Едно от най-важните открития в последните години е откритието на периферните часовници. Знаем за централния часовник, така нареченото супрахиазматично ядро, от десетилетия. То е по средата на мозъка, точно над мястото, където се пресичат оптичните нерви, което му позволява да реагира на нощта и деня. Сега знаем, че има полуавтономни часовници в почти всеки орган от нашето тяло. Сърцето ни работи с часовник, бъбреците ни работят с часовник. Над 80% от гените в черния ни дроб се изразяват в циркаден ритъм. Също и целия храносмилателен тракт.
Скоростта, с която стомахът ни се изпразва, секрецията на храносмилателните ни ензими и експресията на транспортерите в лигавицата на червата, които служат за усвояване на захарта и мазнините, всички тези неща работят по часовник. Същото е и със способността на телесните ни мазнини да абсорбират излишните калории. Причината да знаем, че тези цикли функционират благодарение на тези часовници, а не са под контрола на мозъка, е защото можем да направил хирургична биопсия на мазнините, да ги сложим в съд на Петри и все още да ги гледаме колко са ритмични.
Всички тези приказки за часовника не са просто любопитни факти от биологията. Здравето ни може би зависи от това да поддържаме всички часовници в синхрон. Помислете си как като дете сте играели на люлките. Представете си, че се люлеете, но после се разсейвате от друго нещо на площадката и спирате да обръщате внимание на синхрона на люлеене. И така, забравяте да се движите напред или го правите прекалено рано, прекалено късно. Какво се случва? Извън синхрон сте, люлеенето става непостоянно, забавя се, дори спира. Ето това се случва, когато пътуваме през много времеви зони или трябва да работим на нощни смени.
Този, който люлее в случая са леките сигнали, попадащи в очите ни. Циркадният ни ритъм е свикнал да получава силна светлина всяка сутрин на зазоряване, но ако слънцето изгрява по различно време или сме изложени на силна светлина по средата на нощта, това може да изведе цикъла ни извън синхрон и да ни накара да не се чувстваме добре. Това е пример за несъответствие между външната среда и нашия централен часовник. Проблеми се появяват също и от несъответствие между централния ни часовник в мозъка и часовниците на всички други органи в нашето тяло. Една изключителна илюстрация на това е забележителната поредица експерименти, според които дори изхождането ни може да има неразположеност след пътуване.
Микробиомът ни изглежда си има свой собствен циркаден ритъм. Въпреки че той е там, където слънцето не огрява, има ежедневно колебание, както при разнообразието от бактерии, така и при активността в дебелото ни черво. Интересно, но кой го е грижа за това? Вижте това: ако поставите хора в самолет и ги накарате да прелетят половината свят, после дадете изпражненията им на мишки, те ще станат по-дебели, отколкото мишките, хранени с фекалии от преди полета. Въпреки че това може и да се дължи само на лошата храна в самолета или нещо подобно, но изследователите предполагат, че затлъстяването на флората е следствие от циркадното несъответствие. Наистина, няколко линии от доказателства сега предполагат наличие на хроно нарушение – състоянието, в което нашият централен и периферни часовници излизат от синхрон – което играе роля при състояния, вариращи от преждевременно остаряване и рак, до нарушения на настроенията и затлъстяване.
Излагането на ярка светлина е синхронизиращата люлка за нашия централен часовник. А какво тогава подкарва часовниците на нашите вътрешни органи, които не са изложени на пряка дневна светлина? Приемът на храна. Ето защо часовете на хранене могат да бъдат толкова важни. Премахвайки всички вътрешни часовници, чрез заключване на хората в помещения с постоянна приглушена светлина, изследователите доказват, че човек може ефективно да разграничи централните от периферните ритми, само чрез промяна на времето за хранене. Правили са им кръвни изследвания на всеки час и дори са вземали биопсия от мазнините им на всеки шест часа, за да демонстрират метаболитния дисбаланс в резултат на това.
Също както сутрешната светлина може да помогне за синхронизирането на централния часовник в мозъка, храненето сутрин може да помогне за синхронизиране на периферните часовници в останалата част от тялото. Пропускането на закуската нарушава нормалната експресия и ритъм на самите гени на часовниците, което е в съответствие с неблагоприятните метаболитни ефекти. За щастие, те могат да се оправят. Вземете група от хора с навик да пропускат закуската и ги накарайте да ядат по три хранения в 8 ч. сутринта, 13 ч. на обяд и 18 ч. вечер, и ще видите, че холестеролът и триглицеридите им се подобряват, в сравнение с хранене пет часа по-късно, в 13 ч. на обяд, 18 ч. и 23 ч. Вижте, има циркаден ритъм и на синтеза на холестерол в тялото, който също силно се влияе от приема на храна, както е доказано при 95% спад в производството на холестерол като отговор на един-единствен ден гладуване. Ето защо, само няколко часа промяна в часа за хранене може да доведе до спад с 20 точки в LDL холестерола, благодарение на по-ранното хранене.
Източник: https://nutritionfacts.org/how-to-sync-your-central-circadian-clock-to-your-peripheral-clocks
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари