Вместо да гледаме само отделни проучвания или отделни прегледи на проучвания, какво ще кажете да разгледаме преглед на прегледите? В последното видео покрихме напитките, като повечето от прегледите, които установяват някакви ефекти, откриват поне някакви ползи от чая, кафето, виното и млякото, но не и от подсладените напитки, като сода. Както сме разглеждали и преди в дълбочина, този подход не е идеален. Той не взима предвид неща като конфликти на интереси, като например финансиране на проучвания от индустрията, но може и да предложи интересна гледна точка върху наличното в медицинската литература. Какво показват данните за хранителните групи?
Ще забележите първото нещо, което авторите направили, било да разделят групи растителни храни и групи животински храни. С цел най-подробен преглед, можем да видим пълните резултати. Повечето проучвания върху целите растителни храни показват предпазни или най-малкото неутрални ефекти, докато повечето прегледи на животинските храни идентифицират вредни ефекти за здравето или в най-добрия случай, неутрални ефекти.
Нека разгледаме обаче нещата. Растителните храни винаги се нареждат на челни места, отразявайки общите резултати, но животинските храни варират значително. Както можете да видите, ако не бяха млечните и рибата, животинските храни ще се класифицират изцяло като неутрални или негативни.
Говорих за ефектите от финансирането на млечната индустрия в последното си видео, както и за ефектите от заместването. Хората, които пият мляко, има по-малка вероятност да пият сода, напитка, която е още по-осъждана навсякъде по света, така че защитните ефекти може би са относителни и произлизат не непременно от това, което се консумира, а по-скоро от това, което се отбягва. Това може най-добре да обясни и откритията относно рибата. В крайна сметка прототипичният избор е между пилешкото месо и рибата, а не между пилето и нахута.
И нито един преглед не е установил защитен ефект от консумацията на пилешко. Дори индустрията за сода може да измисли 14% защитни ефекти, но въпреки цялото това финансиране от националния съвет по пилешкото месо и американския борд на яйцата, пилешкото и яйцата.
Също така, както калцият в млечните продукти, в рибата също има здравословни съставки: дълговерижните омега 3 мастни киселини. Не за здравето на сърцето. В най-подробната систематична оценка на ефектите от омега 3 мастни киселини върху сърдечно-съдовото здраве до ден-днешен, увеличаването на мазнините от рибено масло имат много малък или почти никакъв ефект върху сърдечно-съдовото здраве. Всъщност, ако изобщо има нещо, то това са растителните омега 3, които се съдържат в лененото семе и орехите, и те именно имат защитен ефект. Но дълговерижните омега 3 са важни за здравето на мозъка. За щастие, също както имаме най-добрите източници на калций, които не произлизат от млякото, има и незамърсени източници на дълговерижни омега 3 мастни киселини, EPA и DHA.
Изводът е, че когато става въпрос за заболявания, свързани с начина на хранене, както е затлъстяването, диабет тип 2, ментално здраве, здравето на костите, сърдечно-съдови заболявания и рак, дори и да зарежете всички животински храни и да пренебрегнете всякакви ефекти, установени от финансиране на индустрията, и вземете предвид само съществуващите налични доказателства, девет от десет компилации проучвания показват, че целите растителни храни са най-малкото не вредни, докато осем от десет прегледа върху животинските продукти установяват, че те не са полезни.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/what-are-the-best-foods
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев