През 1980 г. изследователи в Англия съобщават за няколко жени, които страдали от хронична диария, която се оправила с диета без глутен, но все пак нямало доказателство за цьолиакия, автоимунно заболяване, свързано с непоносимост към глутен. Лекарите били скептични по това време и дори 30 години по-късно, до такава степен, че пациенти, които имали синдром на раздразнените черва, пациенти, които твърдели, че имат глутенова непоносимост без цьолиакия, често били пращани на психиатър, защото се смятало, че имат някакво скрито психично заболяване. Психологичните изследвания на такива пациенти обаче не намерили никакви доказателства, че те страдат от някакъв вид психосоматична истерия.
Лекарите са известни с това, че пренебрегват заболявания, които според тях са само в главата на хората – посттравматичен стрес, улцерозен колит, мигрена, язви, астма, Паркинсон, множествена склероза. Въпреки съпротивата от по-голяма част от медицинската общност по онова време, тези здравословни проблеми впоследствие били потвърдени за достоверни психични заболявания, вместо за празни приказки.
От друга страна интернетът е пълен с недоказани твърдения за безглутеновите диети, които са се разпространили и по медиите, за да направят глутенът злодей номер едно, с твърдения като това: „17 милиона американци имат непоносимост към глутен.“ Обаче не трябва да се забравя, че това си е „голям бизнес“.
След като буквално милиарди долари участват в схемата, трудно е да се вярва на който и да било, така че, както винаги, най-добре да се придържаме към науката. Колко доказателства имаме за съществуването на състояние, за което се предполага, че е толкова широко разпространено?
Не много. Доказателствата за такива твърдения за съжаление са много ненадеждни, защото не сме имали рандомизирани контролирани проучвания, които да покажат, че това нещо наистина съществува. Златният стандарт за потвърждение на глутеновата непоносимост, несвързана с цьолиакия, изисква безглутенова диета, последвана от двойно тайно, рандомизирано проучване с плацебо контролна група. Например, давате на един човек мъфин, без той да знае дали е безглутенов мъфин или глутенов мъфин, за да има плацебо контрол, и наблюдавате какво ще се случи. Причината, поради която това е необходимо, е защото, когато реално направите това, голям брой така наречени пациенти с „глутенова непоносимост“ няма да получат никаква реакция от скрития глутен, а вместо това ще реагират на безглутеновото плацебо, така че това наистина е само в главата им.
Но никога не сме имали такова ниво на доказателства до 2011 г., когато едно двойно тайно, рандомизирано проучване с плацебо група било публикувано, което тествало дали пациенти, оплакващи се от симптоми на раздразнени черва, които твърдят, че са се почувствали по-добре на безглутенова диета, независимо, че нямат цьолиакия, всъщност могат да познаят дали получават безглутенов хляб и мъфини или глутенов хляб и мъфини.
Започнали без глутен и без симптоми за две седмици и след това им дали хляб и мъфини. Ето какво станало с 15-те пациенти, които получили плацебото, което означава, че те започнали с безглутенова диета и продължили с безглутенова диета. Влошили се. Самата мисъл, че може би ядат нещо, което е вредно за тях, ги карала да се чувстват зле и подути. Ето това се нарича плацебо ефект. Плацебо ефектът е когато давате нещо безполезно на някого и той започва да се чувства по-добре. Ноцебо ефектът е когато давате нещо безобидно на някого и той започва да се чувства по-зле. Но малката група, която реално приемала глутен, се почувствала също по-зле. И така, стигнали до заключението, че глутеновата непоносимост, несвързана с цьолиакия, реално може и да съществува.
Това било малко проучване обаче и въпреки че безглутеновите хляб и мъфини били неразпознаваеми, може би в някакъв момент пациентите можели да различат кое кое е. И така, през 2012 г. изследователи в Италия взели 920 пациенти, които били диагностицирани с непоносимост към глутена, несвързана с цьолиакия и ги подложили на тест с едно двойно тайно насищане с пшеница, като им дали не хляб и мъфини, а капсули, пълни с пшенично брашно или пълни с плацебо брашно, един вид плацебо на прах – без никакво брашно. И над две трети се провалили на теста, тоест те се влошили на плацебото или по-точно, подобрили се с пшеницата. Но от онези, които преминали теста, имало чиста полза от това да продължат с безглутенова диета, което потвърждава съществуването на непоносимост към пшеницата, която не е свързана с цьолиакия. Сега, забележете, че казват непоносимост към пшеница, а не непоносимост към глутен.
Самият глутен може и да не причинява симптоми в червата изобщо. Вижте, повечето хора с чувствителност към пшеницата имат и разнообразие от други непоносимости. Две трети са чувствителни и към протеина на краве млякото, следват яйцата като най-често срещаният виновник.
И така, ако подложите хора на диета с ниско съдържание на тези неща, които най-често предизвикват симптоми на раздразненото черво, и после ги захраните с глутен, няма да има никакъв ефект. Едно и също увеличение на симптомите с много глутен, малко глутен или без никакъв глутен, което поставя под съмнение самото съществуване на глутенова непоносимост, несвързана с цьолиакията. Интересното е, че въпреки че са информирани, че избягването на глутена очевидно не влияе върху проблеми с червата, много участници продължили да следват безглутенова диета, тъй като те субективно описали, че се чувстват по-добре, така че изследователите се зачудили дали избягването на глутена може да подобри настроението на хората с непоносимост към пшеницата, и наистина, краткосрочното излагане на глутен изглежда предизвикало усещане на депресия при тези пациенти.
Но независимо от това дали непоносимостта към глутен, несвързана с цьолиакия, е болест на ума или болест на червата, тя вече не е състояние, което може да се пренебрегне. Само до преди няколко години, почти целият научен свят смяташе, че пшеничният протеин, глутенът, ще предизвика негативни ефекти само при хората с редки заболявания, като цьолиакия или алергия към пшеница, но през първата половина на 2013 г. започна да се приема, че някои пациенти без цьолиакия може да страдат от непоносимост към глутен или пшеница.
И наистина, панелът от експерти сега официално признава три състояния, свързани с глутена, алергия към пшеница, цьолиакия и непоносимост към глутена. И така, какъв процент от населението трябва да избягва пшеницата?
Въпреки че един на хиляда може и да имат алергия към пшеница, почти 1 на 100 имат цьолиакия, и изглежда, че броят се увеличава, въпреки че има все още шанс от по-малко от 1 на 10000 американците да бъдат диагностицирани с цьолиакия всяка година. Колко често се среща непоносимостта към пшеница? Нашите оценки в този момент са в същия този обхват, малко по-високи от 1%, но все пак това са милиони хора, които може би страдат от години, които са можели да бъдат излекувани с прости промени в храненето, но все пак лекарите не са разпознали симптомите и не са им помогнали.
Въпреки че непоносимостта към глутен продължава да събира медицински доказателства, все още не знаем как работи или колко глутен може да се понася, дали е лечима или не и какви са дълготрайните усложнения, ако не се спазва диетата. Имайки предвид липсата на знание, може би хората с непоносимост към глутена трябва да се опитат да върнат глутена обратно към диетата си всяка година, за да видят дали той все още представлява проблем.
Причината, поради която лекарите не искат да подлагат хората на безглутенови диети, освен ако не е напълно наложително, е, че за 98% от хората, хора, които нямат проблеми с глутена, пълнозърнестите храни – включително глутеновите зърнени, пшеница, ечемик, ръж – са здравословни храни, свързани с намален риск от сърдечно-съдови заболявания, рак, диабет, затлъстяване и други хронични заболявания.
Само защото някои хора имат алергия към фъстъци, това не означава, че всеки трябва да избягва фъстъци. Няма доказателства, които предполагат, че следването на безглутенова диета има някакви значителни ползи за общото население. Наистина, има някакви доказателства, които предлагат, че безглутеновата диета може да навреди на чревното здраве при хора без цьолиакия, непоносимост към глутен или алергии. Те говорят за това проучване, което установява, че един месец на безглутенова диета може да навреди на чревната ни флора и имунната ни функция, като при хората на безглутенова диета потенциално създаде среда за растеж на вредни бактерии в червата им. Защо? Защото, по ирония на съдбата, от полезните ефекти на самите компоненти, хората с непоносимост към пшеница имат проблеми с фруктани и ФОДМАП, които действат като пребиотици и хранят нашите полезни бактерии, или със самия глутен, който може да подсили имунната функция. По-малко от седмица с прием на добавен глутенов протеин, значително се увеличава активността на естествените клетки убийци, което се очаква, че ще подобри способността на тялото да се бори с рака и вирусните инфекции. Хлябът с високо съдържание на глутен подобрява нивата на триглицеридите по-добре от обикновения глутенов хляб, като друг пример.
По ирония на съдбата, едно от най-големите лакомства за безглутеновите диети може да е самият глутен. Самопредписанието на безглутенова диета може да потисне нашата способност да се пазим от цьолиакия, много по-сериозната форма на глутеновата непоносимост. Начинът, по който се диагностицира цьолиакията, е като се търси възпаление, причинено от глутен при хора, страдащи от цьолиакия, но ако те не са приемали много глутен, може да пропуснем заболяването.
От там, вместо да ги подлагаме на безглутенова диета, ще искаме заподозрените да са на диета с насищане с глутен. Тук говорим за 4-6 филии глутенов хляб на ден, всеки ден за поне един месец, така че да можем да диагностицираме заболяването със сигурност. Защо е толкова важно да получим официална диагноза, ако вече сме на безглутенова диета? Ами, това е генетично заболяване, така че ще имаме предвид да изследваме и семейството, но по-важното е, че много хора на безглутенова диета, реално не са на безглутенова диета. Дори 20 части на един милион могат да бъдат токсични за хора с цьолиакия. Много хора на така наречените безглутенови диети несъзнателно ядат глутен. Понякога има замърсяване на безглутеновите продукти, така че дори и храни с етикет „без глутен“ може все пак да не са безопасни за хора с цьолиакия. Ето защо трябва да знаем.
Иронията, описана в един известен медицински журнал, че много пациенти с цьолиакия не знаят диагнозата си, докато милиони хора без проблем премахват глутена от живота си, може да се счита за фарс на общественото здравеопазване.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/flashback-friday-is-gluten-sensitivity-real-separating-the-wheat-from-the-chat
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари