Високото кръвно налягане не е единственият вреден ефект от твърде много сол – тя също е свързана с рак на стомаха, камъни в бъбреците, костна загуба, дори затлъстяване, директно увреждане на бъбреците и сърцето, но както сме разглеждали и преди, има консенсус, че натрият в храната играе важна роля за повишаването на кръвното налягане на хората, един спор, който най-накрая е решен.
Има неоспорими доказателства, че повишеният прием на натрий е свързан с повишено кръвно налягане и знаем, че повишеното кръвно налягане води до повишен риск от сърдечни заболявания, като инсулт, аневризми и атеросклероза, така че, за да цитираме дългогодишният главен редактор на американския журнал по кардиология, „Всички ние трябва да намалим приема си на сол!“, както казват други власти. И така, как хранителната индустрия ще поддържа дебата за солта жив? Ако солта води до високо кръвно налягане, а високото кръвно налягане до заболявания, ако А води до Б, а Б води до В, то тогава А би трябвало да води до В – логиката изглежда ясна. Кръвното налягане е едно от най-добре утвърдените сурогатни показатели за сърдечно-съдово заболяване, а когато държавите се опитат да намалят приема на сол, изглежда сякаш действа.
Кампаниите в Англия, успели успешно да намалят консумацията на сол, кръвното налягане се понижило, а също и процентът сърдечно-съдови заболявания и инсулт. Сега, те успели да понижат и нивата на холестерола и пушенето, както и се подобрила консумацията на плодове и зеленчуци, но в Япония намалили приема на сол, докато се хранили с по-вредна храна и пушели повече и ВСЕ ПАК имало голямо намаление в смъртността от инсулт. Въз основа на това, което успели да постигнат във Финландия, една чаена лъжичка сол дневно може да означава между 25 до 50% повече смъртни случаи от сърдечен удар и инсулти.
Но има ли рандомизирани контролирани проучвания, които да покажат това? Те никога не са разделяли хора в две групи, една с нисък прием на натрий, другата не, и да ги проследят за 20 години, за да видят дали разликите в кръвното налягане водят и до очакваните последствия. Но по този въпрос такова проучване никога не е било провеждано и върху пушенето. Представете си да рандомизирате група пушачи, като едните спрат да пушат, а другите продължат да пушат за 10 години, за да видите кой ще се сдобие с рак на белите дробове.
Първо, трудно е да накараме хората да спрат да пушат, също както е трудно да накараме хората да поддържат хранене с ниско съдържание на сол, и би ли било етично да принудим хората да пушат в продължение на десет години, знаейки от общия брой доказателства, че е много вероятно да ги увреди? Както експеримента в Тъскиджи. Не можем да позволим на идеалното да бъде враг на доброто; никога няма да получим 10-годишно рандомизирано проучване, но през 2007 г. получихме това. Имало е и преди рандомизирани проучвания върху намаляване на приема на натрий, но не са продължили достатъчно дълго, за да осигурят достатъчни данни върху клинични резултати. Например, известните TOHP проучвания, които рандомизирали хиляди за поне 18 месеца да намалят приема на сол. Ами ако ги проследите 10 до 15 години след приключване на проучване и разберете, че може би някои в групата с нисък прием на сол са продължили да се придържат? И наистина, намаляването на приема на натрий с 25% до 35% може да ни доведе до 25% по-нисък риск от сърдечен удар, инсулт и други сърдечно-съдови проблеми.
Това се счита за последния пирон в ковчега за сол, което отправя единственото оставащо възражение за общото намаляване на солта навсякъде, първото проучване, което показва не само понижение на кръвното налягане, но и понижение на крайните стадии – заболяване и смъртност – чрез намаляване на приема на натрий от храната. Случаят е затворен, 2007 г.
Но когато милиарди долари са под въпрос, случаят никога не е затворен. Човек може прост да следва изказванията на Института по сол. Например, какво ще кажете за доклада на института по медицина, който казва, че намаляването на солта може да навреди при определени пациенти с декомпенсирана застойна сърдечна недостатъчност? Един анализ на тези проучвания оттогава е оттеглен поради притеснения, че данните може да са били фалшифицирани. Но определено е възможно тези със сериозна сърдечна недостатъчност, които вече са тежко лишени от сол, поради високите дози лекарства диуретици, да нямат полза от по-нататъшно намаляване на солта, но за по-голямата част от населението посланието остава непроменено.
Ами новото проучване, публикувано в Американския журнал по хипертония, което установява, че количеството сол, което приемаме, е ОК, което предлага и един вид крива под формата на U, където е вредно да се консумира твърде много сол, но консумацията на твърде малко сол също е вредна?
Но хората, които са по-малко пристрастни към индустрията на солта и повече към сърцето, отбелязват, че тези проучвания са широко погрешно интерпретирани, носейки ненужна полемика и объркване. Основно всичко се свежда до три проблема: грешка на измерването, объркване и обратна причинно-следствена връзка. И тези данни идват от проучвания, които не са проектирани да оценят връзката и затова обикновено използват невалидни оценки на натрия, само защото е трудно да се вземат множество по 24 изследвания на урината, които са необходими, за да се получи добро измерване. А в САЩ много от хората, които консумират по-малко сол, просто консумират по-малко храна като цяло, може би защото не са толкова болни, така че нищо чудно, че имат по-голям процент смъртност. И така, вземайки всички тези проучвания, това се разглежда като един вид боклук в боклука. Но защо биха направили това – нали твърдят, че нямат конфликти на интереси? Но когато са изправени пред доказателства, показващи, че поне един от авторите е получил хиляди долари от института по солта, отговарят, че „не са получили повече от $5000 през последните 12 месеца,“ и ето как се измъкват, твърдейки, че няма конфликт на интереси.
Ако вместо това разгледате само проучванията, в които направили проби златен стандарт от по 24 часа при здрави хора, за да избегнат обратна причинно-следствена връзка и проверили за грешки, кривата изглеждала по-скоро така: продължително намаляване на сърдечно-съдовите проблеми, като сърдечни удари и инсулт, докато нивата на натрий стават все по-ниски и по-ниски, 17% увеличение в риска от сърдечно-съдово заболяване на всеки грам натрий на ден. И това е за хора без високо кръвно налягане, за които се очаква ползите да са още по-големи. За съжаление, медиите разпространяват погрешна информация и фалшиво усещане за полемика, което обърква публиката. Но не са само медиите. Когато се публикуват статии по темата в някои от най-престижните медицински журнали в света, няма как да очакваме да са написани от тези, на които им е платено от индустрията за сол. И преди да приемат пари от института по солта, тя събираше пари от института по тютюна и беше чест експерт в защита на Филип Морис и други тютюневи компании. И така, ако това е човекът, който журналът по медицина на Нова Англия избира да пише за солта, можете да видите размера на влиянието на индустрията. Самият главен редактор на Американския журнал на хипертонията работеше в продължение на много години като консултант в института по солта.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/sodium-skeptics-try-to-shake-up-the-salt-debate
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Абонирайте се за нашия бюлетин

Присъединете се към нашия имейл бюлетин, за да получавате последните публикации в блога.

Успешно се записахте!