Дали КОВИД-19 ще изчезне естествено, след наближаването на по-топлото време? Не бива да разчитаме на това… Въпреки че вирусите на обикновената настинка следват сезонен модел, като грипа, а пикът им е всяка година, има други дихателни вирусни инфекции, чиитo пик е през пролетта или лятото. Всъщност, MERS-CoV, последният смъртоносен коронавирус, който причини епидемия, достигна пика си през август, в невероятната жега и заслепяващото слънце на Арабския полуостров.
Механизмите на сезонността на вирусните инфекции на дихателните пътища остават предмет на научни дебати. Вероятно това е комбинация на фактори, които включват самия вирус (например жизнеността на вируса при различни температури и влажност), имунитета на носителя (като статуса на витамин D и изсушаването на дихателните ни пътища), както и поведението на носителя (като събирането на едно място на податливи индивиди). Почти универсалната податливост на новите пандемични вируси може да превъзхожда сезонните фактори. Скорошните грипни пандемии се появиха през пролетните или летните месеци, въпреки че вторичните вълни обикновено удариха следващата зима. Дори и ако заразността на КОВИД-19 вируса падне това лято в северното полукълбо, поради по-топлото и по-влажно време, не се очаква това да направи голяма вдлъбнатина на пандемичната крива.
Това, което би спряло пандемията, е стадният имунитет, наличието на голяма част от населението, което да е имунизирано срещу вируса. Инфекцията може само да се изгори чрез населението, ако има достатъчно индивиди, за да може вирусът да скача от един човек на следващия. Имунизираните индивиди, които не могат да се заразят или да предадат вируса, служат като спирачки, които забавят разпространението или като контролни пръти в ядрен реактор, които чупят веригите на предаването. В идеалния случай това се постига чрез масово ваксиниране. Ваксините са начин за борба срещу огъня, използвайки огън, използвайки вируса, за да се борим срещу вируса, чрез генериране на ползите от инфекцията (имунитет) без рисковете (заболяване и смърт). За съжаление, въпреки че в момента развиваме ваксини с пандемична скорост (скромно е като го осъзнаем), средната ваксина отнема над 10 години, за да се произведе, и има 94% шанс за неуспех. Без ваксина, стадният имунитет се постига по трудния начин, чрез масова инфекция.
Пропорцията на населението, която трябва да придобие имунитет, за да се спре пандемията, може да се изчисли грубо от основната репродуктивна цифра, за която съм говорел и преди, броят на хората, които един-единствен човек може да зарази. Основното уравнение е: Pcrit = 1 – 1/R0, където R0 е основната репродуктивна цифра, а Pcrit е това, което търсим, минималната пропорция на населението, която трябва да е ваксинирана или да се е възстановила с последващ имунитет, за да се премахне огнището в рамките на това население. И така, ако всеки случай на КОВИД-19 води до това други двама да се заразят, то тогава половината от населението ще трябва да се ваксинира или да се зарази преди пандемията да умре. Но ако всеки човек средно заразява четирима други, то тогава един би бил по-близо до три четвърти от населението, което трябва да е имунизирано, за да се спре. Това е един прекалено опростен модел, но той предлага приблизителна оценка.
Въз основа на изчисленията на R0 за КОВИД-19 от големи огнища в засегнати страни, минимумът имунитет на населението, който се изисква, варира от около 30% (въз основа на изчисленията на R0 на Южна Корея от 1,43) към по-скоро 80% (въз основа на ранните изчисления на R0 от Испания, който е по-близо до 5).
Ето защо е толкова важно да се предприемат мерки по изравняване на кривата, като социалната дистанция, за да се намали броят на контактите и да се намали основната цифра на репродукция възможно най-малко. Не бихте искали да чакате докато 80% от хората са заразени.
Разбира се, всичко това действа под предположението, че хората, които се възстановят от КОВИД-19, придобиват имунитет към повторна инфекция. Това работи при маймуните резус. Учените повторно тестват две маймуни, прекарали КОВИД-19 и не успели да ги заразят повторно. Все още нямаме определен отговор по отношение на това дали хората се имунизират след инфекция, но фактът, че поне малка поредица случаи докладват потенциални ползи от лечението с „възстановяваща се кръвна плазма“, преливане на кръвни продукти от възстановил се пациент, предполага натрупването на поне временен имунитет.
Ние имаме три линии на защита срещу вирусните инфекции: циркулиращи антитела, които могат да неутрализират вируса, B клетки на паметта, които могат да създадат нови антитела след повторен контакт (B клетки на паметта са причината, поради която хората могат да си останат с имунитет срещу вируса на шарката в продължение на 50 или повече години, например), и трето, T клетки на паметта, които могат да помогнат за преследването на клетките, които са заразени с вируса. Ползата от възстановяващата се плазма произлиза от антителата, но едно 6-годишно проучване, проследило пациенти, възстановили се от SARS, установило, че около 90% вече нямат никакви налични антитела срещу SARS в кръвта си. Но това не е проблем, защото техните B клетки на паметта просто ще произведат още, нали? За съжаление нито една специфична за SARS B клетка на паметта не е намерена при нито един от предишните SARS пациенти. Така че това определено не е нещо като шарката. Сега, около 60% успели да натрупат реакция на T клетки на паметта, въпреки че не е ясно дали това само по себе си ще може да ги защити от повторна инфекция.
За разлика от СПИН-а, който пази скрити части от себе си, за да нападне имунната система и да установи дълга латентна инфекция, КОВИД-19 изглежда има по-скоро подход в стил „разбивай и граби“. Той нагло показва спектъра си от шипове протеини в предполагаем опит да се свърже по-добре с жертвите си, но разчита на скачащия кораб преди да се развие имунитет чрез изкашляне към друг носител. Това е добре както за придобиването на имунитет след възстановяване, както и за перспективите на развитие на ваксина. Една обща характеристика, която КОВИД-19 споделя със СПИН-а, обаче, е бързата му скорост на мутация.
Една причина, поради която RNA вирусите, като СПИН, коронавирусите и всички грипни вируси, представляват по-висока пандемична заплаха, отколкото тези, които използват ДНК като техен генетичен материал, е, че вирусното RNA възпроизвеждане може да бъде подлъгващо. Всеки копиращ цикъл може да доведе до множество мутанти, повечето от които дори не са живи. Но обратната страна на тази присъща неефективност е, че редки мутанти могат да възникнат от тази разнообразна популация на варианти, които избухват от всяка заразена клетка и които са или по-добре адаптирани към сегашния носител или са насочени към новите.
Високата скорост на мутацията на коронавирусите може да обясни тяхната склонност да скачат на различни видове през бариерите, но въпросът, пред който сме изправен сега е: какво предстои да направи този нов вирус? Генетичните последствия от вирусните копия, събрани от пациенти с КОВИД-19 по света вече се различават с 15%, докато различните щамове се разпростират по земното кълбо. Ето колко бързо различните щамове са се разпространили по света само за няколко кратки месеца.
При SARS епидемията определени ранни мутанти започнали да доминират, което доведе до предположението, че генетичната адаптация към хората помагаше за развитие на епидемията, но това предстои да бъде доказано. Въпреки че продължителната мутация на КОВИД-19 вируса все още не предлага идея за посоката на еволюцията си, не можем да изключим възможността вирусът да се трансформира и да стане още по-заразен или опасен в близкото бъдеще.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-covid-19-ends-vaccination-mutations-and-herd-immunity
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари