Фибрите продължават да бъдат изтъквани като проблем в здравеопазването. Има дефицит на фибри в Америка. Това е препоръчителният минимален ежедневен прием на фибри за мъже и жени в различни възрастови групи; ето реално колко фибри приемат. Набавяме си едва половината от минимума, което се счита за обществен проблем за здравето на всички американци. Е, не ВСИЧКИ американци. По-малко от 3% успяват да си набавят препоръчителния минимум, което означава, че под 3% от всички американци ядат достатъчно растителни храни, единственият източник на фибри, въпреки че номиналът от 0,1 е хвърлен в категорията на месото, в случай че човек си хапне някой наденичка, панирана в царевично брашно или снакс за гарнитура.
Ако дори половината от възрастното население изяжда с 3 гр повече на ден, като например четвърт чаша боб или купа с овесена каша, можем да спестим милиарди от медицински разходи и това е само за запека. Консумацията на растителни храни, консумацията на храни, съдържащи фибри, намалява риска от диабет, сърдечно-съдови заболявания, инсулт, рак и затлъстяване.
Първият изследовател, който прави връзката между приема на фибри и фаталните заболявания, е вероятно д-р Хю Троуел преди много десетилетия. Той прекарва 30 години, практикувайки в Африка и заподозрял, че именно високата консумация на царевица, просо, сладки картофи, зеленолистни и бобови предпазва хората от хронични заболявания. Това някак си навлезе в така наречената хипотеза за фибрите, но той не смятал, че са самите фибри, а храните, богати на фибри, играят такава защитна роля. Има стотици различни неща в пълнозърнестите храни, освен фибрите, които могат да имат полезни ефекти. Например, да, фибрите в овесената каша могат да понижат нивата на холестерола в кръвта, така че по-малко навлиза в артериите ни, но в овесените ядки има противовъзпалителни и антиоксидантни фитонутриенти, които могат да помогнат за предотвратяване на атеросклеротичното натрупване и после да помогнат за поддържането на артериалната функция.
Хора като Троуел не били в капана на фокуса единствено върху фибрите от храната и той настоявал, че целите растителни храни трябва да получат заслужено внимание. Приемът на фибри бил просто един вид показател за приема на растителна храна. Хората с най-висок прием на фибри и най-нисък холестерол, са именно тези, които се хранят изцяло само с растителна храна.
Рисковите фактори, като холестерола, са едно нещо, но могат ли тези отделни храни реално да повлияят на развитието на сърдечно-съдовите заболявания? Не знаехме докато не беше публикувано това проучване. Стотици по-възрастни жени били подложени на коронарни ангиограми, при които можете да инжектирате боя върху коронарните артерии на сърцето, за да видите колко широко отворени са те. Направили им ангиограма в началото на проучването и след това няколко години по-късно, докато през това време анализирали режима им на хранене. Ето какво установили. Артериите на жените, които приемали по-малко от една порция пълнозърнести храни на ден, значително се стеснили, докато артериите на жените, които изяждали само по една порция или повече също значително се стеснили, но не толкова много. Всички те били със сърдечно-съдово заболяване и се хранели по стандартния за американците начин, и така, техните артерии прогресивно се запушвали – сърдечно-съдовите заболявания са убиец номер 1 на жените в Америка, но има значително по-малко запушване на артериите при жените, които приемали повече пълнозърнести храни значително по-малко развитие на тяхната атеросклероза. Всъщност, също такова голямо забавяне на заболяване, каквото може да се получи чрез прием на лекарства статини за понижаване на холестерола. Статините също така могат да забавят скоростта на затваряне на артериите ни. Но дали искаме само да забавим скоростта, с която ще умрем от сърдечно-съдово заболяване или искаме да НЕ умрем от сърдечно-съдово заболяване изобщо?
Доказано е, че пълноценното растително хранене с цели храни спира развитието на сърдечно-съдовото заболяване, като отваря артериите ни отново. Пълнозърнестите храни, също както лекарствата, могат да помогнат за справяне с ефекта на запушване на артериите от начина ни на хранене. Консумацията на овесена каша с бекон и яйца е по-добре само от бекон и яйца, но може би е най-добре да спрем да приемаме храни, които запушват артериите като цяло.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/flashback-friday-can-oatmeal-reverse-heart-disease
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев