Компаниите за храни и напитки оформят телесното тегло като въпрос на личен избор. Дори когато не сме разсеяни, силата на хранителната обстановка „яжте повече“ може понякога да надделее над нашия съзнателен контрол върху яденето. Един поглед около стаята на една конференция на диетолози може да ви каже, че дори нутриционистите професионалисти са податливи към агресивно рекламираната вездесъщност на вкусни, евтини, удобни калории. Това предполага, че има аспекти на нашите хранителни навици, които се противопоставят на личните ни предпочитания като минават отвъд радара на съзнателния ни избор. Психолозите на апетита наричат резултата от тези подсъзнателни действия „пасивна свръхконсумация.“
Помните ли това проучване за сканиране на мозъка, при което мисълта за млечен шейк запалва същите пътища за награда в мозъка, както злоупотребата с наркотични вещества? Това е предизвикано само от картинка на млечен шейк. Освобождава се допамин, активира се желанието и ние се мотивираме да ядем. Интелектът ни знае, че това е само изображение, но гущеровият ни мозък вижда просто оцеляване. Това е просто реакция на рефлексите ни, върху които нямаме никакъв контрол, ето защо маркетинговите специалисти подсигуряват да има картинки на млечен шейк и техните еквивалентни продукти навсякъде.
Поддържането на баланс между приема на калории и изразходването на калории изглежда като поредица от съзнателни действия под съзнателен контрол, но това може да е по-близко до телесните функции, като например мигане, дишане, кашляне, преглъщане или сън. Можете да се опитате да поемете съзнателен контрол върху, което и да е от тези неща, но те просто се случват автоматично, подтиквани от древни скриптове.
Рекламите за храни са не само навсякъде, същото се отнася и за храната. Видовете компании, продаващи хранителни продукти, се увеличиха драстично през 70-те и 80-те години на 20-ти век. Сега има сладки неща и снаксове на касите в бензиностанциите, аптеките, книжарниците и места, които просто преди са продавали дрехи, хардуер, обзавеждане за дома, строителни материали. Най-големият търговец на храни в САЩ е Уол-Март. Има едно разтърсване от допамин и изкуствено стимулираното чувство на глад на всеки ъгъл. Всеки ден поемаме риска.
Станало е социално приемливо да се храним навсякъде – в колата, на улицата или в претъпкан автобус. Станали сме общество, което постоянно яде. Вендинг машините са навсякъде. Храненето през деня изглежда се е увеличило с около една четвърт от края на 70-те години, от около четири на пет пъти на ден, което потенциално означава два пъти по-голямо увеличение на калории, приписвано на увеличаването на размера на порциите. Снаксовете и напитките сами по себе си могат да са причина за натрупването на излишъка от калории, замесен в епидемията със затлъстяването.
Помислете и за децата. Тук се опитваме да направим най-доброто за нашите деца, да даваме личен пример със здравословни навици, да ги храним с полезни храни, но след това те се впускат в едно същинско торнадо от вредни храни и манипулативни съобщения. Този коментар в Журнала по медицина на Нова Англия пита защо нашите усилия да защитаваме децата си от животозастрашаващи болести трябва да се подценяват от масовите маркетингови кампании от производители на вредни храни. Педиатрите сега са насърчавани да водят „дискусията за пържените картофи“ с родителите при посещението на детето на 12 месеца и да не чакат чак докато стане на 2-годишна възраст. И дори и това може да е прекалено късно. Две трети от бебетата се хранят с вредни храни преди първия си рожден ден.
Д-р Дейвид Кац може би го е казал най-добре в Харвардския преглед на здравната политика: „Тези, които оспорват, че родителската или личната отговорност трябва да успяват винаги, независимо от тези изкушения в средата, трябва да обмислят последствията от обобщаване на принципа. Може би децата трябва да се окуражават, а не да се изисква да посещават училище и се изкушават всяка сутрин от алтернативи, като например автобуси до цирка, зоологическата градина или плажа.“
Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-role-of-personal-responsibility-in-the-obesity-epidemic
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари