Кръвната захар, още известна като глюкозата в кръвта, е универсалното гориво за клетките в нашите тела. Нашият мозък изгаря по 113 грама захар на ден, това е неговото предпочитано метаболитно гориво. Нашето тяло може да разгради протеините и да направи глюкоза от нулата, но повечето произхожда от храната ни под формата на захари и нишесте. Ако спрем да ядем въглехидрати или спрем напълно всякаква храна, повечето от клетките ни преминават към изгаряне на мазнини, но мазнините трудно преминават през кръвно-мозъчната бариера. Но мозъкът ни има тази постоянна огромна нужда от гориво, един орган, който изразходва половината от енергийните ни нужди. Без него светлините угасват… завинаги.
За да направи толкова много захар от нищото, нашето тяло трябва да разгради около половин килограм протеин на ден. Това означава, че бихме могли да се унищожим до две седмици, но хората могат да гладуват с месеци. Отговорът на загадката е открит през 1967 година. Изследователите от Харвард напъхали катетри в мозъците на затлъстели хора, които са гладували повече от месец и са открили, че кетоните са заменили глюкозата като предпочитаното гориво за мозъка. Черният дроб може да превърне мазнините в кетони, които могат след това да преминат през кръвно-мозъчната бариера и да поддържат мозъка, ако не си доставяте достатъчно въглехидрати. Смяната на горивата има такъв ефект върху мозъчната активност, че е използвано, за да лекува епилепсия още от древността.
Предписването на гладуване за лечение на епилептични припадъци датира от времето на Хипократ. В Библията Исус изглежда се е съгласил. До ден-днешен не е ясно защо смяната от кръвна захар към кетони като основен източник на гориво има такъв ефект на намаляване на свръхактивността на мозъка. Колко дълго обаче човек може да гладува? За да удължи терапията с гладуване, през 1921 г. един известен лекар учен от клиниката „Майо“ предложил да се опита с това, което той нарекъл „кетогенна диета“, високомазнинна диета, с толкова голям недостиг на въглехидрати, че може ефективно да имитира състоянието при гладуване. „Значително подобрение“ било отбелязано първия път, в който тя била изследвана – ефикасност, която по-късно била потвърдена в рандомизирани контролирани проучвания. Кетогенните диети започнали да излизат от мода през 1938 г., с откриването на лекарството против епилептични припадъци, което по-късно станало известно като Дилантин, но кетогенните диети все още се използват днес като трета или четвърта линия на лечение за лекарствено-рефракторна епилепсия при деца.
Странно, успехът на кетогенната диета срещу детска епилепсия изглежда, че се сблъсква с привържениците на „кето диетата“, според които кетогенната диета е полезна за всеки. Но знаете ли кое друго понякога действа при нелечима епилепсия? Мозъчна операция. Но не чувам хората във фитнеса да крещят, че искат да им отворят черепите.
От кога медицинските терапии означават здравословен избор на начин на живот? Разбъркването на мозъчната активност с електрошокова терапия може да бъде полезно в някои случаи на тежка депресия. И какво от това… дайте електродите? Кетогенните диети също биват изследвани, за да се види дали могат да забавят растежа на някои мозъчни тумори. Дори и да действа, знаете ли какво друго може да помогне за забавяне на растежа на рака? Химиотерапия. И така, защо да се подлагаме на кето, след като можем да си направим химиотерапия?
Защитниците на кетогенните диети за рак, на които им се плаща от така наречените компании с „кетонни технологии“, ще ви изпратят костен бульон на прах с вкус на солен карамел за сто долара на килограм. Или компании, които продават кетогенни ястия, докладват „необикновени“ анекдотични отговори при някои пациенти с рак, но по-конкретни доказателства просто липсват. Дори теоретичните основи могат да бъдат поставени под съмнение. Често срещаният рефрен е, че „ракът се храни със захар“. Но всички клетки се хранят със захар. Защитата на кетогенните диети за рак е като кажем, че Хитлер е дишал въздух – затова нека бойкотираме кислорода.
Ракът също може да се храни с кетони. Установено е, че кетоните стимулират растежа на човешкия рак на гърдата и задвижват метастазите към експериментален модел, удвояват растежа на тумора. Някои дори спекулират, че това може да е причината, поради която ракът на гърдата често метастазира в черния дроб, основното място за производство на кетони. Ако накапете кетони върху ракови клетки от гърдата в съд на Петри директно, гените, които се включват и изключват, подпомагат за развитието на много по-агресивен рак, свързан със значително по-ниска петгодишна преживяемост при пациенти с рак на гърдата. Изследователите дори обмислят проектирането на лекарства, блокиращи кетоните, за да предотвратят по-нататъшен растеж на рака чрез спиране на производството на кетони.
И помислете какво може да включва една кетогенна диета. Високият прием на животински мазнини може да увеличи риска от смъртност сред оцелелите от рак на гърдата и потенциално да играе роля в неговото развитие преди всичко, чрез оксидативния стрес, хормонално разстройство или възпаление.
Мъжете също. Установена е силна връзка между приема на наситени мазнини и развитието на рака на простатата. Тези, които са в първата една трета от потреблението на тези високомазнинни животински храни, изглежда утрояват риска си да умрат от рак на простатата. Не непременно мазнините като цяло – няма разлика в процента смъртност от рак на гърдата на базата на общия прием на мазнини – но приемът на наситени мазнини може да повлияе негативно преживяемостта на рака на гърдата, с 50% повишен риск от смърт от рак на гърдата. Има причина, поради която официалното Американско дружество за борба с рака и Американското дружество по клинична онкология и насоки за грижа и оцеляване при рак на гърдата препоръчват хранителен режим за пациенти с рак на гърдата, който е всъщност точно обратното на кетогенната диета: „с високо съдържание на зеленчуци, плодове, пълнозърнести храни и бобови, боб, грах, нахут и леща, и с ниско съдържание на наситени мазнини.“ Досега не е имало нито едно клинично проучване, което да показва значителни ползи от кетогенната диета за който и да е вид човешки рак.
В момента има поне една дузина проучвания, които са на път да излязат, обаче, и надеждата е, че поне някои видове рак ще реагират. Но все пак, дори и това не би послужило за основа за препоръчване на кетогенните диети на общото население повече отколкото да се препоръчва на всеки да излезе и да си направи радиация, операция и химиотерапия за удоволствие.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/is-keto-an-effective-cancer-fighting-diet
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Абонирайте се за нашия бюлетин

Присъединете се към нашия имейл бюлетин, за да получавате последните публикации в блога.

Успешно се записахте!