Въпреки че много хора не вярват на безопасността на чешмяната вода, едно проучване на 35 марки бутилирана вода не установява, че бутилираната вода непременно е по-безопасна, по-чиста или с по-добро качество отколкото водата, която излиза от чешмата. Какво ни говори това, обаче? Две проучвания, датиращи от 70-те години завинаги променили нашата представа, че безопасността на питейната вода е свързана само с болести, предаващи се по водата. Всъщност, именно борбата срещу микроби доведе до нов вид замърсяване на околната среда под формата на остатъчни продукти от дезинфекцията.
Двете забележителни статии от 1974 г. разгадаха мистерията на източника на хлороформ в питейната вода: Срещнахме врага и той е нас. Хлорирането на питейна вода – изключително важно за поддържане на микробиологичната безопасност – взаимодейства с естествената органична материя от източника на водата и създава хлорирани съединения, които могат да доведат не само до неприятни вкусове и миризми, но и представляват потенциален риск за общественото здраве. До сега са идентифицирани над 600 остатъчни продукти от дезинфекцията.
След десетилетия изследвания по въпроса, изглежда, че дългогодишното поглъщане на хлорирана питейна вода води до „ясен излишен риск“ за рак на пикочния мехур. Има и доказателства за повишен риск от определени видове дефекти по рождение, но по-голямата част от притесненията са съсредоточени върху връзката с рак на пикочния мехур. Четиридесет години на излагане могат да увеличат шанса от рак на пикочния мехур с 27%. Според Агенцията за опазване на околната среда, между 2 и 17% от случаите на рака на пикочния мехур в САЩ се дължат на тези остатъчни продукти от дезинфекцията в питейната вода. Това обаче е в случай че връзката е причинно-следствена, което все още не е установено.
Най-добрият начин за намаляване на риска е лекуване на причината. Различните държави биха могли да предотвратят образуването на остатъчни продукти от дезинфекцията, на първо място, чрез по-добро първоначално отстраняване на „естествената органична материя“ на водния източник (или както баба ми го наричаше „шмуц“). Някои страни в Европа, като Швейцария, имат по-нови добре поддържани системи за питейна вода, които могат да доставят чешмяна вода без остатъчни дезинфектанти, но разходите за модернизиране на инфраструктурата дори на малък град в САЩ може да варират на около десетки милиони. Както разкрива трагедията на Флинт, изглежда имаме проблем в това да държим токсините далеч от чешмата.
Близо 40% от американците използват някакъв вид устройство за пречистване на водата. Два от най-честите подходи – преминаване на водата през кани за пречистване и хладилни филтри – били тествани, в сравнение с чешмяната вода на Тускон. И двата хладилни филтъра (GE и Whirlpool) се справили еднакво добре, премахвайки над 96% от остатъчните органични замърсители и така излизат пред трите кани за пречистване на водата. Марката Zerowater уловила 93%, PUR каните – 84%, но до времето, когато филтрите трябвало да бъдат сменени, каната Брита успявала да премахва само 50%. Подобно разминаване било установено между филтрите на марката PUR и Брита, тествани специално срещу остатъчни продукти на дезинфекцията. И двата филтъра имали еднакви резултати в началото, но до края на живота им PUR изглежда се справил по-добре. Системите за обратна осмоза могат да работят още по-добре, но цената, пилеенето на вода и загубата на микроелементи изглежда, че не си заслужава.
Годишната цена за пречистване на водата с кана или хладилни филтри е изчислена на еднаква стойност, само около 2 стотинки на чаша – с изключение на марката ZeroWater, която е с около четири пъти по-скъпа.
Винаги съм си мислел, че датите за смяна на филтрите са просто фирмени трикове, за да си купите повече, но съм грешал. Откакто пия филтрирана вода, най-вече заради вкуса, преди просто изчаквах докато водата започне да има странен вкус. Лоша идея. Не само че филтрите накрая губят част от капацитета си, но и може да се натрупат бактерии вътре в тях, което да доведе до това така наречената ви „филтрирана вода“ да има по-голям брой бактерии отколкото чешмяната вода. Така всъщност правите водата си по-мръсна, а не по-чиста; така че е важно да ги сменяме редовно.
Освен това преди си мислех същото за съвета да си сменяте четката за зъби на всеки три месеца. Кой директор на голяма индустрия за четки за зъби го измисли? Но не, отново грешка. Четките за зъби могат да натрупат слой бактерии, развалящи зъбите, или да станат място за размножаване на бактерии във въздуха с всяко пускане на водата в тоалетната преди да се върнем към четкането на зъбите ни. Забавен факт: Само едно пускане на водата в тоалетната може да разпространи милиони бактерии, което да се установят върху току-що измитите ви зъби. Добрата новина е, че вместо да си купувате нови, може просто да дезинфекцирате главата на четката ви за зъби за около 10 минути, като я накиснете в бял оцет или дори още по-пестеливо, оцет, разреден наполовина с вода.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/is-it-best-to-drink-tap-filtered-or-bottled-water
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари