Епидемията на заболяванията, свързани с начина ни на хранене, са довели до множество изследвания относно това, с което хората трябва да се хранят за оптимално здраве. През 1985 г. е публикувана една значима статия, според която хроничните заболявания произлизат от прекъсване на връзката между храната, с която нашите тела са еволюирали през каменната ера през последните 2 милиона години и това, с което се тъпчем днес, като статията подкрепя завръщане към диетата от типа на ловеца и събирача, с чисто месо, плодове, зеленчуци и ядки.
Въпреки че е разумно да се приеме, че нашите хранителни нужди са определени в праисторическото минало, въпросът кое точно праисторическо минало си остава. Защо само през последните 2 милиона? Ние еволюираме от 25 милиона години, откакто са се появили нашите общи маймунски прадеди, когато хранителните ни нужди и храносмилателната ни психология са се установили, ето защо вероятно сме много малко повлияни от дните ни на ловци и събирачи в самия край. И така, с какво сме се хранили през първите 90% от нашата еволюция? Това, с което останалите от великите ни маймунски предци са се хранили – над 95% растения.
Това може да обясни защо сме толкова податливи на сърдечно-съдови заболявания. През по-голямата част от човешката еволюция, холестеролът на практика е отсъствал от храната ни. Никакъв бекон, масло, трансмазнини и огромни количества фибри, което изтегля холестерола от тялото ни. Сега, това може да е било проблем, след като нашето тяло има нужда от определено количество холестерол, така че тялото ни не просто е еволюирало, за да произвежда холестерол, но и за да го съхранява и рециклира; тялото ни е еволюирало да задържа холестерола. И така, ако се замислите за човешкото тяло като машина за съхраняване на холестерол и го поставите в съвременния свят на бекон/яйца/сирене/свинско/сладки, ами нищо чудно, че сърдечните заболявания и запушването на артериите са причина номер 1 за смърт. Това, което е било толкова адаптиращо за 90% от еволюцията ни, задържането на холестерола на всяка цена, понеже не си набавяме много с храната, днес е нежелана адаптация, пречка, която води до запушване на артериите. Изглежда, че тялото ни не може да го понесе.
Както отбелязва главният редактор на американския журнал по кардиология преди 25 години, независимо колко мазнини и холестерол приемат хищниците, те не развиват атеросклероза. Можете да дадете на едно куче 500 яйца и парче масло и то просто ще си върти опашката; тялото им, което е еволюирало от вълците, е свикнало да получава такава храна, да яде и да изхвърля излишния холестерол, докато само след няколко месеца една малка част от този холестерол може да започне да запушва артериите на животни, адаптирани да се хранят с повече растителна храна.
Дори и ако телата ни са създадени, чрез естествения подбор, да ядат предимно плодове, зеленолистни и семена за 90% от нашата еволюция, защо не сме се адаптирали по-добре към яденето на месо през последните 10%, по време на палеолитната ера? Имали сме почти 2 милиона години, за да свикнем към всичките тези допълнителни наситени мазнини и холестерол. Ако един живот на такова хранене задръства артериите почти на всеки, защо гените на онези, които са получили сърдечен удар, не умират и не биват заменени от онези, които могат да живеят до късна възраст с чисти артерии, независимо от това с какво се хранят?
Защото повече не оцеляват до късна възраст, те не живеят достатъчно дълго, за да се сдобият със сърдечен удар. Когато средната продължителност на живота е 25 години, то тогава гените, които се предават, са тези, които могат да доживеят до репродуктивна възраст с помощта на всички необходими средства, а това означава да не умрат от глад. И така, колкото по-висококалорични храни ядем, толкова по-добре. Значи, яденето на много костен мозък и главен мозък, дали на човек или на нещо друго, би било избирателно предимство, също както и откриването на машина на времето с голям запас от Туинкис, по същата логика. Ако трябва да живеем просто толкова дълго, за да докараме децата си до възрастта на пубертета, да им предадем гените си, то тогава няма нужда да еволюираме, за да развием някаква защита срещу опустошенията на хроничното заболяване.
За да намерим население, което е почти свободно от хронични заболявания в късна възраст, не е нужно да се върнем назад милиони години. През 20-ти век мрежи от мисионерски болници в селските райони на Африка, открили, че заболяванията на коронарните артерии на практика липсвали, а и не само сърдечно-съдовите заболявания като цяло, но и високото кръвно налягане, инсулт, диабет, честите видове рак и още много.
В някакъв смисъл тези населения в селските райони на Китай и Африка се хранели по същия начин, както сме се хранили 90% от последните 20 милиона години, диета, състояща се почти изцяло от растителни храни. Откъде да знаем дали именно храненето им ги е предпазвало или нещо друго?
В актуализацията на първоначалния документ за палео диетата, на 25-тата година, учените се опитали да изяснят, че не са предлагали тогава и не предлагат и сега на хората да възприемат определено хранене, само въз основа на това, което са приемали нашите предци. Препоръките за хранене трябва да се тестват. Ето защо пионерското проучване от Притикин, Орниш и Еселстин е толкова важно и доказва, че растителното хранене може не само да спре сърдечно-съдовите заболявания, но е и доказано, че може ги обърне на заден ход при повечето от пациентите. Наистина, това е единствената диета, която някога е успявала да направи това. Може би защото именно това сме приемали през по-голямата част от еволюцията си.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/flashback-friday-the-problem-with-the-paleo-diet-argument
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари