Ако ентеротипът чревна флора, какъвто и да е той, може да играе важна роля в риска от развитие на хронични заболявания, свързани с храненето, следващият въпрос е можем ли да променим нашия чревен микробиом като променим храненето си? И отговорът е, че храненето може бързо и репродуктивно да промени бактериите в червата ни.
Има нарастващи опасения, че скорошните иновации в начина на живот, най-вече високо мазнинната/високо захарната „Западна“ диета, са променили състава и активността на обитателите на чревната ни флора. Такива предизвикани от диетата ни промени, върху микробните общества в червата ни, сега се подозира, че допринасят към нарастващата епидемия от хронични заболявания в развития свят, но все пак остава неясно колко бързо чревните ни бактерии могат да отговорят на промените в храненето. И така, приготвили две диети: „растителна диета“, богата на зърнени, бобови, плодове и зеленчуци; и „животинска диета“, която се състояла от месо, яйца и сирене. Забележете, без рафинирана захар, в която и да било от двете – просто искали да тестват растителни срещу животински. И само за един ден на животинска диета, която достигала стомаха, имало значителна промяна. Например, доживотните вегетарианци. Какво става, когато ги поставите на животинско хранене? Ами, започнали с превотела, като единствения веган в това проучване, но за разлика от всички останали, защото те консумирали по-стандартна американска диета. Забележително е, че диетата с животински храни преобръща вегетарианската бактерия превотела към съотношение с преобладаващи бактериоиди, което води до това бактериоидите да превъзхождат по брой превотела само за четири дни на животинска диета. Цялата чревна флора се преобръща с главата надолу.
Фактът, че червата ни могат толкова бързо да превключват от растителноядни към месоядни функционални профили вероятно е хубаво нещо по отношение на еволюцията. Искам да кажа, ако убиете един мамут и ядете месо няколко дни, преди отново да се върнете към растенията, бихте искали червата ви да се справят и тази гъвкавост се проявява в разнообразието човешки диети до ден-днешен, но какъв е най-здравословният вариант, в който да се намираме през повечето време?
Разглеждат голям брой различни фактори. Първо, количеството късоверижни мастни киселини, които се произвеждат. Късоверижните мастни киселини, като ацетрат, бутират, функционират, за да потиснат възпалението, да потиснат рака, а нашата чревна флора на растително хранене произвежда повече отколкото на животинско хранене.
Други микробни метаболити, като вторичната жлъчна киселина, подпомагат развитието на рака и със значително увеличение на бактериалната ензимна активност, за да създадат тази вторична жлъчна киселина при животинската диета, не е изненада: значително увеличение на канцерогени, като DCA, вторична жлъчна киселина, известна с това, че подпомага ДНК увреждането и рака на черния дроб. Микробната ензимна активност, която произвежда и сероводородния газ с аромат на развалени яйца, също се изстрелва нагоре при животинската диета, което е гадно, защото… той мирише гадно, и понеже той уврежда ДНК-то и участва в развитието на възпалителните чревни заболявания, като улцерозен колит. Водородният сулфид се прави от патогени, като Bilophila wadsworthia, които се увеличават на животинска диета, отново само за няколко дни, което подкрепя връзката между храненето и прекомерния растеж на микроорганизми, способни за предизвикване на възпалително чревно заболяване. Докато единственият патоген, който се вижда при растителна диета, е просто един вирус, който инфектира спанака.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-to-change-your-enterotype
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Абонирайте се за нашия бюлетин

Присъединете се към нашия имейл бюлетин, за да получавате последните публикации в блога.

Успешно се записахте!