Нобеловата награда за медицина през 2017 г. беше присъдена за разясняване на молекулните механизми на нашия вътрешен циркаден часовник. В продължение на милиарди години животът на Земята е еволюирал на основа на 24-часов цикъл на светлина и тъмнина и не е никаква изненада, че нашите тела са точно пригодени към този модел. Но ако поставите хората в пълна тъмнина без никакви външни времеви сигнали, тялото ни ще продължава да работи на 24-часов циркаден ритъм. Всъщност, дори можете да вземете тъканни биопсии от група хора и да докажете, че клетките продължават да циркулират извън тялото в съд на Петри. Почти всяка тъкан и орган в нашето тяло си има собствен вътрешен часовник.
Една сложна система от сложни часовници подкарва не само част от нашите модели на поведение, като например ядене, гладуване, спане и будно състояние, но и нашата вътрешна физиология – телесната ни температура, кръвно налягане, производство на хормони, храносмилане и имунна активност. Повечето от гените ни в нашето тяло преживяват ежедневни колебания в експресията си, което прави циркадният ритъм най-голямата регулаторна система в тялото. Този цикъл се смята, че позволява ниво на предвидливост и функционално разделение на труда, така че всеки процес на нашето тяло да може да работи в най-добрата си форма. През нощта, докато спим, цял набор от активности за вътрешно поддържане може да се включи, например, когато изгрява слънцето, тялото ни може да се върне в режим на активност.
Всеки, който някога е имал неразположение при пътуване, знае както може да стане, ако режимът ни се промени с няколко часа, но сега знаем, че нашите циркадни ритми могат буквално да бъдат разликата между живота и смъртта. Едно проучване от над 14000 самонатравяния установява, че хората, които са опитали да се самоубият сутрин, имало два пъти по-голяма вероятност да умрат, отколкото хората, които приемали същата доза вечерта. В същата вена, навременната химиотерапия може не само да се окаже пет пъти по-малко токсична, но и два пъти по-ефективна срещу рак. Същите лекарства в същата доза, но различни ефекти в зависимост от часа, в който са приети. Тялото ни усвоява, разпространява, метаболизира и елиминира това, което приемаме, по различен начин, в зависимост от това кога се случва по време на 24-часовия цикъл.
Едва сега започваме да разбираме оптималното време за различните лекарства. Ако разделим хора, страдащи от хипертония, на две групи, като едните приемат хапчетата си за кръвно вечер, вместо сутрин, не само че вечерната група постига по-добър контрол на кръвното налягане и страда от по-малко сърдечни удари и инсулти, но и намалява риска си от смърт наполовина. И все пак, повечето лекари и фармаколози казват на пациентите да ги приемат сутрин, което потенциално удвоява риска им от смърт. Ако хронотерапията – оптималното време на прием на лекарства – може да има такова влияние, може би не е изненада, че хронопревенцията – настройването на ежедневните навици, като например времето за хранене, може също да е от значение.
В документа за официалната позиция на Академията за хранене и диететика относно ефективните лечения при затлъстяване, акцентът е поставен не само върху количеството, но и времето на приемане на калории, което предполага, че консумирането на повече калории по-рано през деня, а не по-късно, може да помогне с контрола на теглото. Някои учени задълбават още повече и дори характеризират затлъстяването като хронобиологично заболяване. Какви доказателства имаме, които да подкрепят тези твърдения?
Ами, времето за прием на калории може да се е променило малко през последните няколко десетилетия към по-голяма порция храна по-късно през деня, което повдига въпроса за възможната му роля при зачестяване на затлъстяването. Мъжете и жените на средна възраст, които приемат по-голямата си част от ежедневните калории сутрин, наистина изглежда наддават по-малко тегло с времето, а едно проучване, озаглавено „Времето за прием на хранене предопределя ефективността на отслабването“ установява, че хората на диета, които се хранят по-рано през деня, изглежда отслабват повече отколкото хората, чието основно хранене е по-късно.
Очевидното обяснение за тези открития би било, че хората, които ядат по-късно, са склонни да ядат повече. И наистина изглежда има връзка между това кога хората приемат най-много калории през деня и колко калории приемат общо за целия ден, като хората, които изяждат по-голяма порция сутрин, като цяло ядат по-малко. Може би хората, които ядат по-късно, просто преяждат с вредни храни на дивана, гледайки телевизия в най-гледаното време? Установена е тенденция за „нощните птици“, които ядат повече вредни храни, пият газирани напитки и приемат по-малко плодове и зеленчуци. В сферата на социалната психология има една противоречива концепция, наречена „намаляване на егото“, където самоконтролът се разглежда като ограничен източник, като мускул, който може да се измори от прекомерна употреба. Докато се изнизва денят, способността човек да устои на нездравословен избор на храни може да намалее, което го оставя податлив на изкушението. И така, дали е просто въпрос това, че по-късното ядене води до повече ядене като цяло?
Помните ли това проучване, при което хората, които ядат по-рано, отслабнали значително повече? За тяхна изненада, тези, които се хранят по-рано, ядат точно толкова, колкото тези, които се хранят късно, въпреки разликата в мащаба на отслабването. Хората, хранещи се по-рано, се оказали с 2 кг по-леки от късно хранещите се в края на 20-седмичното проучване, въпреки че очевидно са приемали едно и също количество храна. Изглежда нямало и никаква разлика във физическата активност между двете групи. Възможно ли самото време на приема на калории единствено да е от значение? Учените решили да проверят, което ще разгледаме в следващото видео.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/chronobiology-how-circadian-rhythms-can-control-your-health-and-weight
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари