През 1903 г. Томас Едисон предрече, че лекарят на бъдещето няма да дава никакви лекарства, а вместо това ще инструктира пациентите си за грижата на човешкото тяло в лицето на храненето и по отношение на причините и превенцията на заболяванията. Сто и една година по-късно е създаден Американският колеж за медицина на живота. Все още предписваме лекарства, когато е необходимо, но акцентът ни се основава върху разбирането, че водещите причини за увреждане в Съединените щати и водещите причини за смърт са причинени най-вече от начина ни на живот, особено това, което поставяме в устата си: храна и цигари.
Впечатляващ брой изследвания доказаха, че начинът ни на живот е основната причина за това, което ни боли. Добрата новина обаче е, че чрез промяна на начина ни на живот можем драстично да подобрим здравето си. Ние имаме силата да го направим.
За повечето водещи причини за смърт, отдавна знаем, че гените ни са отговорни за най-много 10%-20% от риска, предвид факта, че процентът на причините за смърт, като сърдечни заболявания и сериозни ракови образувания се различават до 100 пъти сред различните популации в света и че когато хората мигрират от страни с нисък риск към страни с висок риск, степента на заболеваемост почти винаги се променя към тази на новата среда. Например, поне 70% от инсултите и рака на дебелото черво могат да се избегнат, над 80% случаите на коронарна болест на сърцето, над 90% от случаите на диабет тип 2 могат да бъдат избегнати.
Така че може би е време да спрем да обвиняваме нашите гени и да се съсредоточим върху над 70-те%, които са в нашия контрол. Това може да е истинското решение на кризата в здравеопазването.
И не отнема много. Придържането към само четири прости фактора на здравословния начин на живот могат да имат силен ефект върху превенцията на хронични заболявания: без тютюнопушене, без затлъстяване, половин час упражнения на ден и здравословно хранене – например повече плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, по-малко месо. Четири прости неща намаляват риска от развитие на хронично заболяване със 78%. 95% от риска от диабет изхвърча през прозореца, 80% от риска от сърдечно-съдово заболяване – край! Половината от риска от инсулт, една трета от риска от рак – просто ги няма. Помислете какво означава по отношение на цифрите. Както е сега положението, всяка година един милион американци преживяват първия си инфаркт или инсулт, един милион получават диабет, един милион получават рак.
Ако поизчистим действията си, всъщност дали ще живеем по-дълго? Центърът за контрол и превенция на заболяванията проследява около 8000 американци на 20 години или по-големи за около шест години. Те установяват, че три основни навика по отношение на начина на живот оказват огромно влияние върху смъртността. Хората, които не пушат, хранят се здравословно и да се ангажират с достатъчна физическа активност могат значително да намалят риска си от преждевременна смърт. И без тютюнопушене всъщност се има предвид без пушене в момента. Под „здравословна диета“ се има предвид само 40% по отношение на придържането към по-скоро общите федерални насоки за хранене. А под физически активни се има предвид средно около 21 минути на ден или повече от поне умерени упражнения. Тези, които успяват да се придържат към поне едно от тези три неща, имали 40% по-нисък риск от смърт. Тези, които успеят с две от трите неща, намаляват шансовете си да умрат с повече от половината, а тези, които успяват и с трите неща, премахват 82% от шансовете си да умрат през тези шест години.
Какво означава това по отношение на това колко по-дълго ще живеем? Едно подобно проучване върху здравните навици и оцеляването не просто взима за даденост думата на хората относно това колко здравословно те се хранят, то измерва нивата на витамин C в кръвта им като показател за това с колко растения хората се хранят. И спадът в риска от смъртност при тези, следването на всички четири здравословни навици се равнява на това да сме с 14 години по-млади. Както да върнем часовника назад с 14 години.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/turning-the-clock-back-14-years
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев