Когато става въпрос за разкриване на основните причини за епидемията със затлъстяването, изглежда има един вид произведено объркване. Главните проучвания потвърждават, че причините са изключително комплексни, дяволски трудни за разплитане. Разглеждайки литературата, не ми изглежда като голяма мистерия на мен.
Причината е храната.
Опити за еквилибристика – изричане на множество неправдоподобни обяснения, като заседнал начин на живот или липса на самодисциплина – служат на нуждите на производители и търговци повече отколкото на нуждите на общественото здравеопазване и интересите на истината. Когато е попитан за ролята на ресторантите в епидемията със затлъстяването, президентът на Националната асоциация на ресторантите отговори: „Само защото имаме електричество, не означава, че трябва да се екзекутираш с електрически шок.“ Да, но те ефективно прикрепят електроди, за да шокират и замаят центровете за награди в нашия мозък, за да потиснат нашия самоконтрол.
Трудно е да се храним здравословно срещу вятъра на такива мощни еволюционни сили. Независимо както е нивото ни на познания относно храненето, при вида на пица с пеперони наследството на прадедите ни, заложено в гените ни, крещи: „Изяж я сега!“ Всеки, който се съмнява в силата на основните биологични подтици, трябва да види колко дълго ще издържи без да мига или да диша. Всяко съзнателно решение да си задържите дъха скоро ще бъде победено от принуждението да дишате. В медицината недостигът на въздух понякога се нарича и глад за въздух. Битката на дъното е битка срещу биологията. Така че затлъстяването не е някакъв морален упадък. Не е лакомия или мързел. Това е естествена, нормална реакция към анормалното, неестествено изобилие на висококалорични, захарни и мазни храни.
Морето от излишни калории, в което днес плаваме – а някои от нас се давят – се нарича и токсична хранителна среда. Това помага да се насочи фокусът не към хората, а по-скоро към обществените сили на работа, като например фактът, че средностатистическото дете е бомбардирано с 10000 реклами за храни всяка година. Или може би трябва да кажа псевдо-хранителни реклами, тъй като 95% от рекламите са за сладки, бързи храни, течни сладки и сладки за закуска.
Чакайте малко, обаче. Ако наддаването на тегло е просто естествена реакция към лесна достъпност на планини от евтини вкусни калории, защо тогава не всички хора са дебели? Ами, в известен смисъл почти всички са дебели. Изчислено е, че над 90% от американците са с наднормени мазнини, което се определя като наличие на излишно количество телесни мазнини, достатъчни, за да влошат здравето. Това може да се случи и при хора с нормално тегло, което обикновено се дължи на излишни коремни мазнини. Но ако погледнете дори само цифрите на кантара, наднорменото тегло е нормата. Ако погледнете кривата на нормалното разпределение и се придържате към най-новите данни, над 70% от хората сме с наднормено тегло, с малко по-малко от една трета с нормално тегло от едната страна и повече от една трета от другата, с такова голямо наднормено тегло, че са затлъстели.
Но ако наистина храната е виновна, защо не всички са дебели? Това е все едно да питаме, ако цигарите наистина са виновни, защо не всички пушачи получават рак на белите дробове? Това е генетично предразположение и други въздействия могат да наклонят везните. Различните хора са родени с различна предразположеност към рака, но това не означава, че пушенето не играе жизненоважна роля за експлодирането на наследения риск, който вече имаме, същото е и със затлъстяването и нашата токсична хранителна среда. Това е като аналогията с огнестрелното оръжие: гените могат да заредят пистолета, но храната дърпа спусъка. И можем да се опитаме да върнем безопасността си като спрем да пушим и се храним по-здравословно.
Ако заключите двайсетина души и ги храните с едно и също количество излишни калории, всички те ще наддадат тегло, но някои наддават повече от други. Прехранването с едни и същи 1000 калории на ден, 6 дни в седмицата за 100 дни довело до наддаване на тегло, вариращо от около 4 кг до 13 кг. Същите 84000 допълнителни калории причинили различно количество наддаване на тегло. Някои хора просто са генетично по-податливи. Причината, поради която подозираме, че са гените, е, че 24-те души в проучването били 12 двойки еднояйчни близнаци и вариацията в наддаването на тегло между всеки от тях била с около една трета по-малко. Едно подобно проучване с отслабване от спортуване установило подобен резултат. Така че, да, генетиката играе роля, но това просто означава, че някои хора трябва да работят по-усърдно от други. В идеалния случай, наследяването на предразположение към допълнително наддаване на тегло не трябва да дава причина за отказване, а по-скоро за мотивация да се вложат екстра усилия за разпечатване на съдбата.
Напредъкът в обработването и пакетирането, комбинирани с правителствени политики и листовки, които възприемат евтини вложения за „хранително-индустриалния комплекс“ водят до пресищане с готови за консумация, готови за претопляне, готови за пиене, хипер вкусни, хипер печеливши продукти. За да помогне за успокоението на нетърпеливите инвеститори, маркетингът е станал още по-убедителен и широко разпространен. Всички тези фактори се обединяват, за да създадат неограничен достъп до хиляди удобни, евтини, висококалорични храни, често нарочно направени с химични добавени вещества, за да ги направят свръх стимулиращо сладки или солени, но все пак малко засищащи.
Докато всички ние потъваме все по-надълбоко в плаващи пясъци от калории, все повече и повече умствена енергия се изисква, за да плуваме срещу течението на постоянното бомбардиране от реклами и 24/7 затвори на изкушаващи сладки на една ръка разстояние. Има толкова много храна, която е напълнила пазара, че голяма част от нея завършва в коша за боклук. Изхвърлянето на храна прогресивно се е увеличило с около 50% от 70-те години на 20-ти век. Може би по-добре в дебата за отпадъци, обаче, отколкото в стомаха ни. Твърде много от тези евтини, мазни храни, приоритизират живота на рафтовете в магазините пред човешкия живот.
Но мъртвите хора няма да ядат. Нямат ли компаниите за производство на храни неотменен интерес да поддържат потребителите си здрави? Такава наивност разкрива едно фундаментално недоразумение на системата. Основната отговорност на една обществена компания е да жъне успех за инвеститорите. Вземете предвид факта, че тютюневата индустрия произвежда продукти, които убиват един на всеки двама от най-лоялните им клиенти! Не става въпрос за задоволяване на потребителите, а за задоволяване на акционерите. Потребителят винаги е на второ място.
Също както наддаването на тегло може да бъде перфектната естествена реакция на затлъстяващата хранителна среда, правителствата и бизнесите просто отговарят нормално на политическата и икономическата реалност на нашата система. Можете ли да се сетите за някоя голяма индустрия, която ще има полза от това хората да се хранят здравословно? „Определено не селското стопанство, индустриите за хранителни продукти, плодове и зеленчуци, ресторанти, диети или лекарства“, пише известният професор Марион Несъл в една научна статия, което беше председател на науката за хранене в Университета в Ню Йорк. Всички те процъфтяват, когато хората ядат повече боклуци и всички те наемат армии от лобисти, които да обезкуражат правителствата да предприемат нещо за това.
Ако част от проблема е евтината и вкусна удобна храна, дали решението е трудно намиращите се храни, които са гадни и скъпи? Или има начин да се извлече полза и от двете страни: лесни, здравословни, вкусни и задоволяващи ястия, които да ви помогнат да отслабнете? Това е централният въпрос в най-новата ми книга „Как да не правим диети“. Вижте я безплатно в местната библиотека.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-role-of-the-toxic-food-environment-in-the-obesity-epidemic
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Абонирайте се за нашия бюлетин

Присъединете се към нашия имейл бюлетин, за да получавате последните публикации в блога.

Успешно се записахте!