Казано е, че нищо в биологията не е логично освен в светлината на еволюцията. Известният принос на генетиката към затлъстяването може да бъде малък, но в определен смисъл може да се оспори дали всичко е причинено от нашите гени. Излишната консумация на налични калории може да е резултат от нашето ДНК.
Ние сме родени, за да ядем. През по-голямата част от човешката история и отвъд нея, ние сме съществували в положение на оцеляване, в контекста на непредвидими липси. И затова сме програмирани с със силно желание да ядем толкова, колкото можем, докато можем, и просто да съхраняваме останалото за по-късно. Достъпът до храна никога не може да се вземе за даденост, така че тези, които ядат повече в момента и са най-добри в съхраняването на повече мазнини в бъдеще, могат да оцелеят по-добре при последващи липси и да го предадат на следващите поколения. И така, поколение след поколение, хилядолетие след хилядолетие, хората с по-малко апетит ще умрат и тези, които се тъпчат, може селективно да живеят достатъчно дълго, за да предадат тяхната генетична предразположеност към хранене и съхранение на повече калории. Може би по този начин сме еволюирали в такива лакоми машини за консервиране на калории. Сега, след като вече не живеем в такива трудни времена, обаче, вече не сме толкова слаби и елегантни.
Това, което описах, е концепцията за „икономичните гени“, предложена през 1962 г., предположението, че затлъстяването е резултат от несъответствие между съвременната среда и средата, в която сме еволюирали. Сега сме като полярни мечки в джунгла. Всичката тази козина и мазнини може и да помогнат на Северния полюс, но определено ще са неблагоприятни в Конго. По подобен начин склонността за трупане на килограми може и да е била от полза в праисторическите времена, но може да се окаже пречка, когато биологията ни, изваяна на основа на липси, попаднала в земята на изобилието. Нека не бъдем лакоми или мързеливи. Затлъстяването може просто да бъде нормална реакция към ненормална среда.
Голяма част от нашата физиология е настроена да се намира в рамките на тесен обхват от долна и горна граница. Ако ни стане много топло, започваме да се потим; ако ни стане много студено, треперим. Тялото ни има механизми, чрез които да ни поддържа в баланс. За разлика от това, тялото ни не намира никакъв смисъл да развива горна граница за натрупване на телесни мазнини. В началото може да е имало еволюционен натиск, който да ни поддържа леки и пъргави заради лова, но благодарение на неща като оръжия и огън не се е налагало да се надбягваме с много саблезъби тигри през последните два милиона години. Това може да е оставило гените ни с едностранчивия селективен натиск да гуляйстват при всеки забелязан залък храна и да трупат колкото е възможно повече калории върху тялото ни.
Това, което преди е било техника за адаптиране, сега е проблем, или поне така казва хипотезата за икономичните гени, която възникнала преди повече от половин век. Тя осигурява просто и елегантно обяснение на съвременната епидемия със затлъстяването и бързо е приета от учените и миряните. Въпреки че Нийл по-късно се оттегли от първоначалното предложение, въпреки че си остава най-вече на теория, основното твърдение си остава до голяма степен прието от научната общност. И последствията са дълбоки.
През 2013 г. Американската медицинска асоциация гласува за класифицирането на затлъстяването като заболяване, против съвета на собствения си Съвет за науката и общественото здраве. Не че непременно има значение как го наричаме; всяко друго наименование би довело до също толкова много диабет. Но диабетът означава дисфункция. Лекарствата и операциите при затлъстяване не коригират никоя аномалия на човешката физиология. Тялото ни прави просто това, за което е създадено в лицето на излишните калории. Вместо някакво заболяване, затлъстяването е до голяма степен нормална реакция от нормални хора при ненормална ситуация. Над 70% от американците сега са затлъстели, така че това е буквално нормално.
Едно тяло, което наддава тегло, когато има излишни калории за консумация, има нормално поведение. Усилията за справяне с такова наддаване на тегло с лекарства или операция не са усилия за коригиране на аномалия в човешката физиология, а по-скоро за деконструиране и реконструиране на нормалните функции в ядрото.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-thrifty-gene-theory-survival-of-the-fattest
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари