Макар и да изглежда като проклятие за хората на диета, бавният метаболизъм може би всъщност е нещо хубаво. Знаем от повече от един век, че ограничението на калориите може да увеличи живота на животните, а забавянето на метаболизма може би е механизмът за това. Вероятно това е причината, поради която костенурките живеят 10 пъти по-дълго от зайците. Зайците могат да живеят между 10 и 20 години, докато Хариет, костенурката, очевидно взета от островите Галапагос, не от кой друг да е, а от самия Чарлз Дарвин през 1830 г., живя до 2006 г. Бавно и славно спечели състезанието.
Един от начините, по които тялото ни понижава скоростта на метаболизма в покой, е като създава по-чисто изгарящи и по-ефективни митохондрии, електроцентралите, които захранват нашите клетки. Също както тялото ви преминава своите собствени стандарти за икономия на гориво. Тези нови митохондрии създават същата енергия с по-малко кислород и произвеждат по-малко свободни остатъчни радикали. В крайна сметка тялото ни се страхува от глада; и така, то се опитва да съхрани колкото е възможно повече енергия.
Най-голямото проучване за ограничаване на калориите до ден-днешен наистина установило както забавяне на метаболизма, така и намаление на оксидативния стрес, предизвикан от свободните радикали, и двете от които могат да забавят стареенето. Пламъците, които горят два пъти по-ярко, горят наполовина по-дълго. Но дали това ще доведе до по-голямо дълголетие при хората, е въпрос без отговор. Ограничаването на калориите често се казва, че удължава живота на всеки изучаван вид. Но това не е истина дори за всички същества от един и същи вид. Някои учени не смятат, че ограничението на калориите изобщо ще подобри дълголетието на хората; други предполагат, че 20% ограничение на калории, което да започва от 25-годишна възраст и да продължи за 52 години, може да добави 5 години към живота ви. Така или иначе, намаленият оксидативен стрес се очаква да подобри здравето ни.
Членовете на обществото за ограничение на калориите, нарекло себе си Кронис (от калорийно ограничено оптимално хранене), изглежда са в отлично здраве, но те са по-скоро уникална самоизбрала се група от хора. Няма как да знаем, докато не направим проучване. Представям ви проучването КАЛЕРИ, подробна оценка на дългосрочните ефекти от намаляването на приема на енергия, първото клинично проучване, което тества ефектите от ограничаване на калориите.
Стотици незатлъстели мъже и жени били разделени на групи с по 2 години ограничение на калориите с 25%. В крайна сметка те успели да постигнат само половината от това, но отслабнали с около 8 килограма и 1,18 см. от талията си, заличавайки повече от половината от висцералните им мазнини. Това означава значителни подобрения в нивата на холестерола, триглицеридите, инсулиновата чувствителност и кръвното налягане. 80% от онези, които били с наднормено тегло, когато започнали, имали нормално тегло накрая, в сравнение с 27% увеличение при тези, които станали с наднормено тегло в контролната група.
В известното проучване за гладуването на Минесота, в което използвали противници като морски свинчета по време на Втората световна война, изследваните хора страдали както физически, така и психически, преживявайки и депресия, раздразнителност и загуба на либидо. Участниците били слаби, като започнали, и приемът на калории им бил намален наполовина. Проучването КАЛЕРИ в крайна сметка се оказало 4 пъти по-ограничаващо, само около 12% под основния калориен прием и включвало нормални индивиди, което в САЩ днес означава средно затлъстели. Като такива, участниците в КАЛЕРИ не преживели нищо повече от положителни промени на качеството си на живот, със значителни подобрения в настроението, общото здравословно състояние, сексуалния нагон и съня. Те в крайна сметка приемали само с 300 калории по-малко, отколкото преди началото на проучването. Така че те получили всички тези ползи – физиологични ползи, психологически ползи – само от намаляване на калориите, равняващо се на 1 среден пакет чипс от ежедневната си диета.
Какво станало в края на проучването обаче? В проучването на глада в Минесота и експериментите за лишаване от калории, извършени от рейнджърите в армията, веднага щом участниците били освободени от ограничението, те бързо си върнали теглото, а някои дори надебелели. Колкото слаби започнали, толкова повече тялото им изглежда ги подканвало да преяждат, за да си върнат това допълнително количество мазнини. За разлика от това, след завършването на проучването КАЛЕРИ, въпреки че метаболизмът на хората бил забавен, те възвърнали около 50% от загубата на теглото си две години по-късно. Трябва да са придобили нови хранителни нагласи и поведение, което им е позволило да поддържат теглото си ниско. След продължително ограничаване на калориите, например, желанието за сладки, мазни и вредни храни може всъщност да намалее.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-benefits-of-calorie-restriction-for-longevity
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари