Древен Египет е бил една от великите цивилизации, продължила над 3000 години, познанията на египтяните относно медицината са много подценявани. Те са имали медицински подспециалности. Фараоните, например, имали достъп до отдадени лекари, които били пазители на кралското изпразване на червата, термин, който бил превеждан и от йероглифите със значение „овчарят на ануса“. Как ви се струва това за един строител?
Днес, превъзходството на неговата важност продължава, като някои хора смятат изпразването на червата за жизненоважен знак за това как функционира тялото, наред с кръвното налягане, пулса и дишането. Въпреки че може и да не ни харесва да се занимаваме с подробностите около изхождането на някой човек, това е функция, която сестрите и докторите трябва да оценят.
Изненадващо, дебелото черво остава относително необятна територия, една от последните граници на тялото. Например, днешната концепция за това как изглеждат „нормалните“ изпражнения, първоначално произлиза от подробните записи на 12 последователни изхождания при 27 здрави индивиди от Обединеното кралство, които смело стигнали дотам, където никой друг не е стигал. Това трябва да са наистина подробни записи.
Причината, поради която трябва да дефинираме нормално, когато става въпрос за честотата на изхождане, например, е как по друг начин да дефинираме концепции като запек или диария, ако не знаем кое е нормално. Стандартните учебници по физиология не са толкова полезни в това отношение, твърдейки, че всичко от едно изхождане на всеки няколко седмици или месеци до 24 на ден може да се счита за нормално. Веднъж на всеки няколко месеца?
От всички човешки функции, дефекацията е може би най-малко разбираната и най-малко проучваната. Не може ли просто да попитаме хората? Оказва се, че хората имат навика да преувеличават. Има противоречие между това, което хората съобщават и това, което изследователите откриват, когато реално ги записват. Едва през 2010 г. получаваме първия сериозен преглед, който дефинира нормална честота на изхождането между три на седмица и три на ден, въз основа на факта, че именно в тази категория попадат 98% от хората. Но нормално не означава непременно оптимално.
„Нормалният“ прием на сол може да доведе до „нормално“ кръвно налягане, което може да ни помогне да умрем от „нормални“ причини, като например сърдечен удар или инсулт. Наличието на нормални нива на холестерола в общество, където е нормално да умреш от сърдечно заболяване – убиец номер едно – не е непременно нещо хубаво. И наистина, значителна част от хората с „нормално“ изхождане съобщават спешна, непълна дефекация, което води до това изследователите да стигнат до заключението, че това би трябвало да е нормално. Нормално, може би, ако приемате храни, бедни на фибри. Но не и нормално за нашия вид. Дефекацията не трябва да е болезнена. Това се демонстрира с готовност. Например, по-голямата част от африканците в селските райони, които се хранят традиционно с растителни храни, богати на фибри, могат обикновено да се изхождат без напъване при поискване. Вижте, ректумът може да има нужда да натрупа между 113 и 140 г фекалии, преди да се активира напълно рефлексът за дефекация, така че, ако не натрупвате толкова много през деня, ще трябва да се напъвате, за да активирате ректалната помпичка.
Хипократ е смятал, че изхождането в идеалния случай трябва да е два или три пъти дневно, което именно се вижда при групи населения с традиционно растително хранене, с прием на фибри, който са имали и прародителите ни, маймуните, а това е по-приемливо по отношение на храната, с която сме еволюирали в продължение на милиони години. Изглежда някак си оптимистично обаче да очакваме средностатистическият американец да се храни като африканците в селските райони. Можем обаче да ядем повече растителни храни и си осигурим достатъчно, за да направим Хипократовата клетва и да се изхождаме по 2 до 3 пъти на ден.
Няма нужда обаче това да ни става фикс идея. Всъщност, реално съществува синдромът на натрапчивото изпразване на червата, характеризиран отчасти с постоянно мислене за навиците на червата, но три пъти на ден е логично. Притежаваме нещо, което се нарича стомашно-чревен рефлекс, който се състои от бързо активиране на мускулните вълни в дебелото черво в рамките на 1 до 3 минути след прием на първите няколко хапки храна. Дори само разговорите за храна могат да накарат мозъка ви да увеличи активността на дебелото черво. Това предполага, че тялото смята, че едно хранене би трябвало да е напълно достатъчно, за да ви запълни там долу. Така че, може би трябва да приемаме достатъчно непреработени растителни храни, за да достигнем до три пъти на ден, изхождане за всяко хранене.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-many-bowel-movements-should-you-have-every-day
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари