Закуската е широко разпространена не само като най-важното хранене за деня като цяло, но и по-специално във връзка с отслабването. Това не е просто предписание на поп културата от модни списания на будката за вестници, но и идея, подкрепяна от престижни институции, като Джон Хопкинс, Нюйоркския университет, клиниката Мейо, дори и ръководителя на американската служба по здравеопазване. „Искате ли да намалите талията си?“, казва едно заглавие в Американската асоциация по диететика. „Опитайте да закусвате“, позовавайки се на закуската като може би най-добре пазената тайна за намаляване на талията. Но вярно ли е? Нюзлетърът на университета по медицина в Дюк е скептичен: „Закуската винаги е била впрягана като най-важното хранене за деня – до сега.“
Въпреки че се предполага, че закуската предпазва от затлъстяване, това твърдение се оказва продукт на предубеденото изкривяване на научния запис. Никой не може да оспори това, че няма връзка между телесното тегло и закуската. Изследванията показват, че затлъстяването и пропускането на закуската вървят обикновено ръка за ръка без съмнение, всъщност безвъзмездно.
През 1998 г. вече имахме убедителни доказателства за връзка между пропускането на закуската и затлъстяването, но изследователите продължават да повтарят такива проучвания до точката на абсурдност. Този мета анализ установява, че до 2011 г. комбинираната стойност P е достигнала 10-42. Добре, какво означава това? Защо това е абсурдно? В науката стойността P се отнася до шанса за получаване на резултат, който е толкова екстремен, че всъщност няма да има никакъв ефект. Колко малък е шансът 10-42? Ето колко малка е тази вероятност.
С други думи, вероятността връзката между затлъстяването и пропускането на закуската да е просто мит, е по-малка от вероятността да спечелите от лотарията, не веднъж, а пет поредни пъти, и после да ви удари светкавица и да умрете. Добре, така че връзката между пропускането на закуската и затлъстяването е наистина безспорна. Знаем, че е истина. Хората, които пропускат закуска, са по-склонни към наднормено тегло; това е отвъд всякакво съмнение. Въпросът обаче е дали тази желязна връзка между пропускането на закуската и затлъстяването, е всъщност причинно-следствена.
За да се демонстрира разликата между причина и следствие, нека споделя един пример за манипулация на науката от индустрията за захарни изделия. Националната асоциация на сладкарите имала за цел да предупреди родителите, че ограничаването на сладкото може да направи децата им дебели. Те оправдават това извънземно твърдение с това проучване, което те самите са финансирали, разбира се, което показва, че децата и подрастващите, които консумират сладко, имат значително по-малка вероятност да са с наднормено тегло и затлъстяване. Изследователите, финансирани от индустрията, продължават с твърдението, че това реабилитира сладките изделия. Но кое е по-вероятно? Намаляването на сладкото да доведе до затлъстяване или по-скоро затлъстяването да е довело до намаляване на сладкото? С други думи, по-ниската консумация на сладко може да отрази последствията от затлъстяването, а не причината, тъй като родителите на затлъстелите деца се опитват да ограничат сладкишите.
По подобен начин, откритието, че хората, които пропускат закуска, обикновено са по-тежки, се равнява на това да се каже, че хората, които са по-тежки, обикновено пропускат закуската. Не изглежда ли по-вероятно затлъстелите хора да пропускат закуската в опит да ядат по-малко, а не по-малкото хранения на ден някак си да доведат до наддаване на тегло? Сега, възможно е пропускането на закуската да забави метаболизма ви или да доведе до преяждане до такава степен по-късно през деня, че да надебелеете, но няма как да знаем със сигурност, докато не проверим.
Понякога, рандомизираните контролирани проучвания са неосъществими, невъзможни или неетични. За да се тества дали парашутът може да ви спаси живота, няма как да бутнете половината хора от самолета без него, Но можете лесно да разделите хората на групи, като едните ядат на закуска, а другите не, и да видите какво ще стане. И се оказва, че закуската изглежда не повлиява върху скоростта на метаболизма и не потиска значително апетита. Повечето проучвания – 95% – установяват, че закуската изглежда води до един и същ или по-голям прием на калории през деня. Дори когато хората са яли повече на обяд, след като пропуснат закуската, те изглежда, че не успяват да изядат толкова калории, колкото има в закуската, и накрая всъщност изяждат по-малко калории като цяло. Например, ако дадете на хората закуска, равняваща се на около 500 калории, на обяд те може да изядат около 150 калории по-малко отколкото хората в групата с пропускане на закуската, но те все пак ще се окажат с около 350 калории повече отколкото хората, пропускащи закуската, Това води ли до наддаване на тегло с времето?
Изследователи от университета Бригам Юнг разделили на групи 49 жени, които обикновено пропускат закуската, като едните започват да закусват отново, а другите продължават да не закусват. Ако закуската някак магически води до отслабване, то тогава групата на закусващите биха имали полза от това. Но не, в сравнение с тези, които продължили да пропускат закуската, добавянето на допълнително хранене довело до стотици повече консумирани калории за деня и почти по 200 г наддаване на тегло на седмица. Ако вече се храните на закуска, но започнете да я пропускате, ще отслабнете ли? Ще разберем в следващото видео.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/is-breakfast-the-most-important-meal-for-weight-loss
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари