Покачването на броя калории, осигурявано от хранителната индустрия в САЩ от 70-те години на миналия век е повече от достатъчно, за да обясни цялата епидемия със затлъстяването. Подобни скокове в излишъка от калории е отбелязан в развитите страни по света паралелно с, и предполагаемо отговорни за, разширяването на талията на тяхното население. До 2000 г. САЩ вече произвежда, след като се взема предвид целия износ, 3900 калории за всеки мъж, жена и дете – почти двойно повече от това, от което се нуждаят хората.
Невинаги е било така. Броят на калориите в хранителната индустрия всъщност е спаднал през първата половина на 20-ти век и започва да се покачва до височини без прецедент досега през 70-те години. Спадът през първата половина на века е приписван на намалението на тежкия ръчен труд. Населението е намалило нуждите си от енергия, затова и е приемало по-ниско енергийни храни. Не са им били нужни всички тези допълнителни калории. Но тогава се появява така наречената точка на преобръщане в енергийния баланс, когато фазата движете се по-малко и останете слаби, която съществуваше през по-голямата част от века, се превръща във фазата яжте повече и дебелейте, която ни преследва до ден-днешен. И така, какво се е променило?
Това, което се случи през 70-те години, беше революция на хранителната индустрия. През 60-те години по-голямата част от храната била приготвяна и готвене вкъщи. Средностатистическата „неработеща“ съпруга прекарва часове на ден готвейки и чистейки след ядене. Съпругът прекарва средно по девет минути. Но след това се случва една смесена благословена трансформация. Технологичният напредък в съхраняването и пакетирането на храна дава възможност на производителите масово да приготвят и да доставят храна, готова за консумация. Метаморфозата е сравнена с това, което се случи преди един век в индустриалната революция с масовото производство и доставка на производствени стоки. Този път те просто произвеждали масово храна. Използвайки нови консерванти, изкуствени аромати и техники, като дълбоко замразяване и вакуумирани опаковки, хранителните корпорации можеха да се възползват от икономиките от мащаба на масовото производство на готови, издръжливи, вкусни хранителни продукти, които предлагат невероятно търговско предимство пред свежите и нетрайни храни.
Помислете за Туинки. Вижте, с достатъчно време и усилия, всеки амбициозен готвач може да създаде торта с крем, но сега те се продават навсякъде за по-малко от долар или дори се доставят до вратата ви директно за 30 цента. Ако всеки път, когато някой поиска Туинки, трябва да си го изпече сам, вероятно ще изяде много по-малко Туинкита. Секторът с пакетирани храни сега е индустрия за милиарди долари.
Или помислете за скромния картоф. Отдавна сме нация от хора, ядящи картофи, но те са били най-вече печени или варени. Всеки, който е правил пържени картофи вкъщи, знае колко е трудно с цялото това белене, рязане и разплискване. Но със сложните машини и механизацията производството на пържени картофи е станало централизирано и те могат да се доставят замразени на -40 градуса до всяка верига магазини за бързо хранене в страната и така стават любимия зеленчук на Америка. Почти цялото увеличение на консумацията на картофи през последните десетилетия е под формата на пържени картофи и чипс.
Производството на цигари предлага убедителна паралелна връзка. До преди изобретяването на автоматизираните машини за навиване, цигарите е трябвало да се навиват на ръка. Трябвали 50 работници за производството на същия брой цигари, за които на една машина ще й отнеме една минута. Цените паднали, а производството скочило с милиарди. Пушенето на цигари се превърнало от относително рядко срещано до почти навсякъде. През 20-ти век средната консумация на цигари на глава от населението скочила от 54 на година на 4345 цигари на година по времето на доклада на Ръководителя на здравната служба на САЩ през 1964 г. Средностатистическият американец започнал да пуши по една цигара на седмица и стигнал до половин пакет на ден.
Самият тютюн бил също толкова пристрастяващ преди и след масовото производство. Това, което се променило, е евтиният лесен достъп. Пържените картофи винаги са били вкусни, но от рядко срещани, дори и в ресторанти, те са започнали да присъстват навсякъде и на всеки ъгъл, вероятно близо до бензиностанцията, където може да си купите Туинкис и цигари. Но вижте, първото
Туинки датира от 1930 г., а Оре-лда започнали да продават пържени картофи през 50-те години на миналия век. Трябва да има повече към историята, освен просто технологични иновации, което ще разгледаме в следващото видео.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-role-of-processed-foods-in-the-obesity-epidemic
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари