Един от най-престижните медицински журнали в света обяснява, че климатичните промени представят най-голямата глобална заплаха за 21-ви век. И в момента хроничните заболявания са водещата причина за смърт. Има ли начин да се справим и с двете по едно и също време? Например, каране на колело, вместо шофиране е печеливша комбинация за хората, планетата и джоба. Полезно за нас, за околната среда и евтино. Има ли подобни печеливши ситуации, когато става въпрос и за храненето?
Ами, същите храни, които създават най-много парникови газове, изглежда са тези храни, които допринасят към много от хроничните ни заболявания. Месото, рибата, яйцата и млечните продукти се оказва, че имат най-голямо влияние върху околната среда, докато зърнените храни, бобовите, плодовете и зеленчуците имат най-малко влияние. И не само, че храните с най-голямо влияние върху околната среда обикновено имат по-ниско хранително качество, но и по-висока цена на килограм, ето защо и тук имаме този печеливш за всички сценарий.
Европейската комисия, управителният орган на Европейския съюз, провела проучване за това какво могат да направят хората, за да помогнат с климата. По отношение на транспорта, ако европейците започнат да карат електрически коли, това ще предотврати около 174 милиона тона въглерод във въздуха. Можем също така да намалим малко термостата си, може би да сложим по един пуловер. Но най-доброто нещо, което хората могат да направят: да преминат на хранене без месо. Това, с което се храним, има по-голямо влияние върху глобалното затопляне, отколкото това, с което се движим. Дори само премахването на приема на животински протеин един ден в седмицата може да има силен ефект. Така че, дори понеделниците без месо могат да имат по-силно влияние, отколкото работата от вкъщи цяла седмица и неползването на транспорт.
А напълно растителното хранене може и да е още по-ефективно, отговорно само за половината от газовите емисии. Като цяло, според проучванията, умерените промени в храненето не са достатъчни, за да намалят влиянието от консумацията на храна драстично. Промени към по-здравословно хранене без значително намаление на приема на месо и млечни продукти, могат да доведат само до нищожно намаление на влиянието върху околната среда. Това е, защото средното използване на изкопаема енергия за производство на животински протеини, е около 25 калории изкопаема енергия за всяка една произведена калория, над 11 пъти повече от производството на зърнени култури, например, при които съотношението е две към едно.
Изследователи в Италия сравнили седем различни диети, за да видят коя е най-благоприятна за природата. Те сравнили конвенционалната диета, всеяден начин на хранене, който се придържа към насоките за биовсеядна диета, конвенционална вегетарианска диета, биовегетарианска диета, конвенционална веганска диета и биовеганска диета с това, което средностатистическия човек се храни. За всеки един режим на хранене се разглеждат канцерогените, замърсяването на въздуха, климатичните промени, ефектите върху озоновия слой, екосистемата, киселинният дъжд и употребата на земя, минерали и гориво. И ето какво се оказало. Ето колко ресурси са необходими, за да се хранят хората по стандартния си начин. А това са негативните ефекти, които начинът на хранене упражнява върху екосистемата и негативните ефекти върху човешкото здраве. Ако хората се хранят по-здравословно, придържайки се към препоръките за хранене, влиянието върху околната среда ще бъде значително по-малко. Биовсеяден начин на хранене би бил по-добър, подобно на вегетарианската диета с конвенционални храни, която е победена от биовегетарианската диета, конвенционалната веган диета и биовеган диетата.
Докладът на комисията описва, че пречките към намаление на производството на животински продукт се дължат до голяма степен на липсата на знание, вродените навици и кулинарната култура. Предложените политически мерки включват такса върху месото или животинските протеини, образователни кампании и поставянето на информацията за газовите емисии директно върху етикетите на храните.
Облекчаването на климатичните промени е скъпо. Глобалното преминаване към просто хранене с ниско съдържание на месо, както се препоръчва от здравословни причини, може да намали разходите. По-здравословното хранене с по-малко месо може да намали разходите около справяне с климатичните промени от около 1% от БВП с повече от половината, храненето без месо може да намали разходите с 2/3, а храненето без животински продукти може да намали разходите с 80%.
Но много хора не осъзнават присъствието на кравата в стаята. Изглежда много малко хора и съзнават, че селскостопанският сектор е един от най-големите приносители към газовите емисии. Но това се променя.
Националната здравна служба на Англия взема водеща роля в намаляването на вредните въглеродни емисии. Пациенти, посетители и служители очакват с нетърпение здравословните менюта с много по-малко месо, млечни и яйца, тъй като доказателствата показват, че що се отнася до климата, месото е топлината.
Шведското правителство наскоро внесе поправки на своите препоръки за хранене, за да окуражи жителите да ядат по-малко месо. Дори и ако се стремим да постигнем консервативната цел да избягваме дълготрайно увеличение на вредните газови емисии от животновъдството, все още ни трябват по-скоро радикални препоръки, като например намаляване на сегашната консумация наполовина в засегнатите страни – малко вероятно да стане, ако няма директно награди за жителите, които направят тази крачка. За щастие има такива награди: важни ползи за здравето. Като помагаме на планетата, можем да помогнем и на себе си.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/flashback-friday-diet-climate-change-cooking-up-a-storm
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Абонирайте се за нашия бюлетин

Присъединете се към нашия имейл бюлетин, за да получавате последните публикации в блога.

Успешно се записахте!