През 1901 г. Аугусте била заведена в лудница във Франкфурт, Германия, от нейния съпруг. Тя била описана като заблудена, дезориентирана жена, която постоянно забравя и „не може да извършва домакинските си задължения.“ Била прегледана от д-р Алцхаймер и щяла да стане случаят, който го направил известен.
При аутопсия той описал плаките и възлите в мозъка й, който ще характеризират по-нататък заболяването. Но изгубен във вълнението от неговото откритие, той може и да е пропуснал една улика. Той описал атеросклеротичните промени, втвърдяването на артериите в мозъка й.
Обикновено свързваме атеросклерозата в сърцето, но атеросклерозата включва на практика целия човешки организъм, цялото ни съдово дърво. И един от най-ярките примери на системната природа е връзката между коронарното артериално заболяване, дегенеративното мозъчно заболяване и деменцията.
През 70-те години била предложена идеята за кардиогенната деменция: деменция, която произлиза от сърдечно-съдовата система. Тъй като остаряването на мозъка е силно чувствително към липсата на кислород и тъй като сърдечните проблеми са толкова често срещани, лесно е да си представим как може да се появи деменцията.
И сега имаме значителни доказателства, които реално свързват атеросклеротичното съдово заболяване с причина номер 1 за деменция, Алцхаймер. Проучвания с аутопсии, например, показват, че хора с Алцхаймер имат значително по-голямо атеросклеротично стесняване на артериите в мозъка.
Ето как трябва да изглеждат нашите церебрални артерии, отворени, чисти, позволяващи достатъчен кръвопоток. Ето как изглеждат атеросклеротичните артерии в мозъка. Задръстени с мазнина и холестерол, затворени артерии, които ограничават кръвопотока към мозъка. Какъв вид мозъчни артерии искате да имате в главата си?
Нормалният церебрален кръвопоток в покой, количеството приток на кръв, което циркулира в мозъка, е около една кварта на минута, но ние губим около половин процент на година, ето защо на 65-годишна възраст може сме с 15% до 20% надолу. Но това няма непременно да засегне мозъчната функция, тъй като вграден буфер. Този спад на церебралния кръвопоток, вързан с възрастта, обаче, може да стане критичен за оцеляването на мозъчните клетки ако някоя допълнителна тежест продължи да понижава кръвопотока.
Това намаляване на кръвопотока може да лиши мозъка от кислород, да причини невидими мини инсулти, мозъчна атрофия, смаляване, а кумулативните ефекти изглежда изиграят основна роля в ускоряването и увеличаването на развитието и еволюцията на заболяването Алцхаймер.
Ако погледнете количеството атеросклероза в артериите, които специално доставят кръв към важните центрове на паметта и ученето в мозъка, това е и количеството на тежки случаи с атеросклероза, които се забелязват при здрави хора без деменция, в сравнение с хора с Алцхаймер. По отношение на тези открития, някои учени дори смятат, че заболяването трябва да се прекласифицира като съдово нарушение.
Това обаче са добри новини, тъй като атеросклерозата е потенциално лечима. Тези открития са потвърдени в две големи проучвания: всяко с над 1000 аутопсии, които установяват едно и също нещо. Атеросклерозата в мозъка е значително по-често и тежко явления при хора с Алцхаймер.
Това предполага, че стратегиите, за които е доказано, че забавят развитието на артериалните заболявания, както е с растителната диета, могат да бъдат полезни за предотвратяване или лечение на Алцхаймер.
Разбира се, проучванията с аутопсии са малко закъснели за това. Така че, за да оценят влиянието на стесняването на интракраниалните артерии върху развитието от леко когнитивно нарушение към болест на Алцхаймер, изследователите проследили 400 души с когнитивни увреждания за 4 години, използвайки компютърна томография, специален скенер, който оценява количеството блокаж на мозъчните артерии. Познавателната способност на тези с най-малко атеросклероза в главата останала доста стабилна през годините. Но при тези с по-голямо натрупване на холестерол, тя се влошила, а при тези с най-много блокажи, познавателната способност бързо се увредила. И същото е със способността за извършване на ежедневни задачи. Прогресията на заболяването удвоила скоростта си и се стигнало до Алцхаймер. Недостатъчното снабдяване с кръв към мозъка има сериозни последствия върху мозъчната функция.
Но дали лечението на съдовите рискови фактори, като високото кръвно налягане и високия холестерол, реално могат да променят нещата? Не знаехме… до сега. 300 пациенти с Алцхаймер, тези с всички съдови рискови фактори, които били лекувани, показали значително по-малко влошаване, един вид бавно прогресиране на заболяването им, отколкото тези, които не били лекувани.
Казва се, че „целта на медицината е да даде надежда на пациентите, а когато няма надежда, трябва да има разбиране.“ За първи път в историята на това заболяване, имаме шанса да дадем надежда на пациентите с Алцхаймер.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/flashback-friday-alzheimers-atherosclerosis-of-the-brain
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари