Двете най-големи заплахи, пред които човечеството е изправено, според Обединените нации, са промените в климата и появяващите се инфекциозни болести, в частност пандемията с грипа. Сегашният фокус на дискусиите и дебатите за пандемията разбираемо се центрират около това, което в общественото здравеопазване наричаме вторична превенция, опитвайки се да се справи със следващата пандемия, интервенция, която е аналог на мамографията. Мамограмите не предотвратяват рака, но ако се хване достатъчно рано например, можем да намалим риска от заболяване и смърт, същото важи и за планирането при пандемията. Ами първичната превенция, вероятността от предотвратяване появата на вируса на пандемията при всичко останало? Както при рака, първоначалната причина е вероятно с много фактори, трудно да се заличи, но има един въпрос, който независимо от всичко си заслужава да се разгледа, това е и въпросът, който искам да разгледам днес.
Нека се върнем назад няколко години. 1981 г. Тук в САЩ Роналд Рейгън държи клетва. МТВ започва да излъчва Индиана Джоунс, а манията с Пакман е навсякъде. През юни Центърът за контрол и превенция на заболяванията пуска един малък бюлетин. Изглежда пет мъже в Лос Анджелис умират със странен набор от симптоми. От скромното си начало насам СПИН-ът е убил 25 милиона души. Сега разпространението на вируса на СПИН определено е било улеснено от промискуитета, преливането на кръв, венозната употреба на лекарства, но от къде дойде вирусът първоначално? И разбира се, СПИН-ът не е единственото ни ново заболяване. Имаме САРС, ебола, луда крава, птичи грип, но от къде идват тези новопоявили се заболявания? Нека се върнем още назад, много по-назад. Хората са били на тази земя в продължение на милиони години, и все пак през по-голямата част от човешката еволюция не е имало никакви епидемични заболявания.
Никой не е имал дребна шарка, защото тя не е съществувала. Никой не е имал вариола, никой не е бил болен от грип, дори и настинка, до преди около 10000 години. Медицинските антрополози са открили три основни периода на заболявания от началото на човешката еволюция, и първият е започнал само преди 10000 години с опитомяването на животните. Когато сме донесли животните във фермата, те са взели със себе си и своите заболявания. След като сме опитомили кравите и овцете, например, сме опитомили и техния вирус Риндерпест, който се превърнал в човешката шарка, която сега се смята за относително доброкачествено заболяване. През последните 150 години дребната шарка е убила 200 милиона души. И в известен смисъл всички тези смъртни случаи могат да бъдат проследени с няколко стотин поколения до опитомяването на първия добитък. Едрата шарка вероятно е дошла от камилската шарка. Опитомили сме прасетата и сме получили магарешката кашлица. Опитомили сме пилетата и сме получили коремен тиф и Тифоидната Мери, опитомили сме патиците и сме получили грип. Преди опитомяването на патиците, вероятно никой не е имал грип. Проказата вероятно е дошла от водния бивол, а настинката от конете. Колко често дивите коне имат възможността да кихат в колективното лице на хората преди да са били обуздани? До тогава обичайната настинка вероятно е била обичайна само за тях.
В своята книга, спечелила награда Пулицер, „Пушки, вируси и стомана“, професор Даймънд се опитал да обясни защо заболяванията на пристигналите европейци заличили до 95% от местните американци, а не обратното. Защо чумата на местните американци не е убила европейците? Ами защото не е имало никаква чума. В главата „Смъртоносен подарък за животновъдството“, той обяснява как преди европейците да пристигнат, сме имали бикове, но не и опитомени бикове, така че не сме имали и дребна шарка. Американските камили били заличени по време на ледниковия период Плейстоцен, така че не сме имали едра шарка. Няма прасета, няма магарешка кашлица. Няма пилета, няма коремен тиф. И докато милиони хора измират от чумата в Европа и Азия, но никой не е умрял с това в така наречения нов свят, защото там нямало диви животни за опитомяване. Не е имало такова разливане на животински заболявания.
Следващият голям период на заболявания на човечеството започна само преди няколко стотин години с Индустриалната революция на 18-ти и 19-ти век, което води до епидемия на така наречените заболявания на цивилизацията: диабет, затлъстяване, сърдечни заболявания, рак и др. Но до средата на 20-ти век ерата на инфекциозните заболявания се смяташе, че е приключила. Имаме пеницилин, завладяхме полиомиелита, заличихме едрата шарка. Всъщност, през 1968 г. ръководителят на американската здравна служба в САЩ обявява, че войната срещу инфекциозните болести е спечелена. През 1975 г. деканът на училището по медицина в Йейл обяви, че няма нови открити заболявания – освен може би рака на белите дробове. Но дори Нобеловите лауреати били прелъстени от шеметния оптимизъм на своето време. Един известен вирусолог написал в един учебник от 1962 г. „Да пишем за инфекциозни заболявания е почти същото, както да пишем за нещо, което е вече в историята. Най-вероятната прогноза за бъдещето на инфекциозните заболявания“, пише той, „е, че ще бъде много скучно.“
Но тогава нещо се промени. След десетилетия на намаляване на смъртността от инфекциозни заболявания в САЩ, тенденцията се е обърнала наобратно през последните десетилетия. Това е графика от Центъра за контрол и превенция на заболяванията относно смъртността от инфекциозни заболявания във времето, през последните 50 години. И както можете да видите, тя започва да намалява. Намалява, намалява, намалява, но после около 1975 г. започва отново да се увеличава. Броят на американците, починали от инфекциозни заболявания, започва да се увеличава. Започвайки от 1975 г., нови заболявания се появяват и се завръщат със скорост, нечувана досега в аналите на медицината. Над 30 нови заболявания за 30 години, повечето наскоро открити вируси. Всъщност, цялата концепция за появяващи се инфекциозни заболявания се е превърнала от обикновено любопитство в област на медицината. Сега това е една цяла дисциплина, наистина изместена на централно място.
Скоро може да сме свидетели, според Американския институт по медицина, на нещо, което наричат катастрофална буря от микробиомни заплахи. В момента сме точно в третата епоха на човешките заболявания, която изглежда е започнала преди около 30 години. Медицинските историци наричат времето, в което живеем сега, Епохата на появяващите се видове чума, почти всички от които произхождат от животните.
Но ние сме опитомили животните преди 10000 години. Какво се е променило през последните десетилетия, за да ни доведе до сегашната ситуация? Ами, променяме начина, по който живеят животните. Вземете например Кънектикът, където през 1975 г. лаймската болест била разпозната за първи път. От тогава тя се е разпространила по всички 50 щата, като е засегнала по изчисления 100000 американци от нейното появяване. Лаймската болест се причинява от заразени с бактерии кърлежи по елените, но основният преносител всъщност не са елените, а белите мишки. Самите кърлежи далеч не са толкова сладки, но споделяме с тях горите от векове. Това, което се е променило наскоро, са предградията. Чернокраките кърлежи живеят върху белите мишки, и са поддържани надалеч от хищниците в горите. Но после пристигат хората и започват да изсичат горите на Америка и да ги превръщат в предградия, гонейки надалеч лисиците и рисовете, и сега имаме повече мишки, повече кърлежи и повече заболявания.
Ние променяме начина, по който живеят животните. Да се върнем още по-назад с народите, отглеждащи едър рогат добитък по време на Втората световна война. Това, което направила Аржентина, било да се възползва от ситуацията, като драстично разшири индустрията си за телешко на цената на своите тропически гори. Там открихме смъртоносния човешки вирус или по-скоро той откри нас, и така наречената хамбургеризация на тропическите гори изложи вируса на хеморагическата треска навсякъде по целия континент. Обръщайки се към другата част от света, изсичането на тропическите гори в Африка ни изложи на голям брой други вируси на хеморагическа треска, включително и Ласа вируса, треската на Рифт Вали и разбира се, Ебола. Сега нашествието в тропическите гори на Африка се сдобива с дърва, изсичани от транснационални корпорации за дървен материал, които навлизат дълбоко в горите, завличайки гладни мигранти, които оцеляват на месо от храстите: диви животни, убивани за храна. Сега това включва над 26 различни видове примати, включително голям брой застрашени видове маймуни, горили, шимпанзета, които се застрелват, заколват, опушват и продават като храна. Чрез канибализиране на приматите можем да изложим себе си на вируси, които са особено добре настроени към нашата собствена примитивна физиология. Всъщност, скорошните огнища на Ебола, например, се проследяват до излагане на контакт с телата на заразените маймуни, преследвани за храна. Сега Ебола е една от най-смъртоносните инфекции, но тя не се разпространява толкова ефективно, в сравнение с вируси като ХИВ.
Водещата теория по отношение на появата на вируса на СПИН е директно излагане на животинска кръв и секрети като резултат от ловуване, заколване и консумация на замърсено дивечово месо. Експертите вярват, че най-вероятният сценарий е, че ХИВ се е появил от хората, обикалящи из джунглата, които заколват шимпанзета заради тяхното месо. Сега в много държави в Африка разпространението на ХИВ превишава 25% от възрастното население, което води до милиони деца сирачета. Някой човек заклал шимпанзе преди няколко десетилетия и сега 25 милиона души са мъртви. Но дивите животни са били преследвани от хиляди години. Да, но никога така, както сега.
Докато търсенето на месо от диви животни далеч надхвърля местното предлагане, това, което страните са направили, е да създадат тези ферми с интензивно производство от животни в плен, угоявайки дивите животни в тези задръстени мръзни клетки и после продавайки ги по света. Тази интензивна търговия с дивечово месо всъщност е започнала в живите пазари в Азия, най-вече в провинцията Гуандонг, южна провинция около Хонг Конг, от която дойде сегашният птичи грип. Азиатската палмова цивета, известен деликатес в тези китайки пазари за животни. В допълнение към това, че се отглежда за своето месо, от нея се произвежда и най- скъпото кафе в света. Така нареченото кафе от изпражнения на лисица се произвежда от хранените с кафени зърна цивети и след това – познахте – се използват частично преработените зърна от техните изпражнения. Вещества, подобни на мукус с маслена консистенция, извлечени от аналните жлези, се смята, че придават на кафето неговия специфичен вкус. Някой може да каже, че тази уникална напитка е добра до последната капка. Съжалявам. Това животно се обвинява за причинител на епидемията САРС. Цитат от медицинския журнал Лансет: „Кулинарен избор в Южен Китай.“ „Кулинарен избор в Южен Китай довел до фатална инфекция в Хонг Конг.“
Впоследствие 8000 случая на САРС. Почти хиляда смъртни случая, 20 държави, шест континента. Може би е трябвало просто да се придържат към Старбъкс. Тези пазари на живи животни взели един клас вируси, които в човешката медицина бяха познати само като причинители на обикновена настинка и изглежда са се превърнали в убиец, САРС, който след това се е разпространил в целия свят. Вирусите могат да избягат от тропическите гори с живи или мъртви животни като домашни любимци или месо. През 2003 г. търговията с екзотични животни доведе маймунската шарка от джунглите на Западна Африка в Уисконсин. Контрабандата с птици може всъщност да е донесла западнонилската треска в Западното полукълбо. Тук напада Ню Йорк през 1999 г. и от тогава се е разпространила в цялата страна. Стотици смъртни случаи на хора, хиляди болни и всичко това заради една-единствена внесена птичка домашен любимец.
И така, ние променяме начина, по който живеят животните, допринасяйки за появата на тези нови заболявания. Но има един начин, по който сме променили нашата връзка с животните, който наистина хвърля сянка над всичко останало. В отговор на този дъжд от появяващи се нови и връщащи се стари инфекциозни заболявания, трите водещи власти в света се събират за обща консултация. Световната здравна организация, Организацията по прехрана и земеделие на Обединените нации и Световната организация за здравето на животните, водещата ветеринарна институция в света, се събират заедно, за да разкрият ключовите скрити причини на тази епоха на новопоявили се епидемии. Стигнали до четири, четири основни риска – четири основни теми за рискови фактори за появата и разпространението на тези нови заболявания. Да, говорили за търговията с екзотични животни. Говорили за дивечовото месо, но номер едно в списъка им било това увеличаващо се търсене на животински протеини по целия свят. Да, опитомили сме животните преди 10000 години, но никога така, както сега, особено прасета и пилета.
Пилетата преди си се разхождаха из двора, но сега тези, които се отглеждат за месо, обикновено са затворени в клетки с десетки хиляди птици. Около половината от кокошките, снасящи яйца на тази планета, сега са затворени в така наречените клетъчни батерии. Тези малки неефективни клетки с жици, които се простират на дълги редове и навеси без прозорци; може да има до един милион птици в една ферма. Около половината от прасетата на планетата сега са струпани в тези интензивни задържащи клетки. Фермата на стария Макдоналд е заменена от фермата на новия Макдоналд. Тези интензивни системи представляват най-дълбоката промяна на връзката между човека и животното през последните 10000 години. И не е изненада, че това е добра почва за заболявания.
Няколко примера. Китай, 2005 г., нацията с най-голямо производство на свинско месо страда от невиждана досега атака на новопоявил се патоген по прасетата, strep suis (стрептококова инфекция), причиняващ менингит и глухота при хора, обработващи заразени свински продукти. Стотици хора са заразени, най-смъртоносният щам, някога записван. Защо? Ами, според Световната здравна организация наистина изглежда, че причината са тези условия на задържане в клетки. Министерството на земеделието на САЩ казва: „Всички стептококи започват като безвредни бактерии в естествената чревна флора, но след това имунопотискащият ефект на стреса, поради презаселване, неадекватна вентилация, кара бактерията да започне да напада, което причинява инфекция на мозъка, кръвта, белите дробове, сърцето и смърт.“ Започва безвредно, оказва се смъртоносна. Изглежда тези условия са способни да направят това. Безспорно не е това начинът, по който животните трябва да живеят.
Свинските фабрики в Малайзия създали вируса Нипа, една от най-смъртоносните човешки инфекции, заразна инфекция на дихателните пътища, която убива 40% от хората, които са се заразили, причинявайки рецидив и мозъчни инфекции, а това я вкарва в официалния списък на биотерористични агенти на САЩ. И отново, според един от водещите в сферата, изглежда причината е начинът, по който днес отглеждаме тези животни. Така че, трите епохи на човешките заболявания могат да бъдат характеризирани може би като първо, заболяванията на опитомяването на животните, после заболяванията на индустриализацията и най-накрая заболяванията на употребата на земя и интензификацията на селското стопанство. Взели сме естествени тревопасни животни като крави и овце, превърнали сме си в хищници и канибали, като ги храним с остатъците от кланицата, кръв и тор, след това сме взели болни животни, твърде болни, за да могат дори да вървят, дали сме ги на хората за храна и сега имаме болест луда крава. Храним селскостопанските животни с антибиотици в огромни количества.
Това е общият брой антимикробни лекарства, използвани за цялата човешка медицина всяка година. Сега сравнете това с количеството, което даваме на селскостопанските животни, само за да подпомогнем растежа им или да предотвратим заболяване в такава стресова и нехигиенична среда. Милиони килограми на година и сега имаме тези бактерии, резистентни към множество лекарства и ние като лекари вече нямаме добри антибиотични опции. Учени в университета в Ню Йорк проследили пътя на някои от тези „супер бактерии“, започвайки например с масовото хранене на клас Ципро антибиотици на пилета и после – имаме фекално замърсяване на мъртвите тела в кланницата. Ние купуваме пилешко месо в супермаркета, замърсено с фекални материи, което води до по-дълги и по-тежки инфекции при хората.
Центърът за контрол и превенция на заболяванията наистина пристегна нещата. Те похарчиха милиони долари за период от три години, правейки ректални тампони на новоприети пациенти в болницата. Ето какво установили. Най-важното е, че не намерили никакъв растеж на тези бактерии, резистентни на антибиотици в телата на тези, които имали нулев контакт с прясно или замразено пилешко месо. Но поне тези така наречени супер бактерии не се предават ефективно от един човек на друг. С очевидната склонност на индустриалното селско стопанство да избива тези нови смъртоносни човешки патогени, какво ще стане, ако тези животински фабрики създадат вирус, способен на глобална пандемия от заболявания?
Нека разгледаме тези нови заплахи от животински заболявания. САРС заразява хиляди човешки същества, убива стотици, Нифа заразява стотици, убива много. Стрептококите заразяват много, убиват десетки. Сега вирусът на СПИН е заразил милиони, но има само един вирус на планетата, който може бързо да зарази милиарди души и това е грипът. Грипът, или така наречената голяма чума на човечеството, е единственият известен патоген, способен на наистина глобална катастрофа в днешно време. За разлика от много други важни заболявания, като маларията, която до голяма степен е ограничена в областта на екватора, или вирус като ХИВ, който се пренася само чрез течности, вирусът инфлуенца се смята за единствения патоген, способен буквално да зарази половината от човечеството в рамките на няколко месеца.
Сега, през 4500-те години, в които ние като човешки вид, сме имали грип от първото опитомяване на птиците досега, грипът винаги е бил едно от най-заразните заболявания. Но едва след появата на този високо патогенен щам, причиняващ много зарази, H5N1, вирусът на грипа се е оказал и един от най-смъртоносните. H5N1, разпространен от Азия през 2004, 2005, 2006 и продължаващ до ден-днешен, е убил само стотина, няколкостотин души. И за да не подценяваме това, всяка смърт е ужасна трагедия, но в свят, в който милиони хора продължават да умират от заболявания като СПИН, туберкулоза, защо има такова голямо притеснения за така наречения птичи грип? Защото се е случвало и преди. Защото последният път, в който вирус на птичи грип се приспособи към човешките същества, той предизвика най-тежката чума в историята на човечеството: пандемията с грипа от 1918 г.
Съвременните щамове на грипа обикновено пощадяват младите и здрави хора, но вирусът от 1918 г. убивал и хора в разцвета на силите им. През 1918 г. една четвърт от американците се разболели. Това е графика на „Процент смъртни случаи“. Най-големият масов убиец на човечеството избягал от учените за почти един век, преди един масов гроб в Аляска да бъде разкопан. Жертви на пандемията, замразени в леда в продължение на 80 години, следи от вируса в белите им дробове позволили на учените да свържат буква по буква генетичният код на вируса от 1918 г., разрешавайки може би най-голямата медицинска детективска история на всички времена.
Най-големият убиец на човечеството бил птичият грип. Първата цивилна жертва в САЩ била от 11 септември, по ирония на съдбата, 1918 г., и после, след един месец, това е 1 седмица, 2 седмица, 3 седмица, 4 седмица. И това е 1918 г. сега. Тук говорим за парен локомотив. Учените в Кралския колеж в Лондон провели симулация, за да видят как една пандемия може да се разпространи днес в Англия. Учените в Лос Аламос провели симулация през техните суперкомпютри, за да видят как една пандемия ще се разпространи в дните на масовото пътуване със самолет. Тук атакува Лос Анджелис в тази симулация и за няколко седмици цялата страна е заразена. През 1918 г. между 50 и 100 милиона души изгубили живота си. Подобен вирус днес може да убие много, много повече. Това, което започнало за милиони души като болки в мускулите и температура, завършило с дни или дори часове по-късно, в които много хора започнали да кървят през очите, ноздрите, от ушите, към белите дробове. Бездомни сираци с мъртви родители бродели по празните улици. Един агонизиращ офицер в поразената източна част изпратил спешно предупреждение на запад. „Вземете всичките си дърводелци и ги карайте да правят ковчези, после вземете уличните си работници и ги накарайте да копаят гробове.“
Това е от Ню Йорк Таймс. В това време жертви на заразата навсякъде, купчини тела, обгаряни от пламъците. Много жертви се давели в собствените ли телесни течности. Телата им, сини от задавяне, се разказва, че са били наредени като дърва за огрев пред моргите, а в градовете им свършвали ковчезите, така че започнали да копаят масови гробове. Този птичи грип, започнал като вирус, убил повече хора за 25 седмици, отколкото вирусът на СПИН за 25 години. Никоя война, чума или глад не са убивали толкова много хора за толкова кратко време, както пандемията през 1918 г.
И все пак, през 1918 г. процентът смъртност от това заболяване бил по-малко от 5%. Това изчисление тук, потенциално десетки милиони хора, които ще умрат при следващата пандемия, се основава на същия този процент от 2 до 3%. Това, което сега Центърът за контрол и превенция на заболяванията нарича пандемия от категория 5, около 2% смъртност, около 2 милиона американци, които ще умрат. Това са 2%. В момента H5N1 официално убива над половината от своите човешки жертви. Изглежда дори няма как да хвърлим монета и да видим дали някой ще живее или не след това заболяване. Д-р Робърт Уебстър, водещ авторитет в света по птичи грип. „Ако се върнем към 1918 г., 2,5% от хората умират. Колко хора умират с птичи грип? 50%. Никога досега не сме виждали такова нещо от времето на чумата.“
До над 60 милиона американци се заразяват с грип всяка година. Ами ако изведнъж той се окаже смъртоносен? Именно това държи всеки буден през нощта, възможността, колкото и да е малка, вирус като H5N1 да предизвика пандемия сред хората. Това би било все едно да комбинираме едно от най-заразните заболявания, грипа, с едно от най-смъртоносните, като например комбинацията Ебола и обикновена настинка.
От къде произлиза този вирус? Ами, сегашният диалог около птичия грип говори за потенциална H5N1 пандемия, сякаш е природно бедствие – ураган, земетресение – което няма как да контролираме. Реалността обаче е, че следващата пандемия може би е по-скоро неприродно бедствие от свой собствен вид. При птиците птичият грип е започнал от изключително рядко заболяване и се е превърнал в заболяване, което се появява всяка година. Броят на появата на високо патогенния птичи грип в първите няколко години на този век вече е превишил общия брой на огнища на заболяването за целия 20-ти век. Ще забележите, че това са интервали от 5 години. Само през първите пет месеца на 2006 г. вече сме стигнали дотук, без почивки, което продължава и до ден-днешен. Ако погледнете броя на използваните птици, ескалацията е дори още по-драстична. На тази скала, нито едно премигване до 1980 г. Птичият грип изглежда преминава през еволюция на бърз кадър. Както един водещ експерт по грипа казва, „Преминали сме от няколко снежинки към цяла лавина.“ И увеличаването на огнищата при пилетата върви ръка за ръка с увеличеното преминаване към хората.
Преди малко повече от 10 години, не е имало хора – нито един известен случай, който да се разболее директно от птичи грип, но след като H5N1 се появи през 1997 г., четири други вируса на птичия грип заразиха хора от Хонгконг до Ню Йорк. Можем да добавим още един розов пръстен за четирите случая в Англия и Уелс миналата година. При огнището в Холандия има доказателства от едно правителствено разследване на хиляда заразени души, че симптоматични работници в птицеферми предават вируса на цели 59% от членовете на семейството си. Предаването от човек на човек със скорост на сезонен грип. И така, преди 10-12 години не е имало никой, който да се зарази с птичи грип, а сега има над 1000 случая в континенти по света. Огнището в Холандия, умират 30 милиона пилета, но само един човек, един от грижещите се за тях ветеринарни лекари, умрял трагично, така че вирусът в Холандия бил добър в разпространението, но не и в убиването.
H5N1 е един вид обратното, нали? H5N1 дори не е добър в разпространението от птици към хора. Вижте, минали са 10 години, над 10 години. Само шепа хора, няколко стотин души, са се заразили. И в момента – определено не е добър в разпространението от човек на човек, но човешката смъртност на този щам е невъобразима, над 10 пъти по-смъртоносна от най-лошия вирус на грипа някога записван, този, който предизвика пандемията от 1918 г. И така, това, което ни показва огнището в Холандия е, че вирусът може да еволюира директно от човек на човек. Това, което ни показва H5N1 е, че този вирус може да еволюира в ефективен убиец на хората. Ако се позволи на тази тенденция да продължи, нашият най-голям кошмар може един ден да стане реалност. Най-лошото от двата свята, заразно и смъртоносно. За да намалим или да спрем тази бърза скорошна поява на високо патогенните вируси на грипа, трябва първо да се запитаме какво предизвиква тази лавина преди всичко? Какво се е променило през последните десетилетия, за да ни доведе дотук?
Появата на H5N1 се отдава на свободно прелитащите ята и дивите птици, но хората отглеждат пилета в задния си двор от хиляди години, а птиците мигрират от милиони години. Птичият грип съществува от векове. Какво го е превърнало в убиец? Висшият кореспондент на „Новините с Джим Лерер“ зададе този въпрос на д-р Уебстер, така наречения кръстник на проучванията върху грипа. „Имало ли е нещо, качествено различно през последното десетилетие, което е направило възможно това заболяване да направи нещо, което никога досега не е правило? Някакви променливи условия, които внезапно са запалили фитила?“ Уебстър отговаря. Той казва: „Практиките на отглеждане на животни са се променили.“ Той говори за израстване във фермата, но „днес ние слагаме милиони пилета в една фабрика за пилешко месо, точно до фабриката за свине. И този вирус има възможността да навлезе в една от тези фабрики за пилета и да направи милиарди и милиарди мутации продължително време. И така, това, което сме променили, е начинът, по който отглеждаме животните и нашата интеракция с тези животни.“ И после продължава да говори за това как вирусът бяга от фабриките, заразявайки диви животни. Той казва, че именно това се е променило. Променили сме начина, по който отглеждаме животните. Но сме променили начина, по който отглеждаме животни с милиарди.
Броят пилета, които заколваме всеки ден, ако се разположат крило до крило, ще обиколи над два пъти екватора на света. Голямата промяна в екологията на птичия грип е интензификацията на глобалния птичи сектор. Консумацията на месо и яйца в развиващия се свят е експлодирала, което води до създаването на тези индустриално-комерсиални фабрики за пилета, безспорно перфектната буреносна среда за поява и разпространение на тези така наречени „супер щамове“ на грипа. В началото на 80-те години на миналия век почти всички пилета в Китай били отглеждани в малки дворове навън, но сега има 63 000 предприятия в Китай – концентрационни фабрики за отглеждане на животни – като няколко от тези така наречени ферми, в които са затворени 10 милиона птици на всяка ферма. Световната здравна организация обвинява за появата на H5N1, САРС и вируса Нипа, всички тези нови смъртоносни новопоявили се азиатски вируси, от части така наречената свръхконсумация на животински продукти в това интензивно животновъдство.
Организацията по прехрана и земеделие на Обединените нации започва така: „Изглежда има ускорение на проблемите с човешкия грип през последните години.“ Ето какво имат предвид. Това е от Световната здравна организация. Това са всички нови вируси на грипа, които заразяват хората през последния век. Сега обърнете внимание само от 1995 г. насам. Изглежда това са снежинките преди лавината при хората, но защо? Ами, според водещите световни власти на селското стопанство, това се очаква да съответства до голяма степен на интензификацията на производството на пилета и вероятно също и на производството на свинско месо. Те продължават в един вътрешен документ на Организацията по прехрана и земеделие: „Разпространението пиле към пиле, особено там, където това е подпомогнато от тези интензивни селскостопански условия, води до това вируса да се променя и адаптира към по-тежка високо патогенна инфекция. Интензивното производство е в услуга на бързото разпространение на вирусите в така нареченото „загряване“ на вируса от ниска патогенност към високо патогенни видове.“
Фабриките, изглежда, могат да се считат за инкубатори на появата на щамове, причиняващи тежко заболяване на вируса. В тази диаграма всъщност проследяват пътя на човешката епидемия, започвайки с увеличено търсене на птичи продукти и завършвайки с един вирус, способен на предаване от човек на човек. Обединените нации всъщност призовават всички правителства да се борят с ролята на това, което наричат фабрики за животни. Цитирам едно изказване в пресата на ОН, „Правителствата, местните власти, международните агенции трябва да приемат важната си роля в справянето с фермите за животни, които, в комбинацията с тези пазари за живи птици осигурява идеалните условия за вируса да се разпространи и мутира в по-опасна форма.“
Нека ви покажа как работи това. Всички вируси на птичия грип започват безобидно да се предават както на птици, така и на хора. Много е важно това да се разбере. Започват като безобидни. Птичият грип е съществувал милиони години като безобиден вирус в тънките черва на водни птици, като патиците, вирус, роден от водата. Как точно обаче бактерия от червата на патицата се оказва в кашлицата на човек? Ами, при хората, вирусът трябва да ни разболее, за да може да се разпространи, трябва да ни накара да кашляме, за да изстреляме вируса от един човек на следващия. С природния резервоар на вируса, водните птици, като патиците, вирусът не е нужно да разболее патиците, за да се разпространи. Всъщност, важно е за еволюцията на вируса да не разболее патиците, тъй като мъртвите патици не летят много надалеч. Така че вирусът тихичко се размножава и вътрешността на червата на патицата излиза под формата на секрети в езерото и се поглъща от друга патица, така цикълът продължава, както се е случвало милиони години и никой не страда от това. Но ако една заразена патица е завлечена на пазара за живи птици, например, затворена е в клетка, достатъчно висока, за да разпространи заразени с вируса фекалии на земните птици, като пилетата например, ами тогава вирусът има проблем. Ако вирусът се окаже в червата на пилето, той няма да има повече лукса да се разпространява лесно по вода. Пилетата не пляскат наоколо в езерото, така че вирусът трябва или да мутира, или да умре.
За съжаление за нас, мутацията е нещо, в което вирусите на грипа са най-добри. Така че, в своя природен резервоар той се описва, че е в статус на пълен еволюционен застой, безобиден, но когато се пренесе в нов носител, както земните птици, бързо започва да мутира, придобивайки мутации, за да се адаптира към новия си носител. В отвореното пространство би трябвало да е устойчив на дехидратация, например, и може да се наложи да се разпространява към различни органи, за да намери нов път да пътува. Червата няма да действат вече и вирусът може да намери белите дробове и да се превърне в патоген, предаван по въздуха, което са лоши новини за земните бозайници, каквито сме и ние. Влиза в пилетата като воден вирус, но може да излезе като грип. В новия си носител, колкото по-вирулентен е, колкото по-яростен става вирусът, толкова по-бързо може да събори имунната система на новия си носител. Но ако вирусът стане твърде смъртоносен, може и да не се разпространи толкова надалеч. Поне във външна среда, ако вирусът убие своя носител твърде бързо, животното може да умре още преди да има шанса да го разпространи на много други. Така че в природата има един вид естествен лимит относно това колко вирулентни могат да станат тези вируси или поне досега е било така.
Добре дошли във фабриката за интензивно производство на пилета. Където всеки следващ клюн е само на сантиметър разстояние – няколко сантиметра, няма лимит на това колко ужасни могат да станат вирусите. Еволюционните биолози вярват, че това е ключът към появата на хипер вирулентни хищни вируси от типа на H5N1. Предаване на болестите от немобилни носители. Вижте, когато имате ситуация, в която здравите не могат да избягат от болестта, където вирусът може да ви хване и да продължи да заразява, само защото сте пренаселени, може да няма спирачка на бързо мутиращите вируси от това наистина да се разразят навсякъде. И това може да обясни вируса от 1918 г., започвайки от защитните окопи на Първата световна война. Имало е такива пренаселени транспортьори на войски, боксови коли, наричани „8 коня или 40 мъже.“ И така, когато този безобиден вирус се намерил в този вид условия, той се превърнал в смъртоносен. Милиони били принудени да съжителстват заедно в пренаселени квартири, без отбягване на болните другари. Именно там се смята, че вирусът от 1918 г. станал толкова вирулентен.
От гледна точка на самия вирус обаче същите тези военни условия съществуват и днес. Във всяка индустриална фабрика за пилета, всяка индустриална фабрика за яйца, затворени, пренаселени, стресирани, но с милиарди, не милиони. Индустрията бавно се събужда и започва постепенно да осъзнава, че вирусите, които преди са били безвредни за естествените си носители, имат пълна възможност да станат по-вирулентни като преминат през тези огромни комерсиални пренаселени места.
Това е от един журнал на индустрията. Започват безвредни, оказват се смъртоносни. Ето това са способни да направят тези условия. Определено не това е начинът, по който би трябвало да живеят животните. И така, какво смята индустрията за птици относно възможността нейните собствени фабрики за животни да произвеждат един вирус, способен да убие милиони хора по света? Ами, изпълнителният редактор на списанието „Птици“ пише статия по този въпрос. Тя пише: „Идеята за вирулентен грип, към който нямаме абсолютно никаква резистентност, е плашеща. Според мен обаче заплахата е много по-голяма за самата индустрия. Не се притеснявам толкова за американското население да умре от птичи грип, колкото съм притеснена, че няма да има пилета, които да ядем.“ Ето как министерството на вътрешните работи се изразява. „Опитомените птици са необходимият препъникамък към създаването на пандемичен щам на грипа.“ Преди мислехме, че прасетата са важната връзка в тази верига, така че това вероятно не е добра идея. H5N1 е намерил начин, изглежда, не само да убива директно хората, но и е преминал един пълен цикъл, като заразява повторно своите естествени преносители, мигриращите водни видове, които могат вероятно да пренесат този вирус от фермите за животни към континентите по света.
Сега, за наше съжаление, има една странност на еволюцията. Дихателният тракт на пилетата изглежда прилича страшно много на нашия собствен дихателен тракт на молекулно ниво, на ниво рецептор на вируса. И така, докато вирусът става все по-добър в инфектирането, убивайки пилета, вирусът може да стане по-добър в инфектирането и убиването на хората. Вирусологът Ърл Браун, специалист по еволюцията на вирусите на грипа. „Трябва да признаете,“ заключава д-р Браун, „отново, това високо интензивно отглеждане на пилета е наистина перфектната среда за еволюцията на активния вирулентен вирус на птичия грип.“
Сега, за разлика от това, никога не е имало в историята поява на високо патогенен грипен вирус от ято външни птици. Никога досега не се е появявал опасен смъртоносен вирус, доколкото ни е известно, при пилета, държани навън. Можете да отгледате смъртоносен вирус тук, вътре. Той може да избяга. Всъщност, птиците в двора, свободно отглежданите ята, дори диви птици, но тази промяна от безобиден към смъртоносен изглежда винаги се случва при този вид условия заради пренаселване. Не забравяйте, предаване от немобилни носители, поради простите цифри. Поради неадекватна вентилация, тъмнината поддържа вируса жив. Поради стреса, който влошава тяхната имунна система. Заради мръсотията. Вирусът е във фекалиите, в които лежат, който при разграждане, освобождава амоняк, който изгаря техния дихателен тракт, предразполагайки ги към инфекция на дихателните пътища. И понеже може би няма слънчева светлина. Ултравиолетовите лъчи и слънчевата светлина са всъщност доста ефективни в унищожаването на грипния вирус. 30 минути директна слънчева светлина напълно деактивира H5N1, но може да стои с дни в сянката и със седмици във влажна тор.
И така, ако съберете всички тези фактори, това, което получавате е този вид перфектната буреносна среда за поява и разпространение на новите супер щамове на грипа. Ами биосигурността? Не искаме ли всички птици затворени вътре, далеч от водните пернати? Има ли значение? Ако тези условия могат да превърнат един безвреден вирус в смъртоносен вирус, ако безвредният вирус не може да влезе вътре на първо място? Едно проучване от Организацията по прехрана и земеделие повдига точно този въпрос. В техния анализ на основа на доказателствата, разглеждат най-добрия набор от данни: масово проучване над ята в Тайланд, при което над един милион птици били изследвани за H5N1, във ферми за животни и в задни дворове. И това, което очаквали да открият, е че птиците, отглеждани в дворовете ще имат по-висок риск от инфекция, защото те са там на открито. Това, което установяват, е точно обратното. Установили, че ятата, отглеждани свободно, имат значително по-малък риск от инфекция, в сравнение с отглежданите във ферми с търговска цел. Индустриалните птици и пилета имали четири пъти по-голяма вероятност от инфекция отколкото ятата в задния двор на хората. Така че не само, че фабриките за животни са инкубатори за първоначалната поява на високо патогенни щамове, въз основа на най-добрия набор от научни изследвания, те също може би имат роля в разпространението, последващото разпространение на вируса, от части поради масовите входове и изходи, нужни за този вид индустриално животновъдство. Тонове храна и вода влизат. Тонове отпадъци излизат. Десетки хиляди мухи хвърчат наоколо. И тези големи вентилатори продухват праха и отпадъците навън, което потенциално може да замърси и въздуха, почвата, насекомите, гризачите, транспорта. Индустриалното производство може да доведе до индустриално замърсяване на околната среда.
Изследователи в университета Джон Хопкинс за обществено здраве разглеждат всичко и осъзнават, че техните заключения всъщност са в съответствие с други високо патогенни огнища, в Холандия, Канада, Италия, други заболявания. Фабриките за животни са постоянно в голям риск. Те стигат до заключението, че няма никакви емпирични доказателства, които да подкрепят този мит, че ятата в задния двор са някак си загадката на проблема. И отново, хората отглеждат птици в задния си двор от около 4000 години преди това заболяване да излезе извън контрол. По отношение на други фактори, проучванията са открили широко разпространено незачитане на биосигурността, дори и в развитите страни, които твърдят, че имат най-добрата биосигурност в света. Според мениджмънта на здравето на птиците в университета в Северна Каролина, високата биосигурност все още е само самозалъгване в много райони с интензивно производство на пилешко месо.
Избухването на епидемията с птичи грип във Вирджиния през 2002 г. довежда до смъртта на 4 милиона птици. Проправила си е пътя към 200 фабрики за животни, което посочва само колко самозалъгваща е мисълта, че индустриалните птици са някак напълно защитени срещу този вид инфекция. Въз основа на бързото разпространение на птичия грип във Вирджиния наскоро, това десетилетие, птичите вирусолози на Министерството на земеделието на САЩ стигат до очевидното заключение, че биосигурността на много фабрики за животни е просто неадекватна. Изследователи от Университета в Мериленд направили запитване на всички фабрики за птици в Делауеър, Мериленд и Вирджиния, може би районите с най-концентрирана гъстота на пилета в света, и заключили, че американските пилешки ята са в постоянен риск от инфекция, предизвикана от тези лоши практики за биосигурност. Но дори и ако индустрията се придържа перфектно към тези насоки, дори и ако всеки, който влиза и излиза, използва антисептична вана за крака, изтърква тялото си, измива ръцете си, дори и с перфектно следване на инструкциите, вероятно това няма да е достатъчно.
Сега знаем, че H5N1 може да се пренася от мухите. Няма как да пазим мухите да не излизат от фабриката за птици. Вижте, H5N1 е патоген ниво 3+ за биосигурността. Това означава, че в лабораторна среда този вирус трябва единствено да бъде изследван в уникални по рода си високо осигурени сгради, специфично проектирани с въздушни пробки, двойни врати, душ вътре и душ навън, всички настилки, стени, тавани, запечатани и водоустойчиви. Всички електрически контакти, телефонни жици запушени, обезопасени, запечатани, за да се предотврати протичане на въздух. Всички повърхности да се дезинфекцират ежедневно. Всички твърди отпадъци да се изгарят. Ето така трябва да се отнасяме с вируса. Това е биосигурност. За разлика от това, глобалната индустрия за птици изглежда отглежда вируси като H5N1 основно на ниво на биосигурност нула. Така че, индустрията за птици може би не само си играе с огъня, без начин да го изгаси, но и подклажда пламъците, предпазни стени, които да задържат вируса, все още не съществуват.
За съжаление, водещият вирусолог на птици от Министерството на земеделието каза на едно международно събиране на учените за птичи грип: „За съжаление това ниво на биосигурност просто не съществува в САЩ,“ и се съмнява, че съществува където и да било в света. И според един известен професор по птиците, автор на Наръчник на заболяванията по фермерските животни, стандартите за биосигурност може всъщност да са се влошили в опит на индустрията да намали разходите. Сега мерките за биосигурност, така както се практикуват в момента, определено са по-добре от нищо, но не са нещо, на което искаме да заложим живота на милиони хора в името на по-евтино пилешко месо.
Една пандемия, причинена от H5N1 или от някой сравним бъдещ птичи грип вирус има капацитета да предизвика една от най-големите катастрофи на всички времена. И така, за да намалим риска от активиране на все по-опасни вируси на птичия грип, глобалната индустрия за птици трябва да промени курса си, да стои далеч от голяма интензификация, като например тук в аналите на Академията на науките в Ню Йорк, замени тези големи индустриални единици с по-малки ферми и по-малко животни и гъстота на животните, което може накрая да доведе до по-малко стрес, по-малка податливост към заболявания, по-малко интензивни инфекции и по-малък инфекциозен товар навсякъде.
През 2007 г. журналът на Американската асоциация по здравеопазването публикува една статия, която отива отвъд простото призоваване за де-интензификация на индустрията за птици. Те поставят под съмнение безопасността да се отглеждат толкова много пилета преди всички. В заглавната статия „Пилетата се прибират вкъщи при кокошарника“ е интересно, че промяната на начина, по който хората се отнасят с животните – най-вече като спрат да ги ядат или поне драстично да ограничат количеството, което изяждат – до голяма степен е извън радара като важна превантивна мярка. Такава промяна, ако се изпълни или влезе в сила навсякъде, обаче, дори и в този късен етап, може все пак да намали вероятността от грипна пандемия, от която всички се страхуват. По-вероятно е и да предотврати неизвестни бъдещи заболявания, които при липса на промяната, могат да възникнат от интензивното отглеждане на животни във ферми и убиването им за храна. И все пак човечеството дори не изглежда да обмисля тази опция. Имаме склонността да изграждаме диги чак след като ни е покосило бедствието. Да се надяваме, че няма да има нужда да ни застига пандемия, преди да вземем предвид тези препоръки. Статията стига до заключението: „Тези, които консумират животни, нараняват не само тези животни и застрашават себе си, но и застрашават благополучието на бъдещите поколения на тази планета.“
Да сменим птичите изображения, време е за хората да изровят главата си от пясъка и да признаят риска за тях самите, който може да възникне от лошото им отношение към други видове. Начинът, по който се отнасяме към животните, може да има сериозно влияние върху общественото здравеопазване по света. Не е изненада, че Американската асоциация по общественото здраве, най-голямата асоциация на професионалисти по обществено здраве в света, призовава за мораториум върху фермите за животни, подканвайки всички федерални, държавни и местни власти да наложат забрана за строеж на нови интензивни фабрики за животни, за да се предпази здравето на местните общества по отношение на въздух, вода, замърсяване на земята, замърсяване на въздуха. Благоразумието на тази мярка определено нараства с нарастване на разбирането ни за ролята, което тези фабрики играят в появата на инфекциозните заболявания.
Често ме питат как индустрията отговаря на този вид отношение от страна на научната общност? Ами, последното лято ОН публикуваха още един доклад върху глобалните рискове за здравето от интензивното селско стопанство. Нека ви покажа как американският агробизнес реагира на този доклад. „Фуражи“ е водещата публикация на агробизнеса в Америка и една статия отговаря по този начин на доклада на Организацията по прехрана и земеделие (ФАО). „ФАО твърди, че използва учените, за да пише докладите си, но се чудя дали тези учени не приличат повече на някой брадат човек, живеещ в пещера в Пакистан, който иска САЩ да застане на колене?“ Типичното „или сте с нас или сте срещу нас“ отношение на индустрията за съжаление. Сега това е екстремен пример.
Има хора вътре в индустрията, които могат да направят крачка назад и да погледнат на нещата в дългосрочен план. Здравният експерт по птиците и дългогодишен работник в индустрията, Кен Руд, пише една наистина откровена статия в „Поултри Дайджест“, наречена „Нужда от проверка на реалността с птиците“. Вземайки предвид своя 37-годишен опит вътре в самата индустрия с птици, той стига до следното заключение с тези пророчески думи. Той казва: „Сега е времето да решим. Можем да продължим с бизнеса си както обикновено, вървейки стремително към по-ниски цени, или можем да започнем да правим разумни стъпки, необходими за възстановяване на баланса между икономиката и здравето на птиците. Можем да платим сега или можем да платим по-късно, но трябва да се знае и трябва да се каже по един или друг начин, ние ще платим.“
И така, намаляването на консумацията на пилешко месо и борбата с ролята на фермите за животни, както призовават Обединените нации, могат наистина да предотвратят появата на бъдещи вируси, но H5N1 вече се е излюпил, разпространил и мутирал в една по-опасна форма и сега той е ендемичен при популациите на птиците през два континента, изкореняването му е малко вероятно. Д-р Майкъл Остерхолм е директор на Американския център за изследвания върху инфекциозните заболявания, помощник-директор в отдела по държавна сигурност. Той се опитал да опише как би изглеждала пандемия с H5N1 в един от водещите американски журнали по обществена политика, наречен „Външни работи.“ Той помолил политиците да обсъдят унищоженията на цунамито от 2004 г. в Южна Азия. Той казва: „Копирайте цунамито във всеки един главен градски център и селска общност на планетата. Едновременно с това добавете парализиращия страх и паника на заразяването и ще започнем да придобиваме представа за мощта на пандемията с грип.“ Ето така мисли той, че ще изглеждат нещата. Едно цунами във всеки град, всяка област, навсякъде давещи се хора в собствените си течности. Или можем да си представим Катрина. Представете си всеки град Ню Орлеанс в света по едно и също време, и всичко това, защото хората са настоявали да ядат по-евтино пилешко месо.
Следващата пандемия може да бъде по-скоро неприродно бедствие, което ние самите сме си създали. Пандемия с дори умерена сила може да доведе до най-голямата човешка катастрофа някога съществувала, далеч по-голяма от СПИН-а, атентатите на 11.9., всички войни на 20-ти век и цунамитата, взети заедно, тя има потенциала да пренастрои историята на човечеството, както Черната смърт пренастроила европейската история през 14-ти век. Да се надяваме, че посоката, по която ще поеме световната история, е далеч от отглеждане на милиарди птици под един и същи покрив, за да може потенциално да намали риска да се окажем в такова опасно положение отново.
Намерението ми днес беше просто да се фокусираме върху основна превенция, да стигнем до първопричината, но с това невиждано досега разпространение на този истински познат вирус, е важно всеки да се подготви за следващата грипна пандемия. Нека ви дам няколко източници. Центърът за контрол и превенция на заболяванията има отличен сайт за подготовка за пандемията: pandemicflu.gov Ако кликнете тук, ще намерите чеклист за подготовка за пандемията за бизнеса, училищата, обществата, групите, базирани на вярванията си, чак до подготовка за отделните хора и семейства, която наистина се фокусира върху това да подготви всеки сега да осигури неща от първа необходимост за седмици напред, в случай на карантина по време на пандемия, изолиране на себе си и на семействата по домовете докато отмине опасността. Американският отдел по вътрешна сигурност сега използва като ключово планиране предположението, че американското население може да бъде инструктирано да остане по домовете си по карантина за до 90 дни за всяка вълна на пандемията, за да се осигури социална дистанция. Един вид нещо като спешен случай при снеговалежи, където ви казват да си останете вкъщи, да не излизате, освен ако не е спешно, но вместо това да продължи ден или два, ще продължи седмици или дори месеци. Готови ли сте всички да останете по домовете си за три месеца? Ако трябва да идем до кварталния магазин по време на пандемия, за да си купим тоалетна хартия или нещо друго, може да докараме на семейството си нещо повече от хранителни продукти.
Позволете ми да завърша с цитат от Световната здравна организация. Заключението. „Заключението е, че хората ще трябва да помислят за това как да се отнасят с животните, как да ги отглеждат, как да ги продават – като цяло изобщо връзката между животинското царство и човешкото царство започва да е по стрес. В тази епоха на появяващи се заплахи, сега имаме милиарди пернати и късоопашати епруветки, в които да се зараждат и мутират вирусите в рамките на милиарди още завъртания на пандемичната рулетка. Заедно с човешката вина, обаче, идва и надеждата. Ако промените в човешкото поведение могат да доведат до новата чума, е, тогава, промените в човешкото поведение могат и да я предотвратят в бъдеще. Благодаря ви.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/pandemics-history-prevention
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари