Рискът от рак на дебелото черво в Западния свят може да бъде намален чрез намаляване на приема на животински продукти, обвинявайки „агресивни“ фактори като животински протеини и мазнини. И преди сме разглеждали въпроса как животинските протеини могат да гният и да произвеждат газове с мирис на развалени яйца, което може да бъде токсично за нашето ДНК, но какво ще кажете за мазнините? Те могат да стимулират синтеза и производството на жлъчна киселина в тънките черва.
Ето това именно прави жлъчката, помага на тялото да храносмила мазнините. Ето защо повече мазнини в червата означава и повече жлъчка в червата, което не е проблем, освен че жлъчната киселина отдавна се подозира, че е канцерогенна, особено вторичната жлъчна киселина. Вижте, жлъчната киселина стимулира растежа на бактерии, които превръщат първичната жлъчна киселина, което произвежда черният ни дроб, във вторична жлъчна киселина, а вторичната жлъчна киселина е доказано, че причинява рак.
И така, това може да обясни защо храните, богати на мазнини, са свързани с рак на дебелото черво. Високият прием на наситени мазнини е свързан с повишени нива на жлъчка, което обикновено се случва при хора с рак на дебелото черво, и така, това се счита за фактор за образуване на тумори в развитието на рака на дебелото черво, а може би и рак на гърдата, тъй като тези вторични жлъчни киселини могат да се абсорбират в кръвта и да циркулират в тялото.
Това може да обясни невероятно ниската честота на рак на дебелото черво в субсахарските райони на Африка с местните африканци, които натрупват само малка част от вторичната жлъчна киселина на афроамериканците. Ако една диета, богата на животински мазнини, стимулира растежа на тези токсични и канцерогенни жлъчни бактерии, произвеждащи сол, както да кажем за хората, които не консумират животински мазнини?
Знаем от около 40 години, че хората на растително хранене имат по-малко жлъчка в изпражненията и намален капацитет да произвеждат канцерогени в дебелото черво. Вегетарианците произвеждат само една малка част от някои вторични жлъчни киселини, съдържащи се в рака, около 70% по-малко. Ако поставим хората на растителна диета, само за една седмица активността на бактериалните ензими да произвеждат тези вторични жлъчни киселини, се намаля наполовина. И в рамките на един месец, присъствието им също е намалено наполовина.
Един от най-важните токсични ефекти на тези жлъчни киселини, жлъчните киселини в червата ни, е увеличеното производство на свободни радикали. Това е един от начините, по които те могат да навредят на нашето ДНК и да подкопаят пътищата за поправяне на ДНК-то ни.
В сравнение с тази диета, ако хората преминат на вегетарианска диета само за 12 дни, ще получат 13-кратно намаление на производството на хидроксилни свободни радикали. Хидроксилните радикали са едни от най-разрушителните свободни радикали, които могат да увеличат риска от рак на дебелото черво. Те живеят само една милиардна от секундата, но през това време могат да превърнат безвредните субстанции в червата в увреждащи ДНК-то мутирали вещества, а жлъчната киселина се смята, че подпомага този процес.
И така, свободните фекални радикали могат да активират канцерогените в дебелото черво. На стандартна американска диета количеството свободни радикали, произвеждано в червата, е доста забележително, отговаряйки на това, което ще се произвежда от една фатална доза гама-радиация. И така, какво можем да направим? Има ли постижима, практична мярка за намаляване на образуването на свободни радикали в дебелото черво? Ами, можем просто да консумираме растителна диета, но няма достатъчно пари в карфиола и морковите. Така че, вместо това може да се опитаме да колонизираме дебелото черво на хората с генетично модифицирани бактерии, произвеждащи антиоксиданти.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-to-reduce-carcinogenic-bile-acid-production
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари