Въпреки че гладуването за седмица или две може в действителност да попречи на загубата на телесни мазнини, в крайна сметка, след третата седмица на гладуване, загубата на мазнини започва да изпреварва загубата на чиста телесна маса при затлъстели хора. Но дали е безопасно да се прекарва толкова дълго време без храна?
Привържениците говорят за гладуването като процес на пречистване, но част от това, което изхвърляте от тялото си, са жизненоважни витамини и минерали. Достатъчно тежките хора може да издържат до 382 дни без калории, но никой не може да продължи дори частица от това време без витамини. Скорбутът например, се диагностицира в рамките само на четири седмици без никакъв витамин C. Бери-бери (дефицит на тиамин или витамин B1) може да започне дори още по-рано при пациенти, които гладуват, и веднъж след като се появи, може да доведе до увреждане на мозъка в рамките на дни, което накрая може да бъде необратимо.
Въпреки че пациентите, които гладуват, съобщават за проблеми, като например гадене и лошо храносмилане при прием на добавки, всички случаи на гладуващи в продължение на месеци, за които споменах в последните няколко видеа, са приемали ежедневно мултивитамини и минерални добавки при необходимост. Без хранителни добавки гладът удря и хората, които преминават през продължително гладуване за лечебни или религиозни цели – както баптисткият пастор, който се надява да „подобри своите духовни екзорсистки сили“ – накрая се оказва парализиран, в кома или по-лошо.
Дефицитите на хранителни вещества не са единственият риск. Четейки за всичките успешни доклади за масивна загуба на тегло от продължително гладуване в медицинската литература, един лекар решил да го приложи на пациентите си. От първите десетина, върху които опитал, обаче, двама починали. Сега, в ретроспекция, и двамата пациенти, които починали, имали преди това сърдечна недостатъчност и били на диуретици. Гладуването само по себе си води до изразена диуреза, което означава загуба на вода и електролити през урината, и така, именно комбинацията с гладуването, отгоре на хапчетата на изхвърляне на вода, вероятно е изчерпала нивата им на калий и е предизвикала фатален сърдечен ритъм. Докторът положил изключителни усилия, за да отбележи, че и двамата починали, имали тежка сърдечна недостатъчност, но и двамата се подобрили значително, докато преминавали през терапията с гладуване. Недостатъчна утеха, след като и двамата починали в рамките на няколко седмици.
Не всички смъртни случаи на гладуващи с цел лечение били усложнени от едновременна употреба на лекарства. В началото той се справял много добре и преминал през обичайната еуфория. Електролитите му били добре, но в средата на третата седмица той внезапно се сринал и умрял. Тази линия на лечение със сигурност е съблазнителна, защото наистина дава резултат отслабване и пациентът се чувства много по-добре, но цялото това нещо с убиването на хора трябва да го прави много подозрителна линия на лечение.
Противно на популярната представа, че сърдечният мускул е специално пощаден по време на гладуване, изглежда той преминава през същата загуба на мускули. Това е отбелязано и при жертвите на варшавското гето по време на Втората световна война в забележителна поредица от подробни изследвания, проведени от лекарите в гетото преди самите те да се предадат. В един случай, озаглавен „Голяма фрагментация на сърдечните влакна след терапевтично гладуване с цел отслабване“, една 20-годишна жена успешно постига идеалното си телесно тегло след като отслабва с 58 кг, гладувайки в продължение на 30 седмици. След закуска с едно яйце, тя получила сърдечен удар и умряла. При аутопсия се видяло, че мускулните нишки в сърцето й показвали доказателства за широко разпадане. Патолозите предполагат, че гладуването като режим не трябва повече да се препоръчва като безопасно средство за ограничаване на теглото.
Спирането на гладуването изглежда е най-опасната част. След Втората световна война, около един на всеки пет гладували японци затворници по време на войната трагично починали след освобождението. Сега известна като „синдром на захранването“, мултиорганната недостатъчност може да се появи в резултат на връщане обичайното хранене прекалено бързо. Вижте, има жизненоважни хранителни вещества, като тиамин и фосфор, които се използват за метаболизиране на храната. Така че, в този критичен прозорец на захранване, ако се приеме твърде много храна преди тези хранителни вещества да могат да бъдат попълнени обратно търсенето може да превиши предлагането. И каквито и остатъчни депа да имате, те ще се намалят още повече с потенциално фатални последици. Ето защо спасителите от бърза помощ са обучавани винаги да дават тиамин преди храната на жертви, които са били в капан и по други причини не са могли да ядат. Тиаминът е отговорен за жълтия цвят на „обелките на бананите“, термин, който може и да сте чували да се използва при други медицински драматични истории, използван да опише разтвор за венозно преливане, който често се дава на недохранени алкохолици, за да предотврати подобна реакция. Всеки с незначителен прием на храна в продължение на повече от пет дни може да има риск от развитие на проблеми с храненето.
Гладуването с медицинско наблюдение, е станало много по-безопасно, сега, след като има вече подходящи протоколи за захранване; знаем кои са предупредителните знаци, за които да внимаваме и сега знаем кой не трябва да гладува на първо място, както хората с напреднала чернодробна или бъбречна недостатъчност, порфирия, неконтролиран хипертиреоидизъм, както и бременни и кърмещи жени. Най-пълният анализ за безопасност на медицински наблюдаваното гладуване само на вода, било наскоро публикувано от здравния център TrueNorth в Калифорния. От 768 посещения в тяхното съоръжение за гладуване до 41 дни, имало ли някакви неблагоприятни събития? Да, 5 961! Но повечето били леки известни реакции на гладуването, като умора, гадене, безсъние, главоболие, замаяност, разстроен стомах, болка в гърба. Те съобщават само за две сериозни събития без фатални жертви.
Гладуването за повече от 24 часа и особено три или повече дни, трябва да бъде правено единствено под наблюдението на лекар и за предпочитане с престой в клиника. С други думи, не правете това у дома си. Не само заради законовите глупости. Например, обикновено бъбреците ни се потапят в режим на консервиране на натрий по време на гладуване, но ако тази реакция се разпадне, може бързо да развиете електролитна аномалия, която може да се прояви само с неспецифични симптоми, като умора или замаяност, което от своя страна лесно може да се пренебрегне докато не стане твърде късно.
Рисковете от всяка една терапия трябва да се основават върху тежестта на заболяването. Последствията от затлъстяването са считани за толкова сериозни, че ефективните терапии могат да имат „значителна приемлива токсичност“. Например, много хора считат сериозната операция при затлъстяване за оправдан риск. Но ключовата дума е ефективна.
Терапевтичното гладуване при затлъстяване до голяма степен е изоставено от медицинската общност, не само поради несигурния си профил на безопасност, но и поради съмнителната краткосрочна и дългосрочна ефективност. Помнете, за гладуване, което продължава седмица или две, може и да успеете да премахнете толкова телесни мазнини или дори повече на нискокалорийна диета, отколкото на диета без никакви калории.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/is-fasting-for-weight-loss-safe
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари