Храните, съдържащи фибри, може не само да помогнат за предотвратяване на сърдечно заболяване, но също и да го лекуват. Пациентите със сърдечно заболяване, които увеличават приема си на фибри след първия си сърдечен удар, намаляват риска от втори и живеят по-дълго отколкото тези, които не го правят. Ами ако те наистина не искат да получат сърдечен удар преди да е късно? Ако седем грама фибри ни дава 9% намален риск, дали 77 грама на ден ще намали риска ни с 99%? Ами, това именно са консумирали в Уганда, страна, в която коронарното сърдечно заболяване, нашият убиец номер 1, почти не съществува.
Сърдечното заболяване е толкова рядко сред хората, които консумират традиционно растителна храна. Има публикувани статии като тази: „Случай на коронарно сърдечно заболяване в африканските…“? След 26 години медицинска практика най-накрая записали първия си случай на коронарно сърдечно заболяване при един съдия, който консумира частично западна диета, с храни без фибри, като месо, млечни и яйца, вместо някои от растителните храни в диетата си.
Дали случаите са толкова малко, защото африканците по принцип не живеят толкова дълго? Не, общата продължителност на живота е ниска заради заболявания в детството, като инфекции, но когато достигнат средна възраст, те имат най-добрите оцеляващи проценти, благодарение от части на това, че убиец номер 1 на практика липсва. Разбира се, сега начинът на хранене в страната прилича на западния и сега това е и техния убиец номер 1. От на практика несъществуващ до епидемия.
Някои обвиняват прекалената консумация на животински мазнини, други обвиняват твърде малкото фибри, но и двете твърдения стигат до същото решение, диета, центрирана около нерафинирани растителни храни. Всъщност, понякога е по-лесно да убедите пациентите да подобрят храненето си чрез прием на повече полезни храни, за да можа да заменят някои от по-нездравословните опции.
„Хипотезата за хранителните фибри“, първо предложена през 70-те години, привлича вниманието към фибрите като ЕДИНСТВЕНИЯ компонент в храната, който е с такава голяма предпазна сила срещу хронични заболявания. И оттогава определено са се натрупали доказателства, че хората, които приемат много фибри, изглежда са предпазени от няколко хронични състояния, но може би фибрите са просто показател за консумацията на зрели, цели непреработени растителни храни, единственият основен източник на фибри. Така че, може би всички тези проучвания, които показват, че фибрите са полезни, просто показват, че приемът на много нерафинирани растителни храни е полезен.
Фибрите са един от компонентите на растителните храни и да се пренебрегват другите компоненти – като всичките фитонутриенти – означава сериозно да се ограничи нашето разбиране.
Защо д-р Бъркит, Трауел, Пейнтър, Уокър – бащите на теорията за фибрите – залагат всички на фибрите? Едно възможно обяснение за това е, че те са лекари и лекарите обичат да мислят за магически куршуми. Ето как сме тренирани – нали знаете „едно хапче, една операция“. Те са клиници, не нутриционисти, и затова развили подход на редукционизъм. Проблемът с този подход е, че, ако достигнем до грешните заключения, можем да стигнем и до погрешното решение. Бъркин видял, че процентите на заболяване скочили, след като населението преминало от прием на цели растителни храни към рафинирани растителни и животински храни, но вместо да казва на хората, че трябва да се върнем към прием на цели растителни храни, той бил толкова убеден, че фибрите са магическият компонент, неговата основна препоръка била да се яде пълнозърнест хляб – но в Уганда никога не са яли какъвто и да е хляб – както и да се поръсват няколко лъжици трици върху храната.
Но проучванията до този ден, свързани с висок прием на фибри с по-нисък риск от заболяване и смърт, са свързани само с фибри от самите храни, а не от изолирани фибри или екстракти. Не е ясно дали фибрите, консумирани като добавка, са полезни.
В ретроспекция, може би е грешка да се изолират фибри от цялостното поле на растителното хранене. Доказателствата, подкрепящи стойността на плодовете, зеленчуците и пълнозърнестите, за разлика само от фибрите, са се доказали много по-постоянни. Целите растителни храни са това, което е от фундаментално значение за нашето хранене. Фибрите са просто един от многото полезни компоненти на плодовете, зеленчуците, ядките, зърнените и бобовите. Много от усилията за определяне и изучаване на изолираните фибри биха били по-добре приложими към един подход на цели растителни храни.
Какво щеше да стане, ако Бъркин и другите вместо това бяха настоявали за стойността на растителните храни? Стойността на приема на нерафинирани растителни храни, което включва фибри и фитонутриенти, трябваше да бъде фокус на внимание, а не просто изолираните фибри, което води хората до това да пазаруват на този щанд за фибрите си, вместо на този.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/is-the-fiber-theory-wrong
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Абонирайте се за нашия бюлетин

Присъединете се към нашия имейл бюлетин, за да получавате последните публикации в блога.

Успешно се записахте!