Проучвания, датиращи от преди почти един век, отбелязват поразително откритие. Ако вземете млади, здрави хора и ги разделите на две групи, като половината да са на високомазнинна диета, а другата половина – на високовъглехидратна диета, ето какво се случва само след две седмици. Непоносимостта към глюкоза скача до небето при групата с високомазнинно хранене. В отговор на същото предизвикателство захар-вода, групата, която плувала в мазнини, накрая се оказала с два пъти по-високо ниво на кръвна захар. Тъй като нивото на мазнини в диетата се покачва, така се покачват също и нивата на кръвната захар. Отнело е на учените почти седем десетилетия, за да разгадаят тази мистерия, но накрая се оказва, че те държат и ключа към настоящото ни разбиране за причината за диабет тип 2.
Когато спортистите се пълнят с въглехидрати преди състезание, те се опитват да натрупат запас от гориво в рамките на мускулите си. Те разграждат нишестето от глюкозата в храносмилателния тракт; то започва да циркулира като кръвна глюкоза, кръвна захар и се усвоява от мускулите ни, за да се запасява и да се изразходва за енергия.
Кръвната захар обаче е като вампир. Тя се нуждае от покана, за да влезе в клетките ни. И тази покана е инсулинът. Ето една мускулна клетка. Ето малко кръвна захар, чакаща спокойно отвън, за да влезе. Инсулинът е ключът, който отключва вратата, за да позволи на захарта в кръвта да влезе в мускулните клетки. Когато инсулинът се прикрепи към инсулиновите рецептори, той активира един ензим, който активира друг ензим, който активира два други ензими, които накрая активират транспорта на глюкозата, който действа като портал, през който глюкозата да навлезе в клетките. Така че инсулинът е ключът, който отключва вратата към нашите мускулни клетки.
Ами ако няма никакъв инсулин обаче? Ами, кръвната захар тогава ще се заклещи в кръвопотока, като чука на вратата на нашите мускули и няма да може да влезе вътре и така, като няма къде да отиде, нивата на захарта в кръвта ще се покачват все повече и повече.
Ето това се случва при диабет тип 1. Клетките в панкреаса, които създават инсулин, се унищожават и без инсулин, захарта в кръвта не може да излезе от кръвта и да иде в мускулите.
Но има и един втори начин, по който можем накрая да се окажем с висока кръвна захар. Ами ако има достатъчно инсулин, но инсулинът просто не работи? Ключът е там, но нещо е запушило ключалката. Това се нарича резистентност към инсулина. Нашите мускулни клетки стават резистентни към ефекта на инсулина. Какво запушва ключалката на нашите мускулни клетки, което пречи на инсулина да пусне вътре кръвта? Мазнините. Това, което се нарича вътреклетъчни липиди в мускулите, мазнини в мускулните ни клетки.
Мазнините в кръвта могат да се натрупат в мускулните ни клетки, като създадат токсични мастни разпадни продукти и свободни радикали, които могат да блокират процесите на сигнализиращи пътища. Така че без значение колко инсулин имаме в кръвта си, той не е в състояние да отвори глюкозните порти и нивата на кръвната захар се натрупват в кръвта.
Този механизъм, чрез който мазнините, особено наситените мазнини, предизвикват инсулинова резистентност, не беше познат докато не бяха разработени модерните техники на магнитнорезонансната томография, за да се види какво се случва вътре в мускулите на хората докато мазнините се смесват с кръвта им. Ето как те открили, че повишаването на нивата на мазнините в кръвта причинява инсулинова резистентност чрез потискане на транспорта на глюкозата към мускулите.
И това може да се случи само в рамките на три часа. Един прилив на мазнини може да започне да причинява резистентност към инсулин, като потиска приема на глюкоза само след 160 минути.
Същото нещо се случва с подрастващите. Мазнините се вливат в кръвта. Те се натрупват в мускулите и намаляват чувствителността към инсулин, което показва, че завишеното количество мазнини кръвта може да бъде важен фактор за инсулиновата резистентност.
И тогава можете да си направите обратния експеримент. Ако понижите нивата на мазнини в кръвта на хората, резистентността към инсулина намалява. Ако изчистите мазнините от кръвта си, ще изчистите и захарта от кръвта си. Така че това обяснява това откритие. При високомазнинна диета, кетогенна диета, инсулинът не работи толкова добре. Нашето тяло е устойчиво на инсулин.
Но докато количеството на мазнини в диетата ни става все по-ниско и по-ниско, инсулинът работи все по-добре и по-добре. Това е ясно доказателство, че поносимостта към захар дори на здрави хора може да се влоши чрез прилагане на нисковъглехидратна, високомазнинна диета. Но ние можем да намалим резистентността към инсулин, причината за предхождащ стадий на диабет, причината за диабет тип 2, чрез намаляване на приема на наситени мазнини.
След около 20-годишна възраст може и да разполагаме с всички бета клетки, които произвеждат инсулин, които някога ще се съдържат в панкреаса ни, така че, ако ги изгубим, може и да е за добро. Проучвания с аутопсии показват, че до времето, в което имаме диагноза диабет тип 2, може и вече да сме убили половината от нашите бета клетки.
Можете да го направите директно в съд на Петри. Ако изложим човешки бета клетки на мазнина, те ще я поемат и после ще започнат да умират. Хроничното увеличение на нивата на мазнини в кръвта е опасно, както е показано от важните ефекти на липотоксичността при панкреатичните бета клетки. Остатъчните продукти след разграждане на мазнините могат да се намесят във функцията на тези клетки и накрая да доведат до тяхната смърт.
И не само всякакви видове мазнини, а наситените мазнини. Преобладаващите мазнини в маслините, ядките и авокадото водят до леко повишение на протеина на смъртта 5, но наситените мазнини наистина повишават този приносител на смърт на бета клетките. Наситените мазнини са вредни за бета клетките, вредни са за произвеждащите инсулин клетки в нашия панкреас. Също и за холестерола. Повишаването на лошия холестерол, LDL, може да доведе до смърт на бета клетките като резултат от образуването на свободни радикали.
И така, храните, богати на наситени мазнини, не само причиняват затлъстяване и инсулинова резистентност, но увеличаването на нивата на циркулиращите в кръвта свободни радикали, наречени НЕМК, неестерифицирани мастни киселини, води до смърт на бета клетките и може по този начин да допринесе към прогресивна загуба на бета клетки при диабет тип 2. И това не се основава само на проучвания в епруветки. Ако вкарате мазнини в кръвта на хората, можете директно да влошите функцията на бета клетките в панкреаса, а същото се получава когато и консумираме мазнини.
Диабет тип 2 се характеризира с дефекти както в производството на инсулин, така и в действието на инсулина, а наситените мазнини изглежда влошават и двете. Изследователите доказват, че приемът на наситени мазнини намалява инсулиновата чувствителност само за няколко часа, но това е правено с недиабетици, така че панкреасът им е успявал просто да увеличи производството на инсулин, за да компенсира, но производството на инсулин не успява да компенсира инсулиновата резистентност при хора, които приемат наситени мазнини. А това означава, че наситените мазнини влошават също и функцията на бета клетките, отново само в рамките на часове след като постъпят в устата.
Така че повишената консумация на наситени мазнини има силни краткосрочни и дългосрочни ефекти върху действието на инсулина, допринасяйки за дисфункцията и смъртта на бета клетките в панкреаса при диабет.
А наситените мазнини не са токсични само за панкреаса. Мазнини, съдържащи се предимно в месото и млечните – месо и сирене, са двата основни източника в американския начин на хранене – те са токсични почти за цялото тяло, докато мазнини, които се съдържат в маслините, ядките и авокадото не са. Наситените мазнини се оказва, че са особено токсични за клетките на черния дроб и появата на омазнен черен дроб. Ако изложите човешки клетки от черния дроб на растителни мазнини, нищо няма да се случи. Ако изложите клетки на черен дроб на животински мазнини, една трета от тях ще умрат. Това може да обясни защо по-големият прием на наситени мазнини и холестерол са свързани с омазнен черен дроб, непричинен от алкохол. Чрез намаление на консумацията на наситени мазнини можем да помогнем за прекъсване на този процес.
Намалението на приема на наситени мазнини може да помогне за намаляване и на нуждата от целия този излишен инсулин. Така че затлъстяването, както и приемът на наситени мазнини, могат да причинят целия този излишен инсулин в кръвта. Ефектът от намаляването на приема на наситени мазнини върху нивата на инсулин е значително, независимо от това колко коремни мазнини имаме. И не само, че като консумираме мазнини, е по-вероятно да натрупваме повече мазнини по тялото. Наситените мазнини, независимо от причината, поради която ни правят дебели, могат да допринесат за развитието на инсулинова резистентност и всички нейни клинични последствия. След проверка на теглото, приема на алкохол, пушене, движение и семейна история, случаите на диабет са значително свързани с пропорцията на наситени мазнини в кръвта ни.
И така, каква е причината за диабет? Консумацията на прекалено много калории, богати на наситени мазнини. Също както не всеки човек, който пуши, развива рак на белите дробове; така и не всеки човек, който яде прекалено много наситени мазнини, не развива диабет. Има генетичен компонент, но също както пушенето е известно, че може да причини рак на белите дробове, така и висококалоричните диети, богати на наситени мазнини, понастоящем се считат за причината за диабет тип 2.
Източник: https://nutritionfacts.org/flashback-friday-what-causes-insulin-resistance-diabetes
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари