В САЩ обикновено си набавяме по-малко от 20 грама фибри на ден, само около половината от минималния препоръчителен прием. Но при населения, където много от най-смъртоносните заболявания са на практика неизвестни – в селските райони на Китай и Африка хората изяждат огромни количества цели растителни храни, над 100 грама фибри на ден или повече, което е изчисленото количество, което нашите предци от палеолита са приемали въз основа на хранителните анализи на съвременните примитивни племена и чрез анализиране на копролити, човешки изровени фекалии. С други думи, палео изпражнения.
Тези най-интимни артефакти на древните хора често били пренебрегвани или изоставяни по време на много предишни археологически разкопки, но внимателни проучвания върху материали, старателно възстановени от човешки палео фекалии, говорят много за това какви били древните хранителни навици на хората, като се има предвид невероятно високото съдържание на фибри – несмлени растителни остатъци – предполага, че за над 99% от нашето съществуване като отделен вид, храносмилателният ни тракт е бил изложен на селективното налягане, упражнявано от хранене с високо съдържание на фибри и цели растителни храни. Така че, в продължение на милиони години преди първите каменни инструменти и доказателства за заколване на животни, нашите предци са се хранили с растения. Но какви растения?
Един начин, по който можем да разберем дали животните са листоядци или плодоядци, което означава дали ядат листа или плодове, е да измерим областта на абсорбиращата лигавица в нашите черва в сравнение с размера на тялото. Листоядните са тези, които са създадени да се хранят предимно с листа, докато плодоядците е по-добре да се хранят с плодове. Фауноядците ядат фауната, това е друго име за месоядните.
Ако поставим животните в графи по този начин, те попадат в определени категории. И така, къде са хората? Ето го функционалния ни размер на тялото, а ето я нашата абсорбираща лигавица. И така, докато приемът на зеленолистни е важен, изглежда, че най-естествената храна за човешките индивиди са основно плодове.
Защо има такова значение колко фибри сме приемали? Ами, една теория за повишаването на нивата на затлъстяването в западните популации е, че механизмите на тялото за контролиране на апетита са еволюирали, за да съответстват на това колко растения сме изяждали. Нашите предци са приемали толкова много растителни храни, че сме си набавяли по 100 грама фибри на ден, така че в продължение на милиони години храната ни е била с еднакво количество фибри. И не е изненада, един от физиологичните механизми, които тялото ни е еволюирало, за да потисне апетита, включват тези фибри.
Например, фибрите се метаболизират от чревната ни флора и се превръщат в късоверижни мастни киселини, които се прикрепят и активират рецептори на повърхността на клетките ни, които променят нашия метаболизъм, например, активирайки рецепторите на мастните клетки, за да увеличат експресията на понижаващия теглото хормон, лептин. Други хормони също са повлияни. Тъй като до преди неотдавна храната означаваше фибри, увеличението на приема на храна означаваше увеличение на приема на фибри, което прави чревните ни бактерии толкова щастливи, че те произвеждат много късоверижни мастни киселини, активирайки рецепторите на повърхността на клетките, освобождавайки много хормони, които ни карат да изгубим апетита си и да регулираме глада, така че ядем по-малко. Но ако ядем по-малко, има и по-малко фибри в червата ни, значи се освобождават по-малко от тези хормони, което пък увеличава апетита ни, огладняваме повече и искаме да ядем. Ами ако храната не е равна на фибрите, както е при стандартната ни американска диета? Тогава ние продължаваме да получаваме тези сигнали да ядем, ядем, ядем. Винаги сме гладни. Ако не сме си изяли 100-те грама фибри за деня, тялото ни може да си помисли: „Какво сега, гладуваме ли?“
Откритието на механизма накара хранителната и фармацевтичната индустрия да се развълнуват. Те си мислят, че могат сега да измислят нови лекарства в борбата срещу сегашната епидемия със затлъстяването. Или можем просто да се храним така, както природата е определила.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/paleopoo-what-we-can-learn-from-fossilized-feces
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари