Токсоплазмозата е мозъчен паразит, който инфектира един милион американци всяка година, което го прави „водещата причина за тежки хранителни заболявания в САЩ.“ Почти една четвърт от възрастните и юношите в САЩ вече са заразени. Новопридобитите инфекции при една бременна жена могат да бъдат опустошителни. Но при повечето хора с непокътната имунна система тези паразити просто си седят в мозъка в прецизно настроен баланс между паразита и имунната ви система, като просто си лежат там, надявайки се, че ще се разболеете от СПИН или нещо друго и имунната ви система ще се подхлъзне, ще се завърне разярена и паразитите ще се разпространят в мозъка.
Но при здравите небременни индивиди паразитът просто си седи там дългосрочно като потенциално доживотен жител на мозъка ви, пазен от вашата имунна система без никакви значими клинични последици. И така, хроничната инфекция с токсоплазмоза се е разглеждала като доброкачествено състояние… до сега. Отсъствието на явни симптоми допринася към мнението, че кистите в мозъка, образувани от паразитите, са спящи, но последните проучвания директно оспорват идеята, че хроничната инфекция с токсоплазмоза няма последствия. „Нови доказателства предполагат, че наличието на установена хронична инфекция може да допринесе към [развитието на разнообразие от] неврологични заболявания, включително шизофрения, епилепсия и невродегенеративни състояния“. Хм, това не е добре.
Сега, тези ефекти може и да не бъдат директно следствие от паразита, а по-скоро да са подтиквани от постоянното ниско ниво на възпаление в заразения мозък, но така или иначе… не е добре. И така, нека разгледаме тези нови данни, които са притеснили невролозите толкова много, както и да разгледаме стратегиите за това как да не се заразим преди всичко и това, което човек би могъл да направи, за да премери ефектите, ако е от тези един на всеки четирима американци, които вече са заразени.
Подозренията, че инфекциите могат да играят роля в психичното здраве датират от повече от един век – например тази статия от 1896 г., която пита дали лудостта може да се дължи на микроб. Ами, „в продължение на милиони години паразитите са променяли поведението на своите домакини.“
Вземете например дяволските ефекти на вируса на бяса, който обикновено се предава чрез слюнката, така че е логично този вирус да прониква специфично в лимбичната система на мозъка, превръщайки жертвите си от Фидо в Куджо, за да се улесни предаването на вируса. Но мозъчните паразити могат да направят повече от това просто да си сменят поведението. „Някои паразити могат адаптивно да превземат и напълно да контролират поведението на техните домакини…“, както известните зомби мравки… умирайки от инфекция с гъбичка „поробител“, която направлява „своите домакини насекоми да умрат [точно в] позиция, която е благоприятна за разпространението на [гъбични] спори, раздухвани от вятъра.“ Ето главата на една манипулирана мравка, колонизирана от пипалата на гъбата. „Мравките, заразени с [тази] гъбичка… умират по драматичен начин.“ След като мравката е разположена правилно, умирането е предшествано от поведение на хапане, при което мравките се придържат към някаква растителна повърхност, за да се поддържат стабилни, докато гъбичката избухва от задната част на главата на мравката и израства в тази дълга дръжка. Ето една снимка – колко шантаво е това?
Има също така и водни паразити, които могат да причинят на техните домакини желание да се удавят, или други, които могат да накарат пчелите да се погребат живи, или да накарат паяците да построят специални мрежи. Това са тези паразитни оси, които снасят яйцата си в корема на паяка и после директно в нощта, в която ларвата си проправя път да излезе, те дирижират паяка като марионетка, за да си построи малък дом. Това определено е доста страшно.
Добре, но хайде де, това са насекоми с прости мозъци. Със сигурност паразитите в мозъка не могат да повлияят върху поведението на по-висшите животни… което ни води до токсоплазмозата.
„Токсоплазмозата е известна с това, че манипулира поведението на своите домакини, за да увеличи вероятността домакинът да бъде заловен от хищник.“ Например, токсоплазмозата може да се размножава при котки, но как ще се измъкне от мозъка на заразена мишка, за да достигне до котката? Паразитът може да отвлече мозъка на мишката, както и нейния вроден страх от миризма на котка и да го превърне в привличане към тази миризма. Паразитът кара мишката да развие фатално привличане към котките, което е добре за паразита, но не е добре за мишката. Какво общо има това с човешкото психично заболяване? Именно това ще разгледаме в следващия епизод.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/toxoplasmosis-a-manipulative-foodborne-brain-parasite
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари