Говорихме за това откъде произлиза КОВИД-19 коронавирусът и как можем да предотвратим такива спешни случаи от животни в бъдеще, но сега, след като той се разпространява от човек на човек, какво можем да направим?
Социалната дистанция. Ето това може да направи всеки от нас. Затваряне на градовете, затваряне на бизнеси, които не са от жизненоважно значение, отмяна на събирания и окуражаване на хората да си седят вкъщи, както и всички остарели стратегии на здравеопазването, за да се прекъсне всяка възможна верига на предаване. Китай беше осъждан заради своята ранна реакция, санкционирайки критиците и отричайки мащаба на кризата, твърдейки, че тя „може да се предотврати и да се контролира“, подобно на отговора на други световни лидери. Но по-късно Китай беше и възхваляван за същия този авторитарен подход, когато трябваше да действа успешно с екстремни мерки по карантината. Един главен представител на СЗО хвали усилията на Китай като „вероятно най-амбициозните и бих казал, бързи и агресивни усилия по задържане на заболяването в историята.“
Вече беше обаче твърде късно да се задържи заболяването в локален мащаб. До времето, когато властите забраниха пътуването извън Ухан, над една трета от 14-милионните жители вече бяха напуснали региона, дали заради китайската Нова година или за да избягат преди затварянето на града да влезе в сила на 23-ти януари. Някой може да каже, че ако местните власти не бяха пропилели седмици, в които заглушаваха разобличителите и ако не бяха пускали фалшиви доклади, светът можеше да си спести тази пандемия. Но агресивните действия, които Китай впоследствие предприе, може би наистина са ни купили малко време.
Предприемайки така наречените мерки за контрол на военното положение, Китай стартира най-големите си усилия по затваряне на обществото някога в историята, което засегна около 3/4 от 1-милиардното население. Границите бяха затворени, градовете бяха запечатани, а хората бяха затворени по домовете си, за разлика от така наречените затваряния, които други държави започнаха да предприемат, като САЩ, които продължаваха да позволяват на хората да се разхождат свободно навън стига да спазват определена дистанция. В Китай гражданите бяха напълно ограничени с карти с достъп, които единствено им позволяваха да напускат дома си през ден за максимум 30 минути, за да си купят стоки от първа необходимост. Политиката беше критикувана от защитниците на човешките права, но тя подейства. Епидемията веднага започна да намалява скорост.
Китайските власти постигнаха това, което много експерти по здравеопазването мислеха за невъзможно: спирането на разпространението на широко циркулираща инфекция на дихателните пътища. Само за два месеца провинция Хубей, точка нула, откъдето се появи за първи път заболяването, съобщи за първия си ден без никакви нови случаи на местно ниво. „Ще възхвалявам Китай отново и отново“, каза Главният директор на Световната здравна организация, „защото неговите действия всъщност помагат за намаляването на разпространението на новия вирус в други държави.“ „По много начини Китай всъщност създава нов стандарт за реагиране при пандемия.“
Разбира се, в деня, в който провинция Хубей не записа никакви нови случаи, светът потвърди 200000-ния случай. Би ли искал останалият свят да предприеме правила, който един специалист по световната политика за здравеопазването нарича „шокиращи, без прецедент и средновековни“? Командващите и контролиращите власти на китайското правителство им позволили да наложат стратегия по изискващо ресурси ограничаване, което включва разходи за търговията, пътуването и свободата, които много съмнителни демокрации биха могли да приемат с желание. За щастие успешните стратегии в страни като Южна Корея показаха, че такива драконови мерки може и да не са необходими.
Всички нации, които успяха да вкарат заболяването под контрол бързо, разчитаха на основата на изследвания и проследяване. С други думи, намирате всички случаи чрез масово тестване и след това проследявате всеки възможен контакт, който е имал всеки един пациент, за да прекъснете колкото е възможно повече вериги на предаване чрез изолация и карантина. Южна Корея имаше вече одобрен тест през първата седмица на февруари и с достатъчно тестване успя да вкара заболяването под контрол до края на месеца. С такова експанзивно и добре организирано тестване, държави като Южна Корея успяха да контролират епидемията без да прибегнат до заключване на цялото си население. Световната здравна организация си взема бележка. „Имаме едно просто послание до всички държави,“ обявява Генералният директор, „изследвайте, изследвайте, изследвайте.“
Изглежда, че САЩ не получават съобщението на време. До средата на март Южна Корея вече изследва над четвърт милион от своите жители, над 5000 от всеки милион, в сравнение с по-малко от сто на един милион в САЩ. Спъната от бюрокрацията на Агенцията на храните и лекарствата и поради редица пропуски, достатъчния капацитет на изследванията в САЩ не успява да се материализира преди затварянето на прозореца от ограничения. Унизително е да осъзнаеш, че САЩ и Южна Корея отчетоха първите си случаи на една и съща дата, но въпреки това последващата епидемия пое по различни пътища.
Веднъж след като ограниченията се провалят, стратегията се променя към потискане и смекчаване. Ако не знаете кой е заразен, единственото, което можете да направите, е да се опитате да спрете всеки да контактува с всеки. До април повечето американци бяха инструктирани да си стоят вкъщи, за да се опитат да спрат разпространението. Както д-р Фауси каза на една пресконференция, „Ако изглежда така, сякаш прекалявате, вероятно вършите правилното нещо.“
Затварянето на бизнесите, които не са жизненоважни и окуражаването на хората да си седят вкъщи, за да ограничат социалните контакти, са усилия, предприети в опит да се изравни кривата преди тя да изравни нас, да се изравни кривата на епидемията. С други думи, да забавим разпространението на заболяването, за да разпределим по-равномерно случаите във времето. Това ще даде на системите за здравеопазване време, за да се съберат и реагират ефективно, не само за лечение на КОВИД-19, но и за да поддържат общото здравеопазване. По време на кризата с Ебола наскоро в Западна Африка, например, смъртността се увеличи и от други причини, поради натоварването на здравната система, както и смъртността на медицински служители.
Затварянето на училищата е по-противоречиво, тъй като това може да заплаши наличността на 29% от служителите в здравеопазването в тази държава, които живеят в домакинства, които трябва да се грижат и за малки деца. Един модел предлага, че затварянето на училищата може би ще намали случаите на КОВИД-19 с над 25%, което да компенсира за загубата на медицински служители по отношение на общото намалените на мрежата от смъртност от КОВИД-19. Спад от 25% може и да е постижим за грипната пандемия, заболяване, при което децата играят жизненоважна роля за пренасяне на болестта в обществото, но децата не изглежда да са основния тласък на предаването на КОВИД-19.
Докато не се въведе широко достъпна ефективна ваксина – вероятно не и преди 2021 най-рано – затварянето на населението може да помогне да се ограби вируса от своите податливи носители. Веднъж след като тези мерки бъдат отпуснати, обаче, заболяването може да се върне с пълна сила. В пандемията от 1918 г. например, някои градове в САЩ преживели втори пик на смъртността след вдигане на мерките по социална дистанция. Вижте какво стана в Сейнт Луиз. Веднага след като засякоха удвояване на смъртността от началото, предприеха затваряне на училищата и забрана на обществените събирания, и можете да видите как успешно успяха да изравнят кривата. Ето защо решиха, че е време да отпуснат социалната дистанция и получиха голямо увеличение на новите случаи, което изискваше ново въвеждане на мерките по ограничаване.
Но важното е, че предприеха социалната дистанция достатъчно рано, в рамките на няколко дни след първия случай. Да сравним това с реакцията на Филаделфия. Отне им седмици да затворят града и пострадаха от последствията. Ето графика на двойната крива на смъртността в Сейнт Луиз, сравнена с това, което се случи във Филаделфия. И ето ги и масовите гробове, които трябваше да изровят в града на братската любов. По-добре е да сме на 2 метра един от друг, отколкото на 2 метра по земята.
Чрез периодично изпомпване на спирачката чрез стратегии по изравняване на кривата, като наредби за стоене на едно място, за да се намали предаването в обществото, надеждата е, че можем да превърнем първоначалната вълна от случаи в поредица от по-малки успешни вълни, с които нашето здравеопазване може по безопасен начин да се справи. В противен случай повече отделения за интензивно лечение в болниците в САЩ може да се препълнят, както стана в Италия, и докторите да трябва да решават кой да живее и кой да умре.
Протоколите за сортиране вече са публикувани. Първите в списъка за респиратори са тези, за които има най-голям шанс да оцелеят, както краткосрочно, така и в следващата година. После приоритетът е към децата и възрастните под 50-годишна възраст. Тези между 50 и 69 години са следващи, последвани от тези на възраст между 70 и 84 години и накрая с най-нисък приоритет са пациентите на 85 години и по-възрастни. Ако има еднакви случаи, животоспасяващата вентилация може да се поставя въз основа на някаква форма на лотария, като например хвърляне на монета.
В журнала по медицина на Нова Англия една видна група медицински експерти по етика пишат: „Ние вярваме, че премахването на пациент от вентилатор или от легло в интензивното отделение, за да се даде на друг в нужда, е също оправдано и че пациентите трябва да са наясно за тази възможност, когато са приемани в болницата“. После добавя: „решението да се оттегли ресурс в недостиг, за да се спасят други хора, не е акт на убийство и не изисква съгласието на пациента.“ Уау, представяте ли си? За да освободят лекарите от първа линия от тежестта, предлагат създаването на представители на отделението, които да вземат решенията.
Държавите, които успяха да се мобилизират най-бързо и успяха най-добре да контролират КОВИД-19, бяха тези, които са си научили уроците по трудния начин от предишни епидемии. Китай, Хонг Конг, Сингапур и Тайван носят спомена за SARS. По-наскоро Южна Корея преживя епидемия на MERS през 2015 г., предизвикана от един бизнесмен, завръщащ се от Близкия изток. Инфраструктурите на страната за изследване и проследяване били поради тази причина на място и нейното население готово да се жертва за затваряне. Ако появата на епидемии, включващи десетки или дори стотици смъртни случаи, може да сплоти държавите до положение на подготовка за пандемия, може би хилядите или дори милионите смъртни случаи от КОВИД-19 ще ориентират държавите на света към мисията на превенция на пандемията. Но първо, какво може всеки от нас индивидуално да направи, за да изтласка сегашната пандемия? Ще разберем в следващото видео.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/social-distancing-lockdowns-testing-how-to-slow-the-covid-19-pandemic
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари