Въпреки че основната причина за Алцхаймер все още предстои да бъде открита, има нарастващ брой доказателства за ролята на металите в развитието на заболяването. Желязото и медта, например, са силно концентрирани в плаките и възлите, които представляват отличителните белези на мозъка на Алцхаймер.
Жертвите на болестта на Алцхаймер имат по-високи нива на мед в кръвта и в течностите, които заобикалят мозъка им и вътре в мозъка. Ето парче от мозъчна тъкан на болен от Алцхаймер, което показва амилоидни плаки, съответстващи си с медни места. Медта може да направи тези амилоидни плаки по-токсични, което води до увеличен оксидативен стрес. Свободната мед е изключително ефективна за образуването на свободни радикали. И когато се премахне медта с хелатиращо средство, окислението от свободните радикали намалява.
За съжаление, когато изследователите опитали да дадат това лекарство на девет пациенти с Алцхаймер в едно пилотно проучване, не изглежда да имало никакъв ефект върху забавянето на клиничното развитие на заболяването, така че, може би трябва да предотвратим натрупването на мед преди всичко.
Месото на органите и мидите са най-богатите на мед хранителни източници. Но трябва ли също така да обмисляме намаляването на растителните източници, като ядки, семена, бобови и пълнозърнести? Приемът на мед изглежда е проблем само когато се консумира с наситени мазнини или транс мазнини.
В Проекта за здравето и остаряването на Чикаго хиляди възрастни жители на Чикаго били проследени за шест години. Тези, които получавали най-високите дози мед, най-вече от добавки с мултивитамини, комбинирани с диета, богата на наситени мазнини, изгубили когнитивна функция, сякаш са остарели 19 години за период от 6 години, което утроило процента им когнитивно увреждане. Но приемът на мед не бил свързан с когнитивни промени, когато диетата не била с високо съдържание на наситени мазнини.
Високият холестерол, причинен от храненето, се оказва, че увеличава образуването и развитието на амилоидни плаки в мозъка. И медта в храната може да се намеси в изчистването на амилоида от мозъка и може допълнително да подпомогне натрупването на плаки, които се появяват в резултат на повишените нива на холестерол. Медта е доказано, че взаимодейства лошо с амилоида, причинявайки неговото слепване и производството на водороден пероксид, силен оксидантен невротоксин.
Това може да обясни защо колкото по-високи са нивата на мед, толкова по-бързо може да се развие болестта на Алцхаймер, особено при хората с високи нива на холестерол. Ето как нивата на холестерол от консумацията на наситени мазнини и металите си взаимодействат.
Това си мислим, че се случва. Докато се повишават нивата на холестерола и медта, холестеролът навлиза в мембраните на нервните клетки и води до тяхното сковаване. Амилоидният протеин в мембраната се откачва и образува плаки, при което желязото и медта образуват тези невротоксични свободни радикали. Вътре в клетката се създава подобен хаос и най-накрая диетата, богата на холестерол, може да доведе до смърт на нервните клетки, увреждане на ДНК-то и разрушаване на кръвно-мозъчната бариера.
В заключение, настоящият систематичен преглед предполага, че диета, богата на мед и желязо, може да предизвика разрушителните ефекти от високия прием на холестерол и наситени мазнини върху риска от развитие на болест на Алцхаймер. Така че, диетите, богати на наситени мазнини и дефицитни на антиоксиданти изглежда подпомагат развитието на заболяването, докато растителните диети вероятно ще потиснат развитието му. Има съставки в растителните храни, които не само изчистват от свободни радикали и предотвратяват оксидативното увреждане, но също и хелатират или свързват метали, което потенциално ги прави допълнително предпазващи срещу развитието на Алцхаймер. Ето защо практическите изводи са да се приемат много плодове и зеленчуци, да се избягват добавки, съдържащи мед и да се избягва високият прием на наситени мазнини и излишен прием на желязо.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/alzheimers-disease-copper-and-saturated-fat
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев