Гладуването очевидно води до последователна, драстична загуба на тегло, но как се справят хората, които са гладували, в дългосрочен план? Някои групи изследователи съобщават за изключително разочароващи резултати. Ето какво открили. Участниците започнали от около 122 кг и шест месеца преди гладуването, продължили да наддават тегло, както правят обикновено затлъстелите хора. После, след 24 дни от това, което наричат „стационарно гладуване“, драстично отслабване с 12 килограма. И после какво мислите, че станало? Те си възвърнали предишните килограми, че и повече, въпреки че е спорно дали ако не са гладували, щяха да бъдат тук в този момент.
В едно друго проучване с проследяване, вариращо до 50 месеца след това, само 4 от 25-те така наречени „супер затлъстели“ пациенти постигнали дори частичен дълготраен успех. Въз основа на тези данни, някои изследователи заключават, че „пълното гладуване не е от полза в дългосрочното лечение на затлъстели пациенти.“
Друг екип изследователи съобщава за по-добри резултати. Една серия изследвания върху около 100 души установява, че 60% или запазили част от теглото си след отслабване, или дори продължили да отслабват. Периодите на проследяване варирали от 1 до 32 месеца без прекъсване, в зависимост от това кой колко дълго е гладувал, което обаче прави данните трудни за интерпретиране. Една година след гладуването, 62 пациенти отслабнали със 7 килограма за 10 дни. В друго проучване, 40% поддържали теглото си с поне 3 кг по-малко след отслабването.
Ако съберем заедно шест такива проучвания, ще видим, че стотици затлъстели пациенти, гладували за средно 44 дни и отслабнали средно с 23 кг, около една или две години по-късно 40% успели да поддържат поне част от теглото след отслабването. Така че, повечето си върнали старото тегло, но 40% е изключително за проучване за отслабване. Ако се проследят 100 затлъстели хора, които се лекуват в клиника за отслабване със стандартната нискокалорийна диета… изследователите установяват, че само 1 на всеки 100 отслабнал с повече от 18 килограма, а само 1 на 10 отслабнал с поне 9 килограма, като цялостното успешно поддържане на теглото било само при 2% от хората в следващите две години. Ето защо наличието на контролна група е толкова важно. Това, което може да изглежда голям провал, може всъщност да бъде относителен успех, в сравнение с по-традиционните техники за отслабване.
Изследователите, които са нови в областта, може да намерят за абсолютно разочароващо, това, че една година по-късно две трети от хората са се провалили, с над една трета, която си върнала всичките изгубени предишни килограми. Но 12% били отбелязани като успели и поддържали теглото си без изгубените 26 кг две години по-късно. Те изгубили страшно голямо количество излишно тегло и успели да поддържат новата си форма. В едно директно сравнение на различни подходи за отслабване в една и съща клиника, пет години след започване на конвенционалния нискокалориен подход, само около един на всеки пет души отслабнал с по 9 килограма, в сравнение с почти половината от хората в другата група, които са преминавали през няколко седмици гладуване в предишни години. До седмата година повечето от хората, подложени на ежедневно ограничаване на калориите, си върнали първоначалното тегло или дори го надвишавали, но това било вярно само за около един на десет души в групата с гладуването. В една въздействаща статия в журнала по медицина на Нова Англия върху седемте мита за затлъстяването, заблуда №3 е: „Голямата, бърза загуба на тегло е свързана с по-лоши дългосрочни резултати при отслабването, в сравнение с бавното, постепенно отслабване.“ В действителност е вярно обратното. Заекът може да се окаже по-мършав от костенурката.
Изследователите провели проучване, сравняващо постоянното отслабване с три различни скорости: шест дни гладуване, в сравнение с три седмици на нискокалорийна диета, 600 калории на ден, или шест седмици на нискокалорийна диета, 1200 калории на ден. Въпросът е какво се случило една година по-късно? Една година по-късно, групата с гладуването била единствената, която задържала значителна загуба на тегло. Това обаче било само след една година; ами девет години по-късно?
Това е най-голямото, най-дългото проучване с проследяване на участниците, което успях да намеря. Поне част от отслабването, предизвикано чрез гладуване, се задържало една година по-късно от по-голямата част от участниците. Една година по-късно 90% си останали по-слаби от преди да започнат, но после, две години по-късно, три години, четири, седем години и на деветата година този брой спаднал на по-малко от 1 на 10 човека. До тогава почти всички си върнали старото тегло преди гладуването. Много пациенти съобщават, че временното отслабване си е струвало обаче. Като група, те отслабнали със средно около 27 килограма. Те описват подобрено здраве и качество на живот, отново били наети на работа и приходите им се увеличили през този период. Но гладуването не изглежда да е довело до някаква постоянна промяна на хранителните навици за по-голямата част от хората.
По-малката част, за която гладуването довело до устойчиво отслабване, „всички те признават, че има радикална промяна в предишните им хранителни навици.“ Гладуването работи в дългосрочен план, само ако може да действа като начален тласък към по-здравословно хранене. В ретроспектива, дългосрочното сравнение на намаляването на теглото след стационарен престой в здравословен център, хората, които гладували, отслабнали повече тогава, но след около седем години били отново със същото тегло. Не е изненадващо, тъй като те съобщават, че са се върнали към същия начин на хранене, както преди. Тези, които вместо това, се хранели с по-здравословна пълноценна растителна храна, имали по-голяма вероятност да направят дълготрайни промени в храненето си и седем години по-късно били по-леки отколкото преди да започнат. Защо не може да имаме и двете, обаче? Можем да използваме гладуването като тласък към голям спад на теглото и после да започнем да се храним по-здравословно. Проблемът е, че големият спад е до голяма степен илюзорен.
Гладуването за една или две седмици може да причини по-голямо отслабване отколкото ограничението на калориите, но парадоксалното е, че то може да доведе до по-малка загуба на телесни мазнини. Чакайте малко, как може приемът на по-малко калории да доведе до по-малка загуба на мазнини? Защото по време на гладуване тялото ви започва да се канибализира и да изгаря повече протеини за гориво. Императорските пингвини, тюлените и мечките, които спят зимен сън, могат да оцелеят само като изгарят мазнини, без това да повлиява на мускулите, но нашите гладни големи мозъци изглежда се нуждаят от поне няколко капки кръвна захар, и ако не ядем никакви въглехидрати, тялото ни е принудено да започне да преобръща протеините в захар, за да ги изгаря. Дори само няколко грама въглехидрати, както хората, които добавят мед към водата си, когато гладуват, може да намали загубата на протеини с до 50%.
А какво ще кажете за добавяне на упражнения за предотвратяване на загуба на чиста телесна маса по време на гладуване? Може да влоши нещата! В покой по-голяма част от енергията на сърцето и мускулите трябва да бъде доставена чрез мазнини, но ако започнете да се движите, те започват да взимат част от кръвната захар, която е предназначена за мозъка и тялото ви може да се наложи да разгражда още повече протеини.
По-малко от половината загуба на тегло по време на първите няколко седмици на гладуване в крайна сметка идва от резервите ви от мазнини. Така че, дори и да удвоите ежедневната загуба на тегло докато гладувате, може накрая да се окаже, че губите по-малко телесни мазнини. Едно проучване на Националния здравен институт поставило затлъстели хора на диета с по 800 калории на ден за две седмици и те започнали да отслабват с по 200 грама мазнини на ден. После преминали към нула калории за две седмици и започнали да губят още повече протеини и вода, но средно, губели само по няколко грама мазнини на ден. Когато впоследствие преминали към първоначалните 800 калории на ден за една седмица, те бързо заменили протеините и водата; и така, кантарът регистрирал, че тяхното тегло се покачва, но загубата на телесни мазнини се ускорила отново на по 200 грама на ден. Кантарът кара нещата да изглеждат така, сякаш се справяли по-добре, когато гладували напълно, но реалността е, че те се справяли по-зле. Така че, по време на 5-седмичния експеримент те са губели повече телесни мазнини, придържайки се към диетата с ограничение на калориите отколкото когато напълно ги спрели по средата. Щели са да изгубят повече телесни мазнини, приемайки повече калории. Гладуването за една или две седмици може да попречи на загубата на телесни мазнини, отколкото да я ускори.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/is-fasting-beneficial-for-weight-loss
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари