Говорихме за появата на други смъртоносни коронавируси, като SARS и MERS. Как успяхме да ги държим под контрол?
MERS можеше да се спре поради своя относително нисък „индекс на репродукция“, съкратен като R с малка нула. (Това е R нула, за който може би сте чували.) Причината, поради която го наричат индекс на репродукция, е защото концепцията датира от проучването на растежа на населението, като например броя на дъщерите средно, които всяка жена ражда. Но при инфекциозните заболявания това представлява броят на хора, на които един-единствен заразен човек се очаква да предаде заболяването, в податлива група от хора, така че R нула е мярката за това колко заразен е един нов патоген.
За MERS коронавируса, респираторен синдром от Близкия изток, R0 е само около 1, така че всеки пациент с MERS обикновено предава заболяването само на един човек. Можете да си представите колко по-лесно е да се спре заболяване като това, в сравнение с вирус с потенциала да се разпространява експоненциално, вируси като SARS или КОВИД-19, с R0 2 или по-високо.
В случая на вирус с R0 2, например, освен ако не се спре, от един заразен човек може да станат двама, после четири, после осем и т.н.
Коронавирусът, който причинява КОВИД-19 може би наистина е способен да се прикрепя към рецептори в дихателните пътища на хората по-добре от коронавируса, който причинява SARS и също така да се размножава по-добре в горните дихателни пътища, отколкото SARS, но основната причина, поради която повече случаи на КОВИД-19 през първия месец, след като беше докладвано за него, отколкото SARS някога е причинявал, се развива по-малко около това колко е заразен, а повече около това кога е заразен.
Трите характеристики на микробите, за които е най-вероятно да причинят пандемия, са новост, нов патоген, така че няма вече съществуващ имунитет, разпространение по дихателните пътища (пневмонията е четвъртият водещ убиец на човечеството дори и без пандемия), и третата характеристика за оптимален пандемен потенциал… предаване преди поява на симптомите.
Последните четири пандемии на респираторни заболявания са причинени от нови грипни вируси, произлизащи от вируси на птичия и свинския грип, всеки от които отговаря на всички три критерия. SARS обаче не е считан за пандемия, въпреки че се разпространява в 29 държави и региони. Защо Световната здравна организация счита SARS само за „Спешна опасност за общественото здраве от международно ниво“ и как успяхме да го спрем само за няколко месеца само при около 8000 случая и 800 жертви? Това беше чисто нов вирус, разпространяван по капков път, но на SARS му липсва третата необходима характеристика: значително разпространение преди поява на симптоми.
При SARS средният инкубационен период – времето между заразяването, без да знаем след излагане на вируса и първата поява на симптоми – е около 5 дни, подобно на КОВИД-19. Но отнема още шест до единадесет дни за вирусните частици на SARS да се натрупат напълно в секретите на горните дихателни пътища, които човек изкашля или изкихва на друг човек. Така че, дори и след като се разболеят, пациентите със SARS не са били много заразни през първите пет дни на заболяването. След като вирусните частици имат своя пик около десет дни, след като хората се разболеят, след като разбират, че са се заразили, можем да видим как предаването от човек на човек може да се спре, ако пациентите се изолират в рамките на първите няколко дни след началото на симптомите. И именно това станало. Масивно международно усилие, ръководено от СЗО, беше способно да идентифицира всички случаи по техните симптоми, да изолира пациентите и да проследи всички техни контакти. Именно така успяхме ефективно да заличим едрата шарка от планетата с помощта на ваксина по същия начин. Едрата шарка е заразна едва след като знаем, че сме се разболели.
И така, меренето на температурата на летищата помогна за спиране на глобалното разпространение на SARS в самото му начало. Не сме особено заразни, преди да са започнали симптомите и 100% от пациентите със SARS вдигат висока температура. По някакъв начин SARS беше заболяване, създадено, за да бъде спряно. С MERS 98% от пациентите ставаха фебрилни, което означава, че имаха висока температура. В случая с КОВИД-19, обаче, 36% – повече от 1 на всеки 3 – нямат температура в началото на симптомите и което е още по-сериозно, пациентите могат да са заразни по време на инкубационния период без никакви симптоми.
Всъщност, вирусният път при един пациент без симптоми с КОВИД-19 се оказва подобен на този при пациенти със симптоми, около 15 милиона вирусни копия на всяка четвърт чаена лъжичка сопол. Същото количество вирус в симптоматичен сопол – взет от някой, който току-що се е оказал болен – в сравнение с асимптоматичния сопол. Бълване на точно толкова вирус, точно преди да се разболееш.
С КОВИД-19 човек може да се чувства съвсем добре, без никакви симптоми, но всъщност да има заболяването и да го разпространява преди първата кашлица, преди температурата или каквито и да било други симптоми. Същото е и с грипа. Ето как новите грипни вируси също могат да предизвикат пандемия. Както грипа, можете потенциално да разпространите КОВИД-19 още преди да знаете, че го имате, дори докато се чувствате напълно добре. Ето това е заболяване, което е трудно да се спре. За да се забави разпространението на такова заболяване, при което не знаем кой е заразен и кой не е, трябва да се опитате да изолирате всички. Ето защо се изискват мерки за социална дистанция.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/r0-and-incubation-periods-how-other-coronavirus-outbreaks-were-stopped
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев