Епидемията от смъртни случаи от тютюнопушенето не се дължи само на масовото производство и реклама на евтини цигари. Тютюневите компании активно се стремяха да направят техните продукти още по-желани като пръскат листата тютюн с никотин и добавки като амоняк, за да осигурят по-голямо „удоволствие“ от никотина. Хранителната индустрия наема инженери по вкуса, които да извършат подобно нещо: да максимизират неустоимостта на техните продукти.
Вкусът е водещ фактор при избора на храни. Сол, захар и мазнини се използват като трите точки на компаса за производство на „суперстимулиращи“ „хипер вкусови качества“, за да изкушат хората да купуват импулсивно и да консумират пристрастяващо. Храните са създадени преднамерено да се закачат към нашите еволюционни тригери и да разрушават всякакви биологични бариери, които помагат за задържане на консумацията в рамките на разумни граници.
Биг Фууд е големият бизнес. Индустрията за преработени храни сама по себе си внася над 2 трилиона долара на година. Това им дава икономическата сила да манипулират не само вкусовите профили, но и обществената политика и научните проучвания. Индустриите за храна, алкохол и цигари използват подобни отвратителни тактики: блокиране на здравните регулации, съвместна работа с професионалните организации, създаване на фронтови групи и изопачаване на науката. Общите стратегии не са изненадващи, имайки предвид общите корпоративни заплахи. В един момент, например, Филип Морис притежавал както Крафт, така и Милър Брюинг.
Само за една година хранителната индустрия е похарчила над 50 милиона долара, за да наема стотици лобисти, които да повлияят законодателството, повечето от които били „револвери“, бивши федерални служители във въртящата се врата между индустрията и нейните управляващи, които могат да натиснат корпоративните интереси отвътре, само за да бъдат възнаградени с добре платени лобистки работи след тяхната „обществена служба“. През следващата година индустрията се сдоби с ново оръжие – пръчка, която да върви заедно с всички тези моркови. На 21 януари 2010 г. отсъждането на Върховния съд за 5 до 4 граждани позволява на корпорациите да похарчат неограничени количества пари върху рекламни кампании, за да изхвърлят всеки, който посмее да застане срещу тях. Нищо чудно, че избраните власти толкова дълбоко са потънали от борбата, оставяйки ни почти напълно с правителството на Биг Фууд, от Биг Фууд, за Биг Фууд.
В глобален мащаб съществува подобна динамика. Слабите призиви от общественото здравеопазване за съзнателни стандарти са посрещнати не само със злонамерена съпротива срещу значителни промени, но и масови международни търговски и чужди инвеститорски сделки, които циментират защитата на печалбите на хранителната индустрия в закони за съответните страни. Корумпиращото търговско влияние се разширява и до медицинските асоциации. Зареяна в спомени за рекламите за цигари в стил „Това, което препоръча докторът“ от миналото, Американската академия на семейните лекари прие милиони от компанията Кока-Кола, отчасти изрично за да „развива съдържанието на етикетите на храни и подсладители за образоване на потребителите“.
На предна линия фалшиви групи хора от народа, наречени „изкуствени треви“, се използват, за да замаскират корпоративното съобщение. По стъпките на „Махнете правителството от гърба ни“ (известно под съкращението ГГООБ (англ.)) – фронтова група, създадена от Р. Дж. Рейнолдс за борба срещу регулациите за тютюна – „Американци срещу данъците за храни“ може също да се нарече „Хранителната индустрия срещу данъците за храни“. Силата на формацията на една фронтова група е достатъчно, за да свърже явни корпоративни съперници; Асоциацията за захар и Асоциацията за рафинирани царевични продукти се обединяват с Националната асоциация на сладкарите, за да станат и партньори на „Американци за избор на храни и напитки“.
Друга изпитана тактика на тютюневата индустрия – изследователските фронтови групи могат да бъдат използвани за подкопаване на научния процес чрез оформяне или потискане на науката, която се отклонява от корпоративния план. Да вземем например историята за транс мазнините. Производителите на хранителни продукти не само дълго време отричаха, че транс мазнините са свързани със заболявания, но и активно работиха за ограничаване на запитванията и дискредитиране на откритията от проучванията.
На каква цена? Смъртността в световен мащаб от храни, богати на транс мазнини, наситени мазнини, сол и захар възлиза на 14 милиона изгубени животи. Всяка година. Неспособността на страните по света да обърнат прилива на затлъстяването „не е провал на (личната) воля,“ казва генералният директор на Световната здравна организация. „Това е провал на политическата воля да поеме контрол върху силните индустрии на храните и безалкохолните напитки.“ Тя завършва главното си обръщение пред Националната медицинска академия, озаглавено „Затлъстяването и диабета: катастрофа на забавен кадър“, с тези думи: „Интересите на обществото трябва да са с приоритет пред тези на корпорациите.“

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-role-of-corporate-influence-in-the-obesity-epidemic
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев