Повишаването на излишъка от калории, достатъчен, за да обясни епидемията със затлъстяването, не е толкова промяна на количеството храна, а по-скоро на качеството на храната, с експлозия от евтини, висококалорични удобни храни с ниско качество. И федералното правителство играе главна роля в осъществяването й. Американските данъкоплатци дават милиарди в субсидии, за да поддържат индустрията на захарни изделия; царевичната индустрия и нейния високофруктозен царевичен сироп; и производството на соя, около половината от която се преработва в растително олио, а другата половина се използва като евтино допълнение към менюто за един долар. Защо данъкоплатците дават почти една четвърт милиард долара на година за фуражната индустрия? Кога за последно сте яли фураж? Почти всичко се дава на добитъка. Създали сме си една ценова структура, която е в полза на производството на захар, олио и животински продукти.
Фермерската сметка започва като спешна мярка по време на Голямата депресия от 30-те години на 20-ти век, за да защити дребните фермери, но се превръща в оръжие на селскостопанската индустрия с крави за пари и политика на свински варели – включително с производителите на крави и свине. От 1970 г. до 1994 г. цените на телешкото месо намалели с над 60%. Ако не бяха данъкоплатците да подслаждат с милиарди долари на година, високофруктозният сироп ще струва на индустрията за газирани напитки с около 12% повече. И после, разбира се, им даваме още повече милиарди чрез програмата за оказване на продоволствена помощ, която дава захарни напитки на бедните.
Защо пилешкото месо е толкова евтино? След въвеждане на един от законите за селското стопанство, царевицата и соята започнали да се субсидират под цената на производство за евтин фураж за животните, което ефективно осигурило на индустриите за пилешко и свинско месо по около 10 милиарда долара. Това не е храна за пилета – или по-скоро е!
Това променя какво ние ядем. Благодарение от части на субсидиите, млечните продукти, месото, сладкото, яйцата, олиото и газираните напитки станали относително по-евтини, в сравнение с общия индекс на цените на храните за потребителя, докато епидемията на затлъстяването се разраства; докато относителната цена на свежите плодове и зеленчуци се удвоила. Това може да помогне с обяснението защо по същото време процентът американци, които приемат по пет порции плодове и зеленчуци на ден, намалява от 42% на 26%. Защо да не субсидираме свежите плодове и зеленчуци вместо това? Защото не там са парите.
За да разберем какво оформя картата на храната днес, е важно да разберем значението на диференциалната печалба. Целите храни, или минимално преработените храни, като например боба в консерва или доматеното пюре, са това, което наричат в бизнеса с храни „стоки за широко потребление“. Те имат толкова минимална печалба, че дори понякога се продават на или под цената си като „загуба за производителя“, за да привлекат потребителя с надеждата, че той също ще си купи продуктите с „добавена стойност“. Някои от най-печелившите за производителите и доставчиците са свръх преработените мазни/захарни/солени буламачи от изкуствено овкусени, изкуствено оцветени и изкуствено евтини съставки, благодарение на субсидиите на данъкоплатците.
Различните храни водят до различни приходи. Измерени в печалба на квадратен метър от пространството за продажба в супермаркета, захарни изделия, като например шоколади и вафли, винаги се нареждат сред най-рентабилните. Надценките са единственото здравословно нещо в тях обаче. Пържените снаксове, като картофените и царевичните чипсове, също са много печеливши. Дъщерното дружество на Пепси, Фрито-Лей, се хвали, че въпреки че техните продукти представляват само около 1% от общите продажби на супермаркетите, те допринасят за над 10% от активните печалби на супермаркетите и 40% от растежа на печалбите.
Не е никаква изненада, че цялата система се отправя към боклуците. Повишаването на приема на калории не е свързано само с повече храни, а с различен вид храни. Има една глупава дихотомия относно причините за епидемията със затлъстяването: Захарта ли е или мазнините? И двете са силно субсидирани, както и двете са много силни. Заедно със значителното повишение на приема на рафинирани зърнени продукти, които е трудно да се определят като количество, увеличаването на затлъстяването е придружено с около 20% увеличение на грамовете добавена захар на човек и 38% увеличение на добавените мазнини.
Над половината от всички консумирани калории от повечето хора в САЩ се оказва, че произлизат от тези субсидирани храни, и изглежда, че хората са по-зле с тях. Тези, които приемат най-много, имат значително по-високи нива на рискови фактори за хронични заболявания, включително повишен холестерол, възпаление и телесно тегло.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-role-of-taxpayer-subsidies-in-the-obesity-epidemic
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари