След като вече знаем, че основният източник на гликотоксини е нашата диета, въпросът, който остава, е „Кои храни трябва да избягваме?“ Основната бариера към прогреса в тази област е липсата на голяма база данни за тези гликотоксини в различните храни, досега. За първи път се тестват 549 храни за съдържание на крайни продукти на гликацията.
Изследвани са ядки и семена, олио, телешко, пилешко месо, свинско, риба, сирене, соя, яйца, хляб, зърнени закуски, бобови, зърна, зеленчуци, крекери, бисквити, плодове, млечни, сок, Бог Мак и Хот Покетс, хумус и зеленчукови бургери, сладки, супи, подправки и разни други – от Бъдуайзър до майчина кърма, кафе и Кола, от желе до водка.
Ето ги 15-те най-замърсени храни: пилешко месо, бекон, пилешко месо, хотдог, пилешко месо, телешко, пилешко, пилешко, телешко, пилешко, пуешко, пилешко, риба, телешко и пилешко.
Сега, начинът на готвене наистина е от значение. Например, вареното пилешко е по-безопасно от печеното пилешко. Но по-важното е сравнение на растенията и животните. Да, печените ябълки имат три пъти повече отколкото суровите ябълки, но количествата са изцяло пренебрежими.
Ето го хамбургера на Макдоналдс; ето един зеленчуков бургер, изпържен по същия начин. Въпреки че готвенето е известно с това, че подпомага образуването на повече КПГ в храните, интересно е да се отбележи, че дори несготвените животински храни могат да съдържат големи количества КПГ, тези така наречени гликотоксини.
Едно нюйоркчанин обикновено си набавя около 15000 единици на ден. Какъв е безопасният прием? Никаква представа, но има проучвания, според които намаляването на приема наполовина може да удължи живота на човек. Как може човек да направи това? Ами, тези, които редовно консумират храна без месо, приготвена на лек огън (например супи и задушени зеленчуци), като част от диета, богата на растителни храни, реалистично могат да консумират наполовина.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/avoiding-a-sugary-grave
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев