Ракът на дебелото черво е вторият ни водещ убиец сред видовете рак, но на някои места, като селските райони на Африка, има над 10 пъти по-ниска честота на заболяването, отколкото при нас. Причината, поради която знаем, че не е генетично, е че „проучванията върху мигрантите, като японците на Хаваите, показват, че ако е нужно едно поколение за имигрантското население да придобие честотата на рака на дебелото черво на западното население.“ Сега, промяната в храненето се счита за най-вероятната причина за това. Но има всякакви видове промени, когато се преместите от една култура към друга – като процентите пушачи, различното излагане на химикали, инфекции, антибиотици. Няма как да знаем дали е храненето… докато не проверим.
Рядко правя цяло видео върху едно-единствено проучване, но мисля, че ще се съгласите, че си заслужава. Тази международна група от изследователи се опитвали да открият защо честотата на рака на дебелото черво е с по-висок порядък тук – при афроамериканците и бялата раса – отколкото в селските райони на Африка. Ами, ако погледнете американските колонии, те са бъркотия: полипи, дивертикулит, да не споменаваме хемороиди, докато в африканските колонии това липсвало. И по-важното, седемкратно по-ниска честота на разпространение на епителна тъкан на дебелото черво, характеристика на предракови състояния. Изследвали всичко, с което тези хора се хранели и стигнали до заключението, че по-високият риск от рак на дебелото черво и скоростта на разпространението му са свързани най-вече с „по-голям прием на животински продукти“, което може да е довело до „по-голямо разпространение на колонии от тези потенциално токсични [киселини] бактерии, произвеждащи жлъчна сол.“ Но няма как да знаем… докато не направим проучване. По-високите нива са свързани с по-висок прием на животински протеини и мазнини, по-ниска консумация на фибри, повече лоши жлъчни киселини, по-малко от тези добри късоверижни мастни киселини като бутират и тази по-висока пролиферация на лигавицата. Но как да разберем дали храната е това, което обърква нещата? Няма как да знаем… докато не проведем интервенционално проучване.
Ами ако просто сменим диетата им? Ако даваме на американците храна с високо съдържание на фибри в африкански стил, а на бедните африканци САД, стандартната американска диета, като палачинки с бяло брашно и наденица за закуска, бургер и пържени картофи за обяд и някакво месо и бял ориз за вечеря. Това е ден едно за африканците в експеримента, докато американците били принудени да ядат плодове и зеленчуци, царевица и боб. За да помогнат с придържането към диетата, им дали повече познати храни, като вегетариански хотдог, обаче забележете, че това не е веганска диета, просто предимно растителна.
И промените в храната не били за няколко години, а само за две седмици. Успяха ли изследователите да видят някакви промени толкова бързо? Промените в храненето довели до забележителни реципрочни промени в лигавицата на дебелото черво по отношение на риска от рак и техния микробиом. Преминаването към диета на растителна основа стимулирало ферментацията на фибрите и потиснало синтеза на канцерогенната жлъчна киселина. Нека видим някои снимки преди и след. Взели биопсия и това е лигавицата на дебелото черво на един афроамериканец под микроскоп. Тези кафяви точки означават разделителните клетки; лигавицата на дебелото им черво работи, клетките бързо се делят, знак за предраково състояние, рисков фактор за рак. Но само две седмици на здравословно хранене успокоили дебелото черво веднага.
Афроамериканците стартирали с някакво разпространение, но на американска диета то се влошило. Това е друг показател за измерване на възпалението. Всяка от кафявите точки тук представя възпалена клетка; така, че сериозното възпаление преди се успокоило само след две седмици, а обратното се случило с тези, които се хранели по-лошо.
Знаем, че когато нашата добра флора ферментира фибрите, те произвеждат полезни съставки, като бутират, което е противовъзпалителен и противораков. Учудващо е, че „африканизацията“ на диетата удвоила производството на бутират, докато „западният модел“ го намалил наполовина. По отношение на токсичните метаболити имало значителен спад при по-здравословната диета, докато „месната“ диета увеличила нивата на тези канцерогени с 400% само за две седмици. И така, заключението (без обиждане): това, което успели да покажат, е че само чрез промяна на храненето човек може да промени значително риска си. Всъщност, ето какво казва водещият изследовател: „Ако промените храненето си, променяте риска си от рак!“ Може би никога не е прекалено късно да започнете да се храните по-здравословно.
Въз основа на тези данни, „следването на диета с цели храни на растителна основа или [дори само] предимно веганска диета, богата на плодове и зеленчуци“, заедно с други здравословни решения за начина ни на живот, „могат да имат удивително позитивно въздействие върху риска от рак не само на чернокожите американци, но и на всички хора.“ „Въпреки че може да е нереалистично да се очакват бързи и дълбоки промени в начина на живот в общото население, [хей]… поне имаме добър, ефективен съвет, който да предложим на тези, които [избират] да предприемат необходимите стъпки за оптимизиране на тяхното здравословно дълголетие.“

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-best-diet-for-colon-cancer-prevention
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев