитието на хроничното бъбречно заболяване може би стои на пазара за плодове и зеленчуци, а не в аптеката.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/treating-chronic-kidney-disease-with-food
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев